На 19 юли легендарната Богдана Карадочева навърши своята 70-годишнина. Много

На 19 юли именитата Богдана Карадочева навърши своята 70-годишнина. Много от нейните песни като “Дано ”, “Остаряваме постепенно ”, “Иване, Иване ” и “Нова година ” са се трансформирали във безконечни български шлагери. Синът ѝ Лъчезар Аврамов е режисьор на кино лентата “Снимка с Юки ”, в чиято основна роля е Руши Видинлиев. От него има двама внуци, за които се грижи през лятната им почивка. Заедно със брачна половинка си, композитора Стефан Димитров, Богдана Карадочева непрекъснато работи върху хрумвания за нови песни.

- Г-жо Карадочева, по какъв начин отпразнувахте своя празник на 19 юли?

- Много хубаво посрещнахме рождения ден. Отидох до морето за 3 дни с доста близки мои другари. Там пристигнаха още другари и станахме една приятна групичка. Бяхме на брега на морето, преди Созопол. Беше фантастично. Въобще доста е красиво нашето море. Трябва да го популяризираме, само че и да го пазим. Да не се трансформира в място за алкохолен туризъм и търговия, а да бъде красиво място за отмора.

- Това ли беше вашата лятна отмора?

- Засега да. Може би през септември ще отида до Гърция. През юни и септември е доста хубаво там, тъй като няма толкоз доста хора. Ходила съм две години подред в Гърция и е доста горещо през юли и август и да стоиш в хотела на климатик... какъв е смисълът.

- Какви дарове получихте?

- Отдавна не ме интересуват подаръците. Получих прелестни цветя. Бяхме дружно, пихме шампанско. Имаше и прочувствен подарък, само че това е доста интимно.

- Предимно в грижи за внуците ли минава за вас лятото?

- Да. Те са две прелестни момченца Димитър и Борис, които учат в музикалното учебно заведение. Много са сладки и доста умни. Много ме забавляват. Най-забавно ми е с тях.

- На какъв брой години са?

- Димитър е на 10 година, а Борис ще стане на 8 година през септември.

Но даже когато не са към мен, постоянно имам какво да върша.

Мисля нова ария,

пиша текст

или чета. Много обичам и да вземам решение кръстословици, тъй като разбрах, че това е доста мощно лекарство против алцхаймер. И в най-елегантната чантичка на британската кралица постоянно можело да се откри сгъната кръстословица. (Смее се.)

- Какво нормално вършиме дружно с внуците си?

- Това, което ме нервира при тях ужасно, е, че като дойдат при мен, мигновено единият отива на компютъра, а другият взема таблета и не приказват. И аз стартирам да се карам. Но това го виждам на всички места. На “Витошка ”, където пребивавам, виждам млади, хубави момчета и девойки, стоят в кафетата и не си приказват. Всеки си гледа в телефона. Това е ужасяващо. То май и светът е подобен. Да се видят, да си приказват...

- Да се целуват.

- Да се целуват, да се обичат. Поколението е такова. Опитвам се всеки ден да откъсна внуците си от новите технологии, обаче не е доста сполучливо.

- Какво учат те в музикалното учебно заведение?

- Големият Дими учи ударни принадлежности, а дребният свири на виола и му е доста забавно. Аз не споделям, че ще станат музиканти, обаче в музикалното учебно заведение се получава просвета. Те знаят кой е Бетховен, кой е Вивалди. Това са неща, които е добре да се знаят още от ранна детска възраст. Учат британски. Големият приказва учудващо добре. Будни деца са.

- Имат ли в действителност желанието да се занимават с музика и като пораснат?

- Да, имат, само че не знам дали желаят да станат музиканти. С тези компютри по-добре да станат компютърни експерти. (Смее се.) И без това с музиката не са уредени доста нещата в България. Труман Капоти споделя, че в изкуството би трябвало поравно да имаш гений, труд и шанс. Късметът е доста значим за всяко нещо. В изкуството особено едно произведение би трябвало да има шанс.

- Вие имали ли сте шанс?

- Имала съм шанс да попадна на страхотни музиканти, поети, Вили Казасян, който ме откри. Той ми помагаше във всичко. Пяла съм по най-големите поети. Това е шанс.

- Бихте ли поощрили Димитър и Борис да тръгнат по пътя на музиката?

- Разбира се. Каквото желаят. Те са свободни и умни хора. Нека вървят натам, накъдето ги поведе сърцето им. Те през лятото вземат уроци по солфеж. Като идват у дома, ги препитваме със Стефан и знаят.

- На какво ги учите?

- Аз ги изучавам да бъдат положителни хора. Да са добре възпитани. Това е доста значимо, тъй като този вид хора са доста дефицитни сега. Гледам какъв брой са станали нападателни всички. Аз желая те да са положителни. Научила съм ги на детската молитва “Дядо Господи, елементарни ми ”. Винаги си я споделят. Да бъдат смирени, както постоянно ме е учила майка ми. Доброто образование е доста значимо нещо, да знаеш по какъв начин да се държиш.

- Неблагодарна специалност ли е тази на актьора?

- Ако става дума за пенсиите, към този момент ми пристигна до гуша от тази тематика. Някои дори го поясняват доста неуместно. Аз приказвам за съсловието. Нашето съсловие от български актьори преди време изнасяше хиляди концерти. Във всеки град залите бяха препълнени с аудитория. Знаеха песните ни наизуст. Аз не приказвам за себе си. Говоря за това съсловие, че то трябваше да бъде оценено, тъй като страната получаваше доста пари от нас, от препълнените зали. Ние пеехме по текстове на поети, музиката, написана от най-големите композитори, аранжимента от най-хубавите аранжори. И тогава нямаше мънкане, а излизаш и пееш. Вили като кажеше: “Раз, два, три! ” и започваш да пееш.

Тази специалност прави артистите щастливи. Какво по-хубаво от това да си на сцена, да си на турне. Аз постоянно споделям, че турнето е най-забавното и радостното нещо. Да те приветстват, да пеят хиляди дружно с теб. Разбира се, от време на време е доста изморително, тъй като може да имаш по два-три концерта за един ден. Тичаш непрекъснато, а би трябвало да си в кондиция. Да имаш глас, да изглеждаш добре, тъй като те гледат като през лупа, когато си на сцената. На края на деня едвам си стигаш до леглото, само че е като опиат.

- Музикалната ви кариера стартира още когато сте на 14 година Как навлязохте толкоз рано в специалността?

- Явих се при Вили Казасян. В оркестър “Студио 5 ” има една графа “Микрофонът е ваш ”, всеки можеше да излезе, да се опитва и аз излязох. След като изпях една френска ария, Вили сподели: “Това е моят телефон, обади ми се другата седмица. ” След това отлагаше за другата и за по-другата седмица и по този начин мина съвсем година. Най-накрая сподели: “Ела в този момент да забележим какво ще пееш. ”

Първият ми запис беше песента на Силви Вартан. “Аз ще бъда с чудна рокля ”. Тя беше заплашителен шлагер. После Нети и Дони я изпяха, само че те я направиха малко комедийна, а тя беше доста откровена за едно момиченце, което желае да отиде на бала и да танцува със своя обичан.

- Кога се появи желанието ви да се занимавате с музика?

- От напълно дребна. Свирила съм на пиано. Моите родители бяха доста музикални. Баща ми беше меломан. Имахме голяма сбирка от плочи у дома - над 4000. Много опера и симфонична музика слушахме. Аз обожавах операта и фантазията на моите родители беше да бъда оперна певица. Първо не ме пускаха в операта, тъй като бях доста дребна, само че татко ми беше другар с диригентите и те ме вкарваха през оркестрината. Бях на 5-6 година и бях научила арии на Кармен и на Азучена, а те ме качваха на масата да ги пея.

Майка ми по този начин си отиде с болката, че не съм станала оперна певица, тъй като тя обожаваше опера. Казваше: “Вместо да пееш Азучена, ще пееш в някоя механа. ”

- Кой миг от своята кариера приемате като максимален триумф?

- Благодаря на Бога, доста триумфи съм имала. Още на 17 година завоювах в Сочи първа премия. После “Златният Орфей ”, който беше нещо извънредно влиятелно. Генко Генов беше един несравним човек и уредник, полиглот, контактен, образован. “Златният Орфей ” беше за българина прозорец към света. Чувахме доста огромни звезди единствено на “Златният Орфей ”. За нас той беше празник. Готвехме се за това събитие цяла година. Мислехме песни, облекла си шиехме особено за него.

- Много пъти сте имали опцията да заживеете в чужбина. Защо не избрахте да се развивате зад граница?

- О, в никакъв случай не съм желала. Много необичайно, в този момент желая към този момент. (Смее се.) Толкова съм идеализирала всичко в България и в София. Обичам си града, обичам си улицата. В Париж се бях хванала на бас, че “Витошка ” е необятна колкото “Шан-з-Елизе ”. Прибирам се след пътешестване и първото нещо, което направих, е да си отворя прозореца и да си кажа, че съм луда, тъй като “Шан-з-Елизе ” е 5 пъти по-широка. Отвън се идеализира.

- Срещали сте се с огромни звезди като Стиви Уондър. Как се запознахте с него?

- О, той беше страховит. След концерта му в Милано аз, Стефан и сина ми отидохме в гримьорната му. Заведе ни негов доста непосредствен другар. Аз по-скромен човек и по-гениален не съм виждала. На сцената беше страховит. Стефан му сподели: “Страшен си, брат! ”, а той вика: “Наистина ли? Хареса ли ви? ” Това, което доста ме впечатли, беше, че след концерта си имаше на шкафчето 2 сандвича и 3 бири.

Тук идват всякакви звезди и желаят омари и не знам си какви измислици, а той имаше 2 сандвича. Това е Стиви Уондър. Истинските неща са елементарните.

- Много от песните ви добиват огромна известност, само че една става знак на вярата, на положителното. Как се роди песента ви “Дано ”?

- Дошла ми е до гуша. Толкова пъти съм я пяла. Тя е по текст на Миряна Башева и музика на Стефан Димитров, само че е писана за един филм за едно куче и една котка - Спас и Нели. Обаче аз, като я чух тази ария, и си споделих: “Тук има символика, има нещо, от което ние, хората, се нуждаем. Да сме положителни. ” За страдание, тази ария не можа да промени доста от хората. Толкова злоба и завист не съм виждала в България, колкото в този момент.

- Тази ария е събирала хиляди на митингите на Съюз на демократичните сили през 90-те.

- Даже стотици хиляди. Такава еуфория беше. Всички сини излизаха по балконите и имаха вяра, че ще се промени нещо, а в този момент някаква носталгия по предишното. Не мога да го схвана за какво. Мисля, че тъгуват единствено по това, че са били млади.

- Няма по какъв начин да не ви попитам за другарството ви с Емил Димитров. Какви са последните ви мемоари с него?

- Най-добрият човек, който познавам. Никога не сподели една дума против някого. Песента “Моя страна, моя България ” беше неразрешена, тъй като била ария на емигранта. Емил доста страдаше за това. Тя в действителност стана ария на емигранта. Емил я направи с обич и е плакал като дете, че я не разрешиха. “Ще се върна ”, тъй като е бил в миналото в Русия или някъде другаде на турне. Не го схванаха.

Последният ми спомен е малко преди да си отиде. Ходех съвсем всяка неделя. Винаги искаше да му подготвя раци или скариди със сос бристол и по-късно искаше задушено телешко с картофено пюре. Това му беше обичаното. Страхотен другар. Пътували сме с неговата кола хиляди пъти. В Париж живяхме дружно и в никакъв случай не е казвал и една дума против някого.

- Вашият наследник Лъчезар Аврамов е режисьор. Той допитва ли се до вас за препоръки и за мненето ви?

- Не. Той е доста уверен в това, което прави, и това е доста хубаво. Отстоява си позициите. Дори когато става дума за най-малкото нещо. Глупаво е да му се въвличам в изкуството. Той апропо ми е огромен обожател. Знае всички мои песни. Има ги записани, свири ги на пиано.

- Знам, че не сте поощрявали той да учи постановка. Защо?

- Изкуство и въобще кино не се прави елементарно в България. Последния си филм “Снимка с Юки ” какъв брой години го прави и през какво ли не мина. Много ми се искаше да замине за чужбина и там да учи. Той обаче беше безапелационен, че ще кандидатства постановка в НАТФИЗ. Лъчезар приключи гимназия на 17 година, тъй като потегли на учебно заведение по-рано и аз си крещя него кой ще го одобри толкоз дребен.

Първият му изпит беше съчинение по тематика и аз отидох да видя резултатите. Гледам преди всичко Лъчезар. Щях да припадна. Викам си: “Боже, този ще вземе да влезе! ” (Смее се.) И влезе.

- Слушате ли модерна българска музика от известните млади артисти?

- Слушам от време на време, само че не ми харесва, тъй като, първо, няма музика и, второ, няма текст. Повечето наподобяват като на матрица, целулоидни кукли - идентични.

Стефан Димитров и Богдана Карадочева се срещат със Стиви Уондър след негов концерт в Милано. СНИМКА: Личен списък

- Знам, че сте живели дружно с Лили Иванова преди време. Как се случи по този начин?

- Да, инцидентно двете бяхме в Париж и взехме решение да си вземем един апартамент дружно. Аз доста ѝ се удивлявам, че е стоманен експерт и е посветила живота си на това, което прави.

- Кой е най-големият ви гаф на сцена?

- Имам хиляди. Забравяла съм текстове, спъвала съм се, разсмивала съм се на сцената, само че моят максимален гаф, е когато пътувам с един цирк на турне. Учеха ме в рейса да играя белот. Заплеснахме се в игра. Изведнъж слушам: “Богдана на сцената! ” Тичам към сцената, излизам пред публиката и внезапно поглеждам в краката си. Виждам, че едната ми обувка е цялата кална, а другата е чиста, златна като на Пепеляшка. Исках да умра сега, обаче не умрях. Вечерта сме в ресторанта и едни девойки ме питат това съвременно ли е, а аз им споделям, че това е последна мода. (Смее се.) /24chasa.bg