Загива Луи Айер: швейцарецът с българско сърце
На 2 септември 1916 година умира Луи Айер. Швейцарецът с българско сърце, както го назовава документалният филм на " Българска история " от 2014 година, умира на фронта през Първата международна война като български офицер, при защитата на Дойран.
Основателят на спортното придвижване в България възпитател Луи-Емил Айер идва в страната ни по покана на българския образован министър Георги Живков, отправена през 1893 година към група педагози, измежду които е и той. 28-годишният по това време Айер и сътрудниците му имат задачата да слагат основите на спортното обучение в страната.
Учителите са разпределени посредством чоп в разнообразни български градове. Така Айер отпътува за Лом, където преподава физическо образование (1894), по-късно - за Силистра (1903) и Русе (1909). Той е основен треньор на юнашките сдружения в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, повдигане на тежести, битка, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „ Юнак “.
При експлоадирането на Балканската война Айер се включва в българската армия като доброволец. В Междусъюзническата той е пълководец на Първа рота на 12-та лозенградска тайфа от Македоно-одринското опълчение, образувана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За подвиг в багра е създаден в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „ За смелост “.
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „ Pro Bulgaria “ (За България), в която пази българските позиции и подарява всички доходи на българските ветерани от войните. Наскоро тя бе преведена на български език.
Още за историята на швейцареца, отдал живота си на родината ни, вижте във видеото на " Българска история ":
Основателят на спортното придвижване в България възпитател Луи-Емил Айер идва в страната ни по покана на българския образован министър Георги Живков, отправена през 1893 година към група педагози, измежду които е и той. 28-годишният по това време Айер и сътрудниците му имат задачата да слагат основите на спортното обучение в страната.
Учителите са разпределени посредством чоп в разнообразни български градове. Така Айер отпътува за Лом, където преподава физическо образование (1894), по-късно - за Силистра (1903) и Русе (1909). Той е основен треньор на юнашките сдружения в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, повдигане на тежести, битка, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „ Юнак “.
При експлоадирането на Балканската война Айер се включва в българската армия като доброволец. В Междусъюзническата той е пълководец на Първа рота на 12-та лозенградска тайфа от Македоно-одринското опълчение, образувана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За подвиг в багра е създаден в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „ За смелост “.
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „ Pro Bulgaria “ (За България), в която пази българските позиции и подарява всички доходи на българските ветерани от войните. Наскоро тя бе преведена на български език.
Още за историята на швейцареца, отдал живота си на родината ни, вижте във видеото на " Българска история ":
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ