На 2 януари Испания завършва Раконкистата
На 2 януари 1492 година последният арабски бастион в Испания - Гранада, пада пред армията на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска. Последният емир Мухамад XII Боабдил се предава на техни Католически величества. Така приключва 700-годишната титанична битка на християните от Иберийския полустров против неканените нашественици от Азия и Африка.
Падането на последното мавърско емирство разрешава същата година да бъде екипирана експедицията на Христофор Колумб.
Само за две генерации Испания се трансформира в първата международна империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва. Владенията на император Карл V се простират от Филипините и Калифорния, чак до Чили.
Какво споделя Уикипедия за Реконкистата
Реконкистата стартира през 718 година с първото християнско въстание и приключва през 1492 година с рухването на Гранада, последната ислямска цитадела на Иберийския полуостров.
През 718 година арабският васал Дон Пелайо Астурийски се надига на протест против Халифата. Поради отдалечеността на владенията му в Астурия от основните арабски центрове Гранада, Кордоба и Малага въстанието бързо се разраства и към прилежащите провинции. Въпреки това Пелайо скоро е победен, покорен и го повеждат към Кордоба, с цел да бъде съден. По пътя обаче съумява да избяга, връща се още веднъж в Астурия и стартира да провежда ново въстание.
През 722 година Дон Пелайо към този момент разполага с няколкостотин добре въоръжени мъже, с които още същата година съумява да победи арабския гарнизон в Ковадонга. Това малко стълкновение е първата същинска борба от Реконкистата на Испания. По образеца на Пелайо през идващите десетилетия и други васали в най-северните елементи на Испания стартират да се надигат против маврите.
През 732 година ислямските армии са разрушени от военачалника на франките Карл Мартел в борба при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да обезпечат постоянна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 година те са прогонени от Галисия, която след това се трансформира в третия по значимост поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките съумяват да завладеят най-североизточните елементи на Испания, като основават Испанската марка, която включва елементи от Навара, Арагон и Каталония.По-късно от тези територии се обособили няколко страни.
Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след борбата при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е преместена от Овиедо в Леон и то оказва се като Кралство Леон. През същото време кралство Кантабрия работи независимо против арабите в най-северозападните елементи на полуострова. През 11 век кралство Кастилия, до тогава погранично графство, се откъсва от Леон, само че през 1230 година двете страни още веднъж се сплотяват в кралство Кастилия и Леон.
Малко по на изток през 824 година се основава кралство Навара, а в североизточните региони се образува кралство Арагон след обединяването на едноименното кралство с графство Барселона. През 1139 година от кралство Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия съумява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи краля на Леон собствен васал, само че след гибелта му през 1035 година страната бива разграничена сред синовете му.
Разпадането на Ал-Андалус улеснява разширението на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия превзема Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите съумяват да нанесат няколко провали на испанците, само че не съумяват да спрат тяхното нахлуване.
През 1212 в решителната борба при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разрушават Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани огромните градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е превзета и Севиля. Мюсюлманите съумяват да задържат единствено емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.
Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не съумяват да възстановят мюсюлманското господство. По същото време, Арагон съумява да се разшири в западното Средиземноморие — завладени са Балеарските острови и Сицилия.
През 1469 короните на Кастилия и Арагон се сплотяват с женитбата на Фернандо Арагонски, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се слага началото на обединена Испания. През 1478 е приключено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е завладяна и последната мюсюлманска цитадела на полуострова Гранада, като последният емир на Гранада Мухамад XII се предава. С това завършва 781-годишното ислямско наличие в Испания.[4] През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.
Фернандо и Исабела са представители на Ренесанса, от по този начин наречените „ нови монарси “. Те централизират държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни промени, Испания се трансформира в първа международна мощ.
тагове испания реконкистата
Падането на последното мавърско емирство разрешава същата година да бъде екипирана експедицията на Христофор Колумб.
Само за две генерации Испания се трансформира в първата международна империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва. Владенията на император Карл V се простират от Филипините и Калифорния, чак до Чили.
Какво споделя Уикипедия за Реконкистата
Реконкистата стартира през 718 година с първото християнско въстание и приключва през 1492 година с рухването на Гранада, последната ислямска цитадела на Иберийския полуостров.
През 718 година арабският васал Дон Пелайо Астурийски се надига на протест против Халифата. Поради отдалечеността на владенията му в Астурия от основните арабски центрове Гранада, Кордоба и Малага въстанието бързо се разраства и към прилежащите провинции. Въпреки това Пелайо скоро е победен, покорен и го повеждат към Кордоба, с цел да бъде съден. По пътя обаче съумява да избяга, връща се още веднъж в Астурия и стартира да провежда ново въстание.
През 722 година Дон Пелайо към този момент разполага с няколкостотин добре въоръжени мъже, с които още същата година съумява да победи арабския гарнизон в Ковадонга. Това малко стълкновение е първата същинска борба от Реконкистата на Испания. По образеца на Пелайо през идващите десетилетия и други васали в най-северните елементи на Испания стартират да се надигат против маврите.
През 732 година ислямските армии са разрушени от военачалника на франките Карл Мартел в борба при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да обезпечат постоянна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 година те са прогонени от Галисия, която след това се трансформира в третия по значимост поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките съумяват да завладеят най-североизточните елементи на Испания, като основават Испанската марка, която включва елементи от Навара, Арагон и Каталония.По-късно от тези територии се обособили няколко страни.
Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след борбата при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е преместена от Овиедо в Леон и то оказва се като Кралство Леон. През същото време кралство Кантабрия работи независимо против арабите в най-северозападните елементи на полуострова. През 11 век кралство Кастилия, до тогава погранично графство, се откъсва от Леон, само че през 1230 година двете страни още веднъж се сплотяват в кралство Кастилия и Леон.
Малко по на изток през 824 година се основава кралство Навара, а в североизточните региони се образува кралство Арагон след обединяването на едноименното кралство с графство Барселона. През 1139 година от кралство Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия съумява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи краля на Леон собствен васал, само че след гибелта му през 1035 година страната бива разграничена сред синовете му.
Разпадането на Ал-Андалус улеснява разширението на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия превзема Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите съумяват да нанесат няколко провали на испанците, само че не съумяват да спрат тяхното нахлуване.
През 1212 в решителната борба при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разрушават Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани огромните градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е превзета и Севиля. Мюсюлманите съумяват да задържат единствено емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.
Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не съумяват да възстановят мюсюлманското господство. По същото време, Арагон съумява да се разшири в западното Средиземноморие — завладени са Балеарските острови и Сицилия.
През 1469 короните на Кастилия и Арагон се сплотяват с женитбата на Фернандо Арагонски, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се слага началото на обединена Испания. През 1478 е приключено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е завладяна и последната мюсюлманска цитадела на полуострова Гранада, като последният емир на Гранада Мухамад XII се предава. С това завършва 781-годишното ислямско наличие в Испания.[4] През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.
Фернандо и Исабела са представители на Ренесанса, от по този начин наречените „ нови монарси “. Те централизират държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни промени, Испания се трансформира в първа международна мощ.
тагове испания реконкистата
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ