На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1

...
На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1
Коментари Харесай

Навършват се 96 г. от Петричкия инцидент и нахлуването на гръцки войски у нас

На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит от български граничари.

Гръцки граничари се пробват да приберат тялото и избухва престрелка. Готвещият се за избори гръцки деспот военачалник Теодорос Пангалос употребява случая, разпалва националистическа нервност в страната и на 22 октомври 1925 година, без да афишира война, заповядва на VІ гръцка дивизия, ситуирана край Сяр, да нахлуе в България.
 Турски народен представител сподели карта на страната, в която е половин България и огромна част от Северна Гърция Турски народен представител сподели карта на страната, в която е половин България и огромна част от Северна Гърция
Депутат от ръководещата партия на Турция призoвaвa зa Вeликa Турция, в чиитo прeдeли влизaт Ceвeрнa Гърция и чacти oт Бългaрия. Тaкaвa...

Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 км и навлизат на 10-12 км в страната, завладяват 10 български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица и Лехово, източно от река Струма, Тополница и Картечно, западно от нея. Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация, които наброяват към 4000 бойци. За по-добро съгласуване на локалната защита Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация изпраща в града Йордан Гюрков.

На 23 октомври в Петрич е образуван учредителен спешен щаб, отпред с войводата Георги Въндев и асистент Борис Бънев, строеви инструктор. Щабът поема координацията на локалната защита. Шеф на българската военна защита, по целия фронт на гръцкото нахлуване е полковник Минчо Банковски, по това време шеф на Седми пехотен рилски полк. Като представител на щаба на армията в региона на събитията е изпратен полковник Пенчо Златев, а от страна на държавното управление - Кимон Георгиев. Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на спора, само че категорично се разпорежда да не се оказва сериозна опозиция. За увеличаване на границата и прекъсване на гръцкото настъпление щабът на българската войска разчита освен на локалното население, само че и на краткотрайните доброволци от Петрички окръг. В отбрана на южната граница се насочат членове на Вътрешна македонска революционна организация от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и някогашни фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско.

След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, похитен добитък, убити почтени хора, разпиляна селскостопанска годишна продукция. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на случая са над 120 убити бойци. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 бойци и 1 офицер, 4 полицаи доброволци и 10 мирни локални поданици.

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които преди малко са постигнали съглашение на конференцията в Локарно, за прекъсване на гръцкото настъпление.
 Европейска комисия утвърди програмата за съдействие сред България и Гърция Европейска комисия утвърди програмата за съдействие сред България и Гърция
Европейската комисия утвърди Програмата за трансгранично съдействие Гърция-България 2014-2020. Програмата е една от общо петте прочие..

Гърция е жигосана като агресор от Обществото на народите и осъдена да заплати на България 30 милиона лв. като обезщетение за вредите от веществен и честен темперамент, защото съгласно комисията заповяданото от гръцкото държавно управление навлизане в българската територия не е имало задоволително учредения. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на тези петричани, които взимат присъединяване при защитата на града. Но те се отхвърлят от персоналното обезщетение и подаряват парите за построяването на постройка на Петричката непълна смесена гимназия, която до тогава се обитава в частната къща на Атанас Маржаров.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР