Петър Вълчанов: Пловдив е страхотен “снимачен терен”
На 19 април в Lucky Дом на киното ще се състои специфичната прожекция на основания от седем режисьори филм за Пловдив. Авторите на „ 7 “ са част от новата вълна на българското кино, което към този момент намира съществено самопризнание и по света. Историите са разказани от режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева („ Урок ”, „ Слава ”), Павел Г. Веснаков („ Денят на бащата “, „ Дяволското гърло “), Ралица Петрова ( “Безбог ”), Димитър Кутманов („ Ecce homo ”), Любомир Младенов („ Ловен парк ”, „ Кораб в стая ”) и Христо Симеонов („ Синът ”).
Пловдивско-софийският режисьорски и фамилен тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева стана прочут със забележителните ленти „ Урок “ и „ Слава “, които откриха дружелюбен банкет в киносалоните и завоюваха редица награди от кинофестивали в целия свят.
За техния къс филм от „ 7 “ - „ Тео, която живее на покрива “, „ Марица “ беседва с режисьора Петър Вълчанов. Той е роден е през 1982 година в Пловдив. Син е на актрисата Ваня Братоева и на художника Вълчан Петров. През 2000 година приключва Художествената гимназия “Цанко Лавренов ” в Пловдив. След това приключва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” със компетентност Филмова и телевизионна постановка в класа на проф. Людмил Стайков.
Неговата брачна половинка и съавтор Кристина Грозева е родена в София. Завършва Софийския университет и работи като публицист. След това приключва постановка при проф. Георги Дюлгеров и доцент Светослав Овчаров в НАТФИЗ.
Петър и Кристина основават късометражния филм “Семейна терапия ” (2008 г.), телевизионния филм " Аварийно кацане " (2010 г.), “Самбуру ” (2011 г.) и други. Съвместно пишат и режисират късометражния филм “Скок ” (2012 г.), който е номиниран за Европейските кино награди през 2013 година Последните им два кино лентата - „ Урок “ и „ Слава “, пожънаха редица триумфи.
В новата им история „ Тео, която живее на покрива “ основната роля играе третият член на фамилията - щерка им Сибила.
Заедно със брачната половинка си Кристина Грозева основават късометражния филм “Семейна терапия ” (2008 г.), телевизионния филм " Аварийно кацане " (2010 г.), “Самбуру ” (2011 г.) и други. Съвместно пишат и режисират късометражния филм “Скок ” (2012 г.), който е номиниран за Европейските кино награди през 2013 година
- Г-н Вълчанов, въведете ни в сюжета на Вашата история от омнибуса, отдаден на Пловдив.
- Филм за света на едно дете, което свири на виолончело. Искам да благодаря, че ни поканиха да участваме в този план и имахме шанса да разкажем тази история. С Криси дълго време „ търсихме “ историята, само че в един миг тя непринудено се появи и ни завладя. Филмът е сниман на обичани места от моето детство. На места, където аз самият като дете се влюбих в киното.
Снимахме и в Музикалното учебно заведение. Като дете постоянно ме е човъркало някакво любознание да се шмугна в тази постройка, да видя от кое място тя издава тези прелестни „ звуци “. И не щеш ли с помощта на този план след толкоз години съумях да надникна там. Благодарни сме на Радост Кръстева, която ни спомага извънредно доста да снимаме там. Благодарни сме и на директорката Нели Попова – Коева и на целия екип, който ни оказа помощ за кино лентата.
- Как се работи със седем режисьори?
- Този въпрос би трябвало да е към продуцентите - Николай Тодоров, Поли Ангелова и Елена Мошолова. В последна сметка те си го отнесоха, тъй като да работиш със седем режисьори не е елементарно. Всеки един си има своята концепция, своето време и заетости, и да организираш седем създатели изисква много старания.
Това не е комерсиален артикул, а няколко дребни творби на изкуството. И всеки създател би трябвало да се усеща удобно в тази обстановка, с цел да се получи потребен резултат. Но те се оправиха съвършено като продуценти. Имахме цялостна независимост, реагираха на всичките креативен прищевки, хрумки и импровизации. Вярвам, че магията се получи.
- „ Урок “ и „ Слава “ са въздействащи филми, в които са мощно застъпени обществените тематики. Как се вписва новата история във Вашето творчество?
- Това е друг филм. За нас беше предизвикателство да се опитаме да описваме в една по-поетична форма. Удовлетворени сме доста от взаимната работа с креативния екип. Монтажистът на кино лентата Валерия Ушева и операторът Кирил Проданов надградиха нашите търсения.
- Маргита Гошева, която познаваме от „ Урок “ и „ Слава “, взе участие ли в новата история?
- Маргита Гошева прави страхотна роля във кино лентата на Христо Симеонов. Христо е доста надарен млад режисьор.
- Преоткрихте ли нови неща за Пловдив по време на фотосите?
- Преоткрих, премислих, само че по-скоро на едно вътрешно прочувствено равнище, мъчно ми е да го опиша с думи.
- Живописността на Пловдив може ли да му помогне да се трансформира в град за кино?
- Пловдив е страховит “снимачен терен ”. Има толкоз богата визия, архитектура, атмосфера. Общината би могла да стартира самодейност в посока на това да се привлекат повече кино продукции. Киното дава прелестна опция да представиш твоя град пред света.
- Според Вас по какъв начин ще се впише филмът в границите на Европейската столица на културата 2019?
- Най-ценното е, че създателите описват сюжети, които откровено ги вълнуват, въодушевени от духа на града. Те нямат за цел да покажат Пловдив като в рекламен филм. Това са седем персонални, интимни, откровени истории, разказани с доста фикция и размах. Надявам се, че филмът ще предизвика и ще откри своето място в поредицата от културни събития. Преди кино лентата имаше няколко семинари и срещи с създателите на обособените филми, които вършиха работилници за филмовото изкуство, които също бяха забавни.
Пловдив - Европейска столица на културата е чудесна опция да се концентрира вниманието на обществото върху това - какъв брой значима е ролята на изкуството в актуалния свят.
- „ Слава “ обиколи значително фестивали и завоюва редица награди. Каква е равносметката дотук?
- Щастливи сме, че филмът има дълъг деен живот. Той към момента се прожектира някъде по света. Освен фестивалите, „ Слава “ беше публикуван по кината в съвсем целия свят и все още има към 100 000 фенове.
Пловдивско-софийският режисьорски и фамилен тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева стана прочут със забележителните ленти „ Урок “ и „ Слава “, които откриха дружелюбен банкет в киносалоните и завоюваха редица награди от кинофестивали в целия свят.
За техния къс филм от „ 7 “ - „ Тео, която живее на покрива “, „ Марица “ беседва с режисьора Петър Вълчанов. Той е роден е през 1982 година в Пловдив. Син е на актрисата Ваня Братоева и на художника Вълчан Петров. През 2000 година приключва Художествената гимназия “Цанко Лавренов ” в Пловдив. След това приключва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” със компетентност Филмова и телевизионна постановка в класа на проф. Людмил Стайков.
Неговата брачна половинка и съавтор Кристина Грозева е родена в София. Завършва Софийския университет и работи като публицист. След това приключва постановка при проф. Георги Дюлгеров и доцент Светослав Овчаров в НАТФИЗ.
Петър и Кристина основават късометражния филм “Семейна терапия ” (2008 г.), телевизионния филм " Аварийно кацане " (2010 г.), “Самбуру ” (2011 г.) и други. Съвместно пишат и режисират късометражния филм “Скок ” (2012 г.), който е номиниран за Европейските кино награди през 2013 година Последните им два кино лентата - „ Урок “ и „ Слава “, пожънаха редица триумфи.
В новата им история „ Тео, която живее на покрива “ основната роля играе третият член на фамилията - щерка им Сибила.
Заедно със брачната половинка си Кристина Грозева основават късометражния филм “Семейна терапия ” (2008 г.), телевизионния филм " Аварийно кацане " (2010 г.), “Самбуру ” (2011 г.) и други. Съвместно пишат и режисират късометражния филм “Скок ” (2012 г.), който е номиниран за Европейските кино награди през 2013 година
- Г-н Вълчанов, въведете ни в сюжета на Вашата история от омнибуса, отдаден на Пловдив.
- Филм за света на едно дете, което свири на виолончело. Искам да благодаря, че ни поканиха да участваме в този план и имахме шанса да разкажем тази история. С Криси дълго време „ търсихме “ историята, само че в един миг тя непринудено се появи и ни завладя. Филмът е сниман на обичани места от моето детство. На места, където аз самият като дете се влюбих в киното.
Снимахме и в Музикалното учебно заведение. Като дете постоянно ме е човъркало някакво любознание да се шмугна в тази постройка, да видя от кое място тя издава тези прелестни „ звуци “. И не щеш ли с помощта на този план след толкоз години съумях да надникна там. Благодарни сме на Радост Кръстева, която ни спомага извънредно доста да снимаме там. Благодарни сме и на директорката Нели Попова – Коева и на целия екип, който ни оказа помощ за кино лентата.
- Как се работи със седем режисьори?
- Този въпрос би трябвало да е към продуцентите - Николай Тодоров, Поли Ангелова и Елена Мошолова. В последна сметка те си го отнесоха, тъй като да работиш със седем режисьори не е елементарно. Всеки един си има своята концепция, своето време и заетости, и да организираш седем създатели изисква много старания.
Това не е комерсиален артикул, а няколко дребни творби на изкуството. И всеки създател би трябвало да се усеща удобно в тази обстановка, с цел да се получи потребен резултат. Но те се оправиха съвършено като продуценти. Имахме цялостна независимост, реагираха на всичките креативен прищевки, хрумки и импровизации. Вярвам, че магията се получи.
- „ Урок “ и „ Слава “ са въздействащи филми, в които са мощно застъпени обществените тематики. Как се вписва новата история във Вашето творчество?
- Това е друг филм. За нас беше предизвикателство да се опитаме да описваме в една по-поетична форма. Удовлетворени сме доста от взаимната работа с креативния екип. Монтажистът на кино лентата Валерия Ушева и операторът Кирил Проданов надградиха нашите търсения.
- Маргита Гошева, която познаваме от „ Урок “ и „ Слава “, взе участие ли в новата история?
- Маргита Гошева прави страхотна роля във кино лентата на Христо Симеонов. Христо е доста надарен млад режисьор.
- Преоткрихте ли нови неща за Пловдив по време на фотосите?
- Преоткрих, премислих, само че по-скоро на едно вътрешно прочувствено равнище, мъчно ми е да го опиша с думи.
- Живописността на Пловдив може ли да му помогне да се трансформира в град за кино?
- Пловдив е страховит “снимачен терен ”. Има толкоз богата визия, архитектура, атмосфера. Общината би могла да стартира самодейност в посока на това да се привлекат повече кино продукции. Киното дава прелестна опция да представиш твоя град пред света.
- Според Вас по какъв начин ще се впише филмът в границите на Европейската столица на културата 2019?
- Най-ценното е, че създателите описват сюжети, които откровено ги вълнуват, въодушевени от духа на града. Те нямат за цел да покажат Пловдив като в рекламен филм. Това са седем персонални, интимни, откровени истории, разказани с доста фикция и размах. Надявам се, че филмът ще предизвика и ще откри своето място в поредицата от културни събития. Преди кино лентата имаше няколко семинари и срещи с създателите на обособените филми, които вършиха работилници за филмовото изкуство, които също бяха забавни.
Пловдив - Европейска столица на културата е чудесна опция да се концентрира вниманието на обществото върху това - какъв брой значима е ролята на изкуството в актуалния свят.
- „ Слава “ обиколи значително фестивали и завоюва редица награди. Каква е равносметката дотук?
- Щастливи сме, че филмът има дълъг деен живот. Той към момента се прожектира някъде по света. Освен фестивалите, „ Слава “ беше публикуван по кината в съвсем целия свят и все още има към 100 000 фенове.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ