На 19 октомври 1925 година в местността Демир капия български

На 19 октомври 1925 година в местността Демир капия български бойци граничари копаят бунар. Гръцките часовои не преценят вярно действието, осъществявано от тях и считат, че те копаят окоп – нещо, което нямат право да вършат.

Към 14:30 часа един гръцки граничар напълно безогледно се запътва към тях, навлизайки в българска територия. Българският караул Радой Георгиев стреля по нарушителя и го убива.

Започва престрелка, в която е ранен различен гръцки боец, който по - късно също умира, споделя уеб сайтът „ Българска история “.

Българското държавно управление упорства казусът да бъде решен цивилизовано посредством сформиране на комисия с представители на двете страни, която да проверява случая, да разкрие кои са отговорните и да ги накаже. Гръцкият министър - ръководител отхвърля.

Той вижда комфортния миг за нахлуване против България.

На 22 октомври 1925 година, без да афишира война, военачалник Пангалос заповядва на VІ гръцка дивизия, ситуирана край Сяр, да нахлуе в България. Тя минава южната ни граница, разтеглена на необятен 40 километра фронт.

Четвърти армейски корпус получава разпореждане да се насочи от Драма и Кавала към град Неврокоп (днес Гоце Делчев).

Числеността на гръцката войска доближава близо 100 000 боеца.

Срещу нея се изправят българските граничари, които съгласно Ньойския контракт са в понижен състав и наброяват 300 души. За малко време са завладяни селата: Кулата, Чучолигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново, Картечно.

България е изправена пред съдбоносно решение. Въпросът е дали да се противодейства със мощ на гръцката експанзия, или да се потърси дипломатическо решение. Правителството взема решение да работи по втория вид и както се вижда в следствие това е верният избор.

Българското държавно управление, отпред на което стои Александър Цанков, неотложно осведоми Секретариата на ОН в Женева за гръцката експанзия.

Към зоната, в която е осъществено нахлуването военният министър военачалник Иван Вълков изпраща подкрепления, състоящи се от 6 пехотни, 3 картечни роти с 4 планински и 8 полски оръдия, общата бройка, на които възлиза на едвам към 1000 боеца.

На изпратената българска войска е заповядано категорично да оказва отпор на гърците само при последна нужда. Друга задача, с която държавното управление се нагърбва е, това да изтегля българите от застрашените области.

Междувременно гръцките бойци стартират да грабят каквото могат, което забавя техните настъпателни дейности. Това дава опция на българските войски да се окопаят в региона на гара Генерал Тодоров и местността Рупите.

Гръцкото закъснение също по този начин разрешава на мощната в този район организация на Вътрешна македонска революционна организация да изпрати свои подкрепления към Петрич. Атаки на града има още на 22 - 23 октомври, само че най - сериозната се състои на 25 през същия месец.

Местните поданици, подкрепени от четите на Вътрешна македонска революционна организация, съумяват на няколко пъти да отхвърлен гърците.

На 27 октомври от ОН идва нота до България и Гърция, в която се упорства двете страни да прекратят всевъзможни военни дейности.

Съветът на организацията незабавно изпраща военните аташета на Франция, Англия и Италия, които да наблюдават за това дали са изпълнени дадените заръки. На 28 октомври гръцкото държавно управление публично дава разпореждане на своята войска да се изтегли от българските земи.

На 29 октомври 1925 година, откакто гръцката войска към този момент е в рамките на своята страна, ОН назначава анкетна комисия с ръководител английския дипломат в Испания Хорас Ръмболд и членове - военачалник Серини от Франция, военачалник Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия.

Целта на комисията е да изследва ситуацията на засегнатите региони, с цел да дефинира цената на компенсацията, което би трябвало да бъде платено на България. Констатира се, че гърците са отговорни за опожаряването на 12 български села.

Жертвите от българска страна възлизат на убити 4 бойци и 5 жители, ранени са 2 офицери, 9 бойци и 10 жители, 3 дами и 2 деца, а безследно изчезнали са 11 бойци.

За гръцките жертви няма публични данни. Според Иван Михайлов те възлизат на над 120 убити бойци.

Анкетната комисия взима решение на Гърция да изплати на България обезщетение в размер на 30 милиона лв..

Така приключва тази къса война, която бива наречена „ случай “.

Дължимата сума е изплатена, а 1 милион и 200 хиляди лв. отиват за потърпевшите от град Петрич.

Изненадващо те се отхвърлят от персоналното обезщетение и вземат решение да дадат парите за построяването на постройка на гимназията, която до тогава се обитава в частна къща.

През 1926 година стартира градежа, само че парите се оказват незадоволителни и жителите на града подаряват от личните си средства и по този начин постройката е приключена.

На 31 октомври 1937 година, на честванията във връзка 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско иго, е открит първият исторически монумент в града.

На една от неговите мемориални плочи са изписани имената на починалите в отбраната на града от гърците. Макар и взели участие в един пропуснат от историята спор, самите те, които са дали своя живот за родината, биват увековечени.