На 2 февруари тази година голямата актриса Стоянка Мутафова щеше

На 2 февруари тази година огромната актриса Стоянка Мутафова щеше да навърши 98 години. За огромно страдание, България се сбогува с нея, откакто си отиде от този свят на 6 декември предходната година. Най-близкият човек до нея, с изключение на щерка й Мария Гурбешлиева - Муки, е нейният управител Евгени Боянов, който актрисата приемаше за собствен внук. Той бе неразделно до " Госпожа стихийно злополучие " през последните няколко години и се грижеше за нея. Наш кореспондент потърси Евгени, с цел да научим неказани истории за Стоянка Мутафова. И той го направи за нашите читатели, като разкри пикантни неща, които до този миг не са видели бял свят. 

- Евгени, през последните години живот на Стоянка Мутафова ти беше компактно до нея. Усещаш ли неналичието й и по какъв начин се бориш с тъгата?

- Надали има човек, който е обичал и харесвал Стоянка и да не усеща неналичието й. Всеки, който се е докоснал до тази ренесансова персона, остава запленен от обаянието, чара, гения и интелекта й. Липсата й е голяма, тя в никакъв случай няма да бъде запълнена, само че остава приятното възприятие, че съм бил до персона като нея. Стоянка продължава да участва доста блестящо в всекидневието ми, с нейната щерка Мария Грубешлиева приготвяме колекционерско издание на бестселъра " Добър вечер, столетие мое! ", с който обиколихме страната. Получи се доста забавно допълнено издание, само че няма да бързаме, желаеме всичко да е точно и изпипано. Отделно работим по слагане на паметна плоча там, където живееше тя. Не стопират да ми се обаждат близки и далечни другари, да приказват за нея, което е прелестно. Имам чувството, че тя е жива. Физическото й тяло не е измежду нас, само че като че ли е тук. Много необичайно чувство. Тя беляза живота ми по доста хубав и трогателен метод и до моя финален мирис ще я помня с обич, самопризнание и признателност.

- Тя предчувстваше ли по някакъв метод, че земният й път свършва?

- Да, предчувстваше. За страдание нейната мощна вътрешен глас се оказа права и този път. На 7 септември 2019 година имахме изява в гр. Копривщица, във връзка Денят на Съединението взеха решение да поканят точно Стояна в бунтовна Копривщица - кой различен по подобаващ от нея? Аз взех решение от предния ден да отида в тях, с цел да преценим с какво да бъде облечена и т.н.т. Когато преглеждахме облеклата й внезапно попаднахме на роклята, с която означи своята 90 годишнина. Прекрасна черна дантелена рокля. И щом Стояна я видя ми сподели: " Евгени, желая да ме погребете с тази рокля. Сега ще ти покажа и перлите, желая да съм в гроба на Нейчо, не в Алея на създателите, не желая кремация... " и т.н.т. Аз онемях. " Стига, Стояно! Тръгваме на път на следващия ден, ти приказваш за заравяне. Рано е още, дала обещание си да стигнеш Стотака, след това прави какво щеш... ", само че тя беше сериозна и сподели: " Чуй ме в този момент да не ти тежи на съвестта след това ". Е чух я и изпълних всички нейни заръки! После в болничното заведение също говореше, че си отива, че това е краят, споделяше го и на Муки, само че ние с нея не вярвахме, не искахме да го приемем. Тя беше толкоз мощна и борбена, толкоз пъти беше прескачала трапа и ни изненадваше по какъв начин става на крайници и е по-енергична отпреди, че и този път мислехме, че е краткотрайно неразположение. Самите лекари първоначално бяха обнадеждени ненапълно, даваха шансове. Но Стояна се оказа безпогрешна в интуицията си и умря точно на именния ден на нейния непрежалим брачен партньор и огромна обич - Нейчо Попов. Какво предсказание единствено, каква символика. Не е инцидентно и това ме успокоява. Тя си отиде щастлива, спокойна и тогава, когато искаше.

 

-Как се оправя в този момент щерка й Муки - евентуално към момента не може да се съвземе след тази тежка загуба?

- Ами мъчно е, да. Но се оправя. Тези неща са натурален развой на времето и загубата е неизбежна, рано или късно. Като човек, който познава добре Муки, дръзвам да настоявам, че тя одобри доста почтено и метафизичен нещата, по-добре в сравнение с чаках аз самият.

- Предполагам в този момент ти си до нея, защото тя няма различен непосредствен човек?

- Да, главно аз. Тя има и други близки, само че не чак толкоз. Ние работехме дружно и бяхме съвсем непрестанно в контакт. Имаше дни, в които съм стоял повече у тях или с тях, в сравнение с в моя дом. Безценни моменти, за които съм благополучен, че са ми се случили.

- Много хора ти завиждаха, че си до Стоянка и се изписаха и изговориха хиляди неща. Кажи в този момент дали тя те включи в наследството си?

- Да, по този начин е, прав си, само че аз пет пари не давам от този факт. Самата Стояна споделяше: " Щом аз съм те позволила и съм решила по този начин какво те интересува хорското мнение? ". Понеже съм и споделял някои неща, които витаят из нашите среди, несъмнено от зложелатели. Стояна ми завеща доста неща, най-много милиони мемоари и страсти за цялостен живот. Останалото ще запазя за себе си. Аз апропо имам удоволствието да работя и със Силвия Кацарова, Йорданка Христова, Кичка Бодурова и други съществени актьори, с което се гордея, само че Стояна беше Стояна. Там беше голямата злоба, тъй като с нея в действителност работих най-активно и с нея бях и на сцена, въпреки всичко. Но завистта е висша форма на хвалебствие. Това ме радва.

- Издай някоя занимателна преживелица с нея, която не е излизала на бял свят?

- Те са доста, опитал съм се да ги опиша в обогатеното издание на книгата ни, която скоро ще види бил свят. Оставям на читателите да ги прочетат там. Благодаря доста за тази покана и почитание към паметта на Стояна. Благодаря на всички, които бяха до нея и й помагаха и обичаха откровено - листата не е доста дребен! Те ще се познаят в тези мои думи.

източник: Шоу Блиц