3 март: Преди 140 г. e сключен Санстефанският мирен договор
На 19 февруари/3 март 1878 година в Сан Стефано край Цариград е подписан кротичък контракт сред Русия и Турция, който поставя завършек на Освободителната война. Договорът е предварителен (предварителен), което значи, че предстои на процедура по одобряване след преразглеждане, което след това е направено на Берлинския конгрес.
Датата е подбрана особено: На 19 февруари 1855 година император Александър II се възкачва на престола, отново на 19 февруари 1861 година той подписва манифеста за освобождението на крепостните селяни, за което е наименуван Цар Освободител.
Договорът съдържа 29 члена. С член 1-5 се дава самостоятелност на Черна гора, Сърбия (която получава Нишката област) и Румъния (която получава Северна Добруджа като отплата за южната част на Бесарабия, която се причислява към Русия).
Чл. 6–11 се отнасят за новосъздаденото Княжество България: то е прието за самостоятелно, трибутарно (зависимо от сюзерен) княжество с християнско държавно управление и национална милиция.
В границите му се включват териториите от Мизия, Тракия и Македония, заселени с плътно българско население. Границите на княжеството с известни изключения са идентични с тези на Българската екзархия, основана през 1870 година, и с плана, направен от великите сили на Цариградската конференция от 1876 година
Князът на България се избира от нейното население и се утвърждава от султана със единодушието на великите сили. Препоръчва се заседание от български първенци да създаде Органически правилник (конституция) на княжеството.
Новото ръководство се вкарва за период от 2 години под надзора на съветски комисар. За същия интервал от време в княжеството остават съветски войски за поддържане на реда.
България би трябвало да заплаща годишен налог на Османската империя, която няма право да държи войски на територията на княжеството, само че може да прекарва войски и бойни материали по избрани пътища. Всички османски замъци в княжеството подлежат на разрушение.
Мюсюлманските изселници резервират недвижимите си парцели.
Договорът обгръща и проблеми отвън България, да вземем за пример урежда корабоплаването по Дунав, нужните промени Босна, Херцеговина остров Крит.
Урежда се компенсацията, което Османската империя би трябвало да изплати на Русия. От общата сума 1410 млн. рубли се приспадат 1100 млн. рубли за териториите, които империята отстъпва на Русия: Северна Добруджа, част от Североизточна Мала Азия, Карс, Батуми и Баязид.
Останалите членове уреждат въпроси, свързани с правата на съветските цивилен и духовни лица в Османската империя, с военнопленниците, с прекосяването на неутралните плавателни съдове през Проливите, с изтеглянето на съветските войски.
Санстефанският контракт е опит от страна на съветската дипломация да ускори позициите на Русия на Балканите и по Източния въпрос преди началото на Берлинския конгрес, да пропагандира идеята на Русия като загрижена за разрешаването на националните проблеми на българския народ.
Срещу контракта се афишират останалите велики сили, най-много Англия и Австро-Унгария, както и християнските балкански страни, които възразяват против основаването на огромна българска страна, нарушаваща салдото на силите на Балканите. Румъния е недоволна и от замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа.
Санстефанският контракт е посрещнат с вдъхновение и екстаз само от българите, защото той възвръща самостоятелната българска страна в оптимално вероятните етнически граници. В интерес на истината множеството българи не знаят, че ще има Берлински конгрес, и въобще не подозират какви несправедливи решения ще вземе той.
Редакция БЛИЦ
Датата е подбрана особено: На 19 февруари 1855 година император Александър II се възкачва на престола, отново на 19 февруари 1861 година той подписва манифеста за освобождението на крепостните селяни, за което е наименуван Цар Освободител.
Договорът съдържа 29 члена. С член 1-5 се дава самостоятелност на Черна гора, Сърбия (която получава Нишката област) и Румъния (която получава Северна Добруджа като отплата за южната част на Бесарабия, която се причислява към Русия).
Чл. 6–11 се отнасят за новосъздаденото Княжество България: то е прието за самостоятелно, трибутарно (зависимо от сюзерен) княжество с християнско държавно управление и национална милиция.
В границите му се включват териториите от Мизия, Тракия и Македония, заселени с плътно българско население. Границите на княжеството с известни изключения са идентични с тези на Българската екзархия, основана през 1870 година, и с плана, направен от великите сили на Цариградската конференция от 1876 година
Князът на България се избира от нейното население и се утвърждава от султана със единодушието на великите сили. Препоръчва се заседание от български първенци да създаде Органически правилник (конституция) на княжеството.
Новото ръководство се вкарва за период от 2 години под надзора на съветски комисар. За същия интервал от време в княжеството остават съветски войски за поддържане на реда.
България би трябвало да заплаща годишен налог на Османската империя, която няма право да държи войски на територията на княжеството, само че може да прекарва войски и бойни материали по избрани пътища. Всички османски замъци в княжеството подлежат на разрушение.
Мюсюлманските изселници резервират недвижимите си парцели.
Договорът обгръща и проблеми отвън България, да вземем за пример урежда корабоплаването по Дунав, нужните промени Босна, Херцеговина остров Крит.
Урежда се компенсацията, което Османската империя би трябвало да изплати на Русия. От общата сума 1410 млн. рубли се приспадат 1100 млн. рубли за териториите, които империята отстъпва на Русия: Северна Добруджа, част от Североизточна Мала Азия, Карс, Батуми и Баязид.
Останалите членове уреждат въпроси, свързани с правата на съветските цивилен и духовни лица в Османската империя, с военнопленниците, с прекосяването на неутралните плавателни съдове през Проливите, с изтеглянето на съветските войски.
Санстефанският контракт е опит от страна на съветската дипломация да ускори позициите на Русия на Балканите и по Източния въпрос преди началото на Берлинския конгрес, да пропагандира идеята на Русия като загрижена за разрешаването на националните проблеми на българския народ.
Срещу контракта се афишират останалите велики сили, най-много Англия и Австро-Унгария, както и християнските балкански страни, които възразяват против основаването на огромна българска страна, нарушаваща салдото на силите на Балканите. Румъния е недоволна и от замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа.
Санстефанският контракт е посрещнат с вдъхновение и екстаз само от българите, защото той възвръща самостоятелната българска страна в оптимално вероятните етнически граници. В интерес на истината множеството българи не знаят, че ще има Берлински конгрес, и въобще не подозират какви несправедливи решения ще вземе той.
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ