Родители излизат на протест за избор при ваксиниране
На 2 юни 2018 година в огромните български градове ще се организира митинг против наложителния статут на имунизациите в България. Протестът е част от интернационален митинг, който ще е по същото време в разнообразни страни по света. Събитието се реализира и по случай Международния ден на потърпевшите от ваксини, отбелязван на 3-ти юни.
Основното искане е имунизациите в България да станат по желание, като за задачата да бъде изменен Закона за здравето в член 58, с цел да се приложи законово правилото на осведоменото единодушие, без да има наказания и ограничавания за отказалите имунизация, които ограничения са и дискриминационни.
Протестът ще се организира в следните градове:
София
От 15:00 ч. – площад „ Народно заседание “
Пловдив
От 11:00 ч. – община Пловдив
Варна
От 15:00 ч. – входа на Морската градина. Колонадата
Бургас
От 16:00 ч. – Пантеона
Русе
От 15:00 ч. – Младежки парк
Едно от главните претенции е избор за слагането на ваксини, както и основаването на Фонд за обезщетение за потърпевши от ваксини, каквито има в редица европейски страни, Съединени американски щати и Канада. Страната ни е с един от най-натоварените имунизационни календари, а нежеланите реакции от ваксини (описани в листовките на всяка една от тях от самите производители) се подценяват от здравните управляващи. Така родителите на деца, потърпевши от ваксини, изпълнили условията на страната да имунизират, са оставени сами да се оправят с лекуването на децата си.
Неведнъж самите представители на здравните управляващи у нас са признавали, че нежеланите реакции у нас не се рапортуват.
В края на май 2017 година професор Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания и народен съветник по микробиология съобщи:
" Страничните нежелани реакции по закон в нашата страна се разказват от лекарите и би трябвало да бъдат докладвани на три места: в Националния център по заразни и паразитни заболявания, в Изпълнителната организация по медикаментите и във фирмата-производител на дадената ваксина ", уточни Кантарджиев тогава. Всяка година Центърът изготвя отчет за имунизационното положение на нацията, който включва броят сложени ваксини, и какви странични нежелани реакции са докладвани. Той даде за образец 2016-а година и имунизацията за морбили, паротит и рубеола, за която са разказани единствено две нежелани реакции.
" За мен това е мощно понижена цифра. То значи, че лекарите нямат практиката да рапортуват нежеланите реакции, а би трябвало да се рапортуват . Защото когато лекари – последователи на антиимунизационните придвижвания, кажат: " Ах, какъв брой реакции съм следил “, аз го запитвам простичко: " Колко си докладвал? " – " Ами, не съм докладвал. "
Година по рано на 29 март 2016 година проф. Пилософ също призна обществено, че нежеланите реакции постоянно те просто не се оповестяват от лекарите.
Именно заради това измежду родителите се надигна неодобрение. Често персоналните лекари слагат повече от една ваксина на детето, а сред тях би трябвало да има най-малко месец, точно с цел да може да се наблюдава възможна нежелана реакция.
Как е по света?
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 година, 19 страни имат настоящи стратегии за обезщетения на увреждания от ваксини. Началото на тези стратегии е сложено през 1953 година, когато Германския висш съд постановява, че хората, които са потърпевши в резултат на наложителна имунизация (в съответния случай вариола), следва да бъдат обезщетени. Германия основава компенсационна стратегия през 1961 година Франция извършва сходна скица през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие осъществени имунизации срещу дифтерит-тетанус-коклюш, води до определяне на компенсационни стратегии в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия. През 1980 година Тайван, Финландия, Съединени американски щати и Квебек (Канада) вкарват такива стратегии. През 1988 година Испания основава своята компенсационна скица (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея вършат същото през 90-те. Последно основани са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е важен публичен напън в други страни, в това число Австралия, Канада и Ирландия, да се основат сходни схеми. Към този миг няма стратегии, които да покриват разрастващите се страни.
Информирано единодушие и право на избор
Правото на осведомен избор и не на последно място отговорността на родителя дали да сложи или не дадена ваксина на детето си е точно това, което ни прави правова страна.
Единственият прочут годен мотив, с който българската страна е оправдала потреблението на наложителната имунизация с член 8 алинея 2 на Конвенцията за правата на индивида и биомедицината е, че неимунизираните хора съставляват опасност за здравето на другите хора и за обществото като цяло. Тази хипотеза е неверна, тъй като заразоносител и вероятно рисков за обществото човек би бил само сега, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се откри клинично и/или лабораторно. Настъпване на бъдещо нестабилно събитие, каквото е евентуалното заболяване на който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е причина на жителите да им бъде отхвърлен осведомен избор по отношение на имунизациите.
Европейският съд по правата на индивида намира, че наложителната имунизация попада точно в член 8, алинея 1 с решението си по делото Salvetty v. Italy (appl. no. 42197/98):
" Съдът смята, че наложителните имунизации като недоброволна здравна операция съставляват вмешателство в правото на ценене на персоналния живот, обезпечено от Член 8, § 1 "
Друг мотив има в Конвенцията за правата на индивида и биомедицината, която е влезнала в действие за Република България (Обн., Дъждовни води, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи член 5 от тази Конвенция:
" Всяка намеса, обвързвана със здравето, се прави единствено със свободно и умишлено изразеното единодушие на заинтригуваното лице. Това лице получава авансово нужната информация за задачата и естеството на интервенцията, както и за произлизащите от нея последици и опасности. " В §34 обяснителния отчет към Конвенцията е посочено:
" 34. Този член се отнася до единодушието и утвърждава на интернационално равнище към този момент добре открито предписание, което гласи, че никой не може да бъде принуждаван по принцип да се подлага на намеса без неговото единодушие. От позиция на правната просвета осъществяването на здравна намеса без единодушието на пациента би следвало да се смята за телесна щета. Това е възприето в правната теория на някои страни („ Медицинско право”, доцент Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.
Историите
Филип, който от години е в будна кома след слагане на ваксина против морбили, паротит и рубеола. Осъдени за положението му - няма. Семейството единствено се оправя с развъждането и лекуването му. Повече за историята на Филип може да прочетете ТУК.
Семейството на Светльо от няколко месеца е в чужбина, с цел да получи съответна помощ за детето си. Светльо остава неподвижен след слагането на Пентаксим.
" Код черно! Преди 20 години родих третото си дете крепко, Гого. До две години всичко беше наред, само че след слагане на реимунизация - полиомиелит, системата го умъртви! Гого, след всичко което му се случи оживя и в този момент е на 20 год. и системата отново го убива! Колко пъти би трябвало системата да го убие, че да го погреба и да не е в тежест на страната? " Това пита майката на Гого - Юлия Старчева, която също се е доверила на лекарите, поставяйки наложителните имунизации по календар. Нейната история може да прочетете ТУК.
Семейството на дребния Младен от Варна от месеци се бори положението на детето да се усъвършенства след слагането на наложителната Пентаксим.
Това са единствено част от случаите на потърпевши от ваксини у нас. Колко още са - страната не регистрира публично и не поема отговорност.
Задължителни ваксини и право на избор
В България имунизациите са наложителни, което е регламентирано с член 58. алинея 1 от Закона за здравето. Страната ни е от дребното страни, в които началото на имунизацията стартира още в първите 24 часа от раждането на детето, имунизациите стартират да се вършат по-рано и в къс период от време има банкет на доста ваксини. Всички имунизации в имунизационния календар са целесъобразни в Германия, Англия, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.
От 2017 година Италия вкара наложителни ваксини, което провокира нестихващи всеобщи митинги в страната и основаването на редица осведомителни канали по отношение на имунизациите.
В края на 2017 година носителят на Нобелова премия за медицина проф. Люк Монтание и " избавител " на българските медици в Либия гостува в страната ни. Тогава в изявление за bTV той съобщи:
" Трябва да бъдем рационални. Антибиотиците и имунизациите са доста значим път за предварителна защита на болесттите, само че не би трябвало да се мисли, че тези настоящи ваксини нямат нежелани въздействия по няколко аргументи. Те употребяват една субстанция, която усилва имунната мощност против микробите, само че такива добавки нормално съдържат алуминий. И този алуминий, посредством имунизацията, минава и влиза в нашия мозък, което може да бъде нездравословно. Някои тежки неврологични болести, аутизмът по-специално, може би и Алцхаймер, също се въздействат от наличието на алуминий. Така че такива ваксини би трябвало да се заобикалят. "
Според него не трябва, както преди време, имунизациите да бъдат наложителни в демократични страни, където хората могат да вършат избор. " Трябва да се знае, че такива неприятни заразявания могат да бъдат избягвани и с други средства, освен с ваксини ", уточни Люк Монтание.
На въпрос какъв съвет би дал, в случай че негов непосредствен го попита дали да имунизира детето си, той отговори, че зависи от случая. " Има някои имунизации, които са без никакво нежелателно влияние, като имунизациите за тетанус, за дифтерит и за полиомиелит. Но в случай че се вършат ваксини с няколко разнообразни вируса или бактерии, аз персонално не бих дал съвет да се употребяват такива ваксини ", акцентира Люк Монтание.
" Понякога даже има и смъртни случаи, неочаквана гибел на кърмачета. Трябва да си задаваме въпроси - въпреки да не е несъмнено, да няма никакви доказателства, изключително когато такава неочаквана гибел настъпи няколко часа след имунизирането ", счита той.
" Преди няколко десетилетия, през XX век, беше признато, че този риск може да се одобри, защото обезпечава отбрана на огромна маса от хора. Вече не сме в XX век. Аз съм доктор и моята нравственос не ми разрешава да предизвиквам гибел или болести с моите медицински действия. Ако дадена ваксина предизвиква гибел, аз отхвърлям да я ползвам, въпреки тя да не води до гибел всички, а да става дума единствено за единични случаи ", сподели още Люк Монтание.
Фактите сочат, че не са и малко случаите, в които изцяло имунизирани развиват болестта. Последният документиран случай е от болница в Португалия, където от 96 доказани случая 67 (69.8%) болестта се е развило при хора, имунизирани с две дози от ваксина против морбили , паротит и рубеола.
Основното искане е имунизациите в България да станат по желание, като за задачата да бъде изменен Закона за здравето в член 58, с цел да се приложи законово правилото на осведоменото единодушие, без да има наказания и ограничавания за отказалите имунизация, които ограничения са и дискриминационни.
Протестът ще се организира в следните градове:
София
От 15:00 ч. – площад „ Народно заседание “
Пловдив
От 11:00 ч. – община Пловдив
Варна
От 15:00 ч. – входа на Морската градина. Колонадата
Бургас
От 16:00 ч. – Пантеона
Русе
От 15:00 ч. – Младежки парк
Едно от главните претенции е избор за слагането на ваксини, както и основаването на Фонд за обезщетение за потърпевши от ваксини, каквито има в редица европейски страни, Съединени американски щати и Канада. Страната ни е с един от най-натоварените имунизационни календари, а нежеланите реакции от ваксини (описани в листовките на всяка една от тях от самите производители) се подценяват от здравните управляващи. Така родителите на деца, потърпевши от ваксини, изпълнили условията на страната да имунизират, са оставени сами да се оправят с лекуването на децата си.
Неведнъж самите представители на здравните управляващи у нас са признавали, че нежеланите реакции у нас не се рапортуват.
В края на май 2017 година професор Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания и народен съветник по микробиология съобщи:
" Страничните нежелани реакции по закон в нашата страна се разказват от лекарите и би трябвало да бъдат докладвани на три места: в Националния център по заразни и паразитни заболявания, в Изпълнителната организация по медикаментите и във фирмата-производител на дадената ваксина ", уточни Кантарджиев тогава. Всяка година Центърът изготвя отчет за имунизационното положение на нацията, който включва броят сложени ваксини, и какви странични нежелани реакции са докладвани. Той даде за образец 2016-а година и имунизацията за морбили, паротит и рубеола, за която са разказани единствено две нежелани реакции.
" За мен това е мощно понижена цифра. То значи, че лекарите нямат практиката да рапортуват нежеланите реакции, а би трябвало да се рапортуват . Защото когато лекари – последователи на антиимунизационните придвижвания, кажат: " Ах, какъв брой реакции съм следил “, аз го запитвам простичко: " Колко си докладвал? " – " Ами, не съм докладвал. "
Година по рано на 29 март 2016 година проф. Пилософ също призна обществено, че нежеланите реакции постоянно те просто не се оповестяват от лекарите.
Именно заради това измежду родителите се надигна неодобрение. Често персоналните лекари слагат повече от една ваксина на детето, а сред тях би трябвало да има най-малко месец, точно с цел да може да се наблюдава възможна нежелана реакция.
Как е по света?
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 година, 19 страни имат настоящи стратегии за обезщетения на увреждания от ваксини. Началото на тези стратегии е сложено през 1953 година, когато Германския висш съд постановява, че хората, които са потърпевши в резултат на наложителна имунизация (в съответния случай вариола), следва да бъдат обезщетени. Германия основава компенсационна стратегия през 1961 година Франция извършва сходна скица през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие осъществени имунизации срещу дифтерит-тетанус-коклюш, води до определяне на компенсационни стратегии в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия. През 1980 година Тайван, Финландия, Съединени американски щати и Квебек (Канада) вкарват такива стратегии. През 1988 година Испания основава своята компенсационна скица (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея вършат същото през 90-те. Последно основани са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е важен публичен напън в други страни, в това число Австралия, Канада и Ирландия, да се основат сходни схеми. Към този миг няма стратегии, които да покриват разрастващите се страни.
Информирано единодушие и право на избор
Правото на осведомен избор и не на последно място отговорността на родителя дали да сложи или не дадена ваксина на детето си е точно това, което ни прави правова страна.
Единственият прочут годен мотив, с който българската страна е оправдала потреблението на наложителната имунизация с член 8 алинея 2 на Конвенцията за правата на индивида и биомедицината е, че неимунизираните хора съставляват опасност за здравето на другите хора и за обществото като цяло. Тази хипотеза е неверна, тъй като заразоносител и вероятно рисков за обществото човек би бил само сега, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се откри клинично и/или лабораторно. Настъпване на бъдещо нестабилно събитие, каквото е евентуалното заболяване на който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е причина на жителите да им бъде отхвърлен осведомен избор по отношение на имунизациите.
Европейският съд по правата на индивида намира, че наложителната имунизация попада точно в член 8, алинея 1 с решението си по делото Salvetty v. Italy (appl. no. 42197/98):
" Съдът смята, че наложителните имунизации като недоброволна здравна операция съставляват вмешателство в правото на ценене на персоналния живот, обезпечено от Член 8, § 1 "
Друг мотив има в Конвенцията за правата на индивида и биомедицината, която е влезнала в действие за Република България (Обн., Дъждовни води, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи член 5 от тази Конвенция:
" Всяка намеса, обвързвана със здравето, се прави единствено със свободно и умишлено изразеното единодушие на заинтригуваното лице. Това лице получава авансово нужната информация за задачата и естеството на интервенцията, както и за произлизащите от нея последици и опасности. " В §34 обяснителния отчет към Конвенцията е посочено:
" 34. Този член се отнася до единодушието и утвърждава на интернационално равнище към този момент добре открито предписание, което гласи, че никой не може да бъде принуждаван по принцип да се подлага на намеса без неговото единодушие. От позиция на правната просвета осъществяването на здравна намеса без единодушието на пациента би следвало да се смята за телесна щета. Това е възприето в правната теория на някои страни („ Медицинско право”, доцент Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.
Историите
Филип, който от години е в будна кома след слагане на ваксина против морбили, паротит и рубеола. Осъдени за положението му - няма. Семейството единствено се оправя с развъждането и лекуването му. Повече за историята на Филип може да прочетете ТУК.
Семейството на Светльо от няколко месеца е в чужбина, с цел да получи съответна помощ за детето си. Светльо остава неподвижен след слагането на Пентаксим.
" Код черно! Преди 20 години родих третото си дете крепко, Гого. До две години всичко беше наред, само че след слагане на реимунизация - полиомиелит, системата го умъртви! Гого, след всичко което му се случи оживя и в този момент е на 20 год. и системата отново го убива! Колко пъти би трябвало системата да го убие, че да го погреба и да не е в тежест на страната? " Това пита майката на Гого - Юлия Старчева, която също се е доверила на лекарите, поставяйки наложителните имунизации по календар. Нейната история може да прочетете ТУК.
Семейството на дребния Младен от Варна от месеци се бори положението на детето да се усъвършенства след слагането на наложителната Пентаксим.
Това са единствено част от случаите на потърпевши от ваксини у нас. Колко още са - страната не регистрира публично и не поема отговорност.
Задължителни ваксини и право на избор
В България имунизациите са наложителни, което е регламентирано с член 58. алинея 1 от Закона за здравето. Страната ни е от дребното страни, в които началото на имунизацията стартира още в първите 24 часа от раждането на детето, имунизациите стартират да се вършат по-рано и в къс период от време има банкет на доста ваксини. Всички имунизации в имунизационния календар са целесъобразни в Германия, Англия, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.
От 2017 година Италия вкара наложителни ваксини, което провокира нестихващи всеобщи митинги в страната и основаването на редица осведомителни канали по отношение на имунизациите.
В края на 2017 година носителят на Нобелова премия за медицина проф. Люк Монтание и " избавител " на българските медици в Либия гостува в страната ни. Тогава в изявление за bTV той съобщи:
" Трябва да бъдем рационални. Антибиотиците и имунизациите са доста значим път за предварителна защита на болесттите, само че не би трябвало да се мисли, че тези настоящи ваксини нямат нежелани въздействия по няколко аргументи. Те употребяват една субстанция, която усилва имунната мощност против микробите, само че такива добавки нормално съдържат алуминий. И този алуминий, посредством имунизацията, минава и влиза в нашия мозък, което може да бъде нездравословно. Някои тежки неврологични болести, аутизмът по-специално, може би и Алцхаймер, също се въздействат от наличието на алуминий. Така че такива ваксини би трябвало да се заобикалят. "
Според него не трябва, както преди време, имунизациите да бъдат наложителни в демократични страни, където хората могат да вършат избор. " Трябва да се знае, че такива неприятни заразявания могат да бъдат избягвани и с други средства, освен с ваксини ", уточни Люк Монтание.
На въпрос какъв съвет би дал, в случай че негов непосредствен го попита дали да имунизира детето си, той отговори, че зависи от случая. " Има някои имунизации, които са без никакво нежелателно влияние, като имунизациите за тетанус, за дифтерит и за полиомиелит. Но в случай че се вършат ваксини с няколко разнообразни вируса или бактерии, аз персонално не бих дал съвет да се употребяват такива ваксини ", акцентира Люк Монтание.
" Понякога даже има и смъртни случаи, неочаквана гибел на кърмачета. Трябва да си задаваме въпроси - въпреки да не е несъмнено, да няма никакви доказателства, изключително когато такава неочаквана гибел настъпи няколко часа след имунизирането ", счита той.
" Преди няколко десетилетия, през XX век, беше признато, че този риск може да се одобри, защото обезпечава отбрана на огромна маса от хора. Вече не сме в XX век. Аз съм доктор и моята нравственос не ми разрешава да предизвиквам гибел или болести с моите медицински действия. Ако дадена ваксина предизвиква гибел, аз отхвърлям да я ползвам, въпреки тя да не води до гибел всички, а да става дума единствено за единични случаи ", сподели още Люк Монтание.
Фактите сочат, че не са и малко случаите, в които изцяло имунизирани развиват болестта. Последният документиран случай е от болница в Португалия, където от 96 доказани случая 67 (69.8%) болестта се е развило при хора, имунизирани с две дози от ваксина против морбили , паротит и рубеола.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ