19-ти февруари е Световен ден в защита на китовете
На 19-ти февруари еколозите означават Световния ден на китовете и други морски бозайници. На този ден преди 36години Международната китобойна комисия забранявапромишления лов на китове.
Изключение е направено единствено за някои малобройни нации, които без месото на китове просто не могат да оцелеят. Междувременно, не всички страни са се отказали от китобойните си флотилии.
Въпреки големите си размери, китовете са беззащитни пред харпуните. Ако притежателят на един транспортен съд хване единствено едно животно, той с това оправдава всички разноски за експедицията. Безпощадният лов на морските бозайници е воден още от 17 век. И едвам към средата на 20 век, когато изчезнаха няколко типа китове, а числеността на други се редуцира десетки пъти, се чуха и гласовете на бранителите на природата.
След влизането в действие на мораториума върху комерческия лов на китовепрез 1986 година, популацията на някои типове стартира постепенно да се възвръща, споделя съпредседателят на интернационалната екологическа група „ Екозащита ” Владимир Сливяк:
– Забраната върху изтребването на тези бозайници дава позитивен резултат. При това за отбелязване е, че и до в този момент има страни, по-специално Япония, които не престават лова на китовете в промишлени мащаби. И тук, несъмнено следва да се вкарва цялостна възбрана.
През последните близо 40години Токио осъществя тъй наречените „ Програма за теоретичен лов ”, която провокира митинги измежду бранителите на природата. Ежегодно японските ловци на китове, сякаш с проучвателен цели, убиват повече от 800 кита. Тяхното месо непрекъснато се оказва в разнообразни заведения за хранене и супермаркети на страната. В последните години те бяха принудени да се откажат от лов във водите на Антарктида, откакто еколози-доброволци ги замерваха с димни шашки и ги обстреляха благодарение на водни пушки.
Най-мощен китобоен флот в миналото имаше Съюз на съветските социалистически републики, само че по-късно този флот беше премахнат, тъй като Русия се отхвърли от огромния им лов.Сега в Русия работят няколко плана в отбрана на китовете, споделя специалистът по морските бозайници Дмитрий Глазов:– Компания “Газпром ”, да вземем за пример, има стратегии за запазване на типовете. Руското географско сдружение – също. Компаниите, добиващи петрол на шелфа, също имат такива стратегии.
Научните планове по проучване на китовете се разпределят по районите. По бреговете на Камчатка и Сахалин се подчертава върху сивия, гренландския и гърбавия кит. В Бяло море, според програмата на Руското географско сдружение, се учи белият кит.
Сахалинската научна експедиция за проучване на миграцията на сивите китове употребява сателитна връзка. Предавателите се закрепят напряко на кожата на морските колоси. Ежегодно те вършат пътешествия на 10 000 километра от Северния Ледовит океан към мексиканския полуостров Долна Калифорния. Общо в този момент в света се наброяват повече от 100 типа морски бозайници и задача на учените е освен да опазят, само че и да умножат тяхната бройка.
Изключение е направено единствено за някои малобройни нации, които без месото на китове просто не могат да оцелеят. Междувременно, не всички страни са се отказали от китобойните си флотилии.
Въпреки големите си размери, китовете са беззащитни пред харпуните. Ако притежателят на един транспортен съд хване единствено едно животно, той с това оправдава всички разноски за експедицията. Безпощадният лов на морските бозайници е воден още от 17 век. И едвам към средата на 20 век, когато изчезнаха няколко типа китове, а числеността на други се редуцира десетки пъти, се чуха и гласовете на бранителите на природата.
След влизането в действие на мораториума върху комерческия лов на китовепрез 1986 година, популацията на някои типове стартира постепенно да се възвръща, споделя съпредседателят на интернационалната екологическа група „ Екозащита ” Владимир Сливяк:
– Забраната върху изтребването на тези бозайници дава позитивен резултат. При това за отбелязване е, че и до в този момент има страни, по-специално Япония, които не престават лова на китовете в промишлени мащаби. И тук, несъмнено следва да се вкарва цялостна възбрана.
През последните близо 40години Токио осъществя тъй наречените „ Програма за теоретичен лов ”, която провокира митинги измежду бранителите на природата. Ежегодно японските ловци на китове, сякаш с проучвателен цели, убиват повече от 800 кита. Тяхното месо непрекъснато се оказва в разнообразни заведения за хранене и супермаркети на страната. В последните години те бяха принудени да се откажат от лов във водите на Антарктида, откакто еколози-доброволци ги замерваха с димни шашки и ги обстреляха благодарение на водни пушки.
Най-мощен китобоен флот в миналото имаше Съюз на съветските социалистически републики, само че по-късно този флот беше премахнат, тъй като Русия се отхвърли от огромния им лов.Сега в Русия работят няколко плана в отбрана на китовете, споделя специалистът по морските бозайници Дмитрий Глазов:– Компания “Газпром ”, да вземем за пример, има стратегии за запазване на типовете. Руското географско сдружение – също. Компаниите, добиващи петрол на шелфа, също имат такива стратегии.
Научните планове по проучване на китовете се разпределят по районите. По бреговете на Камчатка и Сахалин се подчертава върху сивия, гренландския и гърбавия кит. В Бяло море, според програмата на Руското географско сдружение, се учи белият кит.
Сахалинската научна експедиция за проучване на миграцията на сивите китове употребява сателитна връзка. Предавателите се закрепят напряко на кожата на морските колоси. Ежегодно те вършат пътешествия на 10 000 километра от Северния Ледовит океан към мексиканския полуостров Долна Калифорния. Общо в този момент в света се наброяват повече от 100 типа морски бозайници и задача на учените е освен да опазят, само че и да умножат тяхната бройка.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ