Днес празнуват 6 от най-хубавите български имена
На 2 май православната черква популяризира Св. цар Борис - Михаил - Покръстител на българския народ.
Покръстването на българите е развой, който приключва в интервала 864-865 година. България приема християнството от Византия, като този акт е предшестван от сключването на бездънен мир сред двете страни от цар Борис I и византийския император Михаил.
Пратениците на княз Борис I, които отиват в Константинопол, с цел да сключат мирния контракт, са покръстени директно след полагането на клетвените обещания. Заедно с тях в България идва внушителна задача от византийски духовници, които всеобщо стартират да покръстват народа.
Българският държател приема скрито християнството при започване на 864 година, а дружно с него и името на кръстника си – византийския император Михаил III. Заедно с владетеля са покръстени и доста знатни български родове. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година. След гибелта на свети братя Кирил и Методий, учениците им намерили банкет в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна активност.
Обикнал монашеския героизъм, в 889 година цар Борис сложил на престола по-големия си наследник Владимир и се отдръпнал в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир да върне езическата вяра. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа.
Владимир бил свален и на негово място бил подложен по-малкият наследник на Борис - Симеон. Борис се върнал в манастира на пост и молитва и приключил живота си като духовник в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наименуван "равноапостолен светец ".
На 2 май имен ден честват: Борис, Бориса, Боряна, Борислав, Борислава, Борил.
Покръстването на българите е развой, който приключва в интервала 864-865 година. България приема християнството от Византия, като този акт е предшестван от сключването на бездънен мир сред двете страни от цар Борис I и византийския император Михаил.
Пратениците на княз Борис I, които отиват в Константинопол, с цел да сключат мирния контракт, са покръстени директно след полагането на клетвените обещания. Заедно с тях в България идва внушителна задача от византийски духовници, които всеобщо стартират да покръстват народа.
Българският държател приема скрито християнството при започване на 864 година, а дружно с него и името на кръстника си – византийския император Михаил III. Заедно с владетеля са покръстени и доста знатни български родове. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година. След гибелта на свети братя Кирил и Методий, учениците им намерили банкет в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна активност.
Обикнал монашеския героизъм, в 889 година цар Борис сложил на престола по-големия си наследник Владимир и се отдръпнал в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир да върне езическата вяра. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа.
Владимир бил свален и на негово място бил подложен по-малкият наследник на Борис - Симеон. Борис се върнал в манастира на пост и молитва и приключил живота си като духовник в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наименуван "равноапостолен светец ".
На 2 май имен ден честват: Борис, Бориса, Боряна, Борислав, Борислава, Борил.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ