Православната църква почита паметта на свети цар Борис-Михаил, покръстител на българите
На 2 май православната черква уважава паметта на свети цар Борис-Михаил, покръстител на българите.
Той постанова християнството и вкарва книжовност в България. Борис I е наименуван равноапостолен светец, тъй като неговото дело в България и на Балканите се равнява на делото на първите апостоли.
Той ръководи от 852 до 889 година и за малко през 893 година
Когато на престола му се възкачва неговият наследник Симеон, учениците на св. Кирил и св. Методий намират банкет у нас. Борис, както и синът му Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и тяхната словесност.
България стартира да се построява като религиозно-просветен център на Балканите и при започване на своя Златен век. Църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 година взема решение българският език да размени гръцкия в богослужението. С това той става формален език на българската страна.
Имен ден през днешния ден честват Борис, Борислав и техните производни.
Той постанова християнството и вкарва книжовност в България. Борис I е наименуван равноапостолен светец, тъй като неговото дело в България и на Балканите се равнява на делото на първите апостоли.
Той ръководи от 852 до 889 година и за малко през 893 година
Когато на престола му се възкачва неговият наследник Симеон, учениците на св. Кирил и св. Методий намират банкет у нас. Борис, както и синът му Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и тяхната словесност.
България стартира да се построява като религиозно-просветен център на Балканите и при започване на своя Златен век. Църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 година взема решение българският език да размени гръцкия в богослужението. С това той става формален език на българската страна.
Имен ден през днешния ден честват Борис, Борислав и техните производни.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ