Страхотен празник! Безчет красиви имена черпят за началото на...
На 18 януари е Атанасовден и се уважава паметта на Св. Атанасий
Това, с което Атанасий остава в историята като светец обаче, е неговата заслуга към християнството. Роден в столицата на Египет – Александрия, в оскъдно християнско семейство, Атанасий получил доста положително обучение и още на 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон.
Постепенно Атанасий придобивал все по-голяма известност, а името му става международно известно по това време с присъединяване му в фамозния Вселенски събор в Никея. Там той се оповестил твърдо срещу свещеника Арий, който считал, че Иисус Христос е по-низш от татко му Бог.
Атанасий съумял да прогони от църквата Арий и на него е оказана достойнството да се счита, че е съхранил любовта към Христос. След гибелта му, Православната черква го афишира за светец.
Според една легенда, той и брат му Андон били ковачи. Един ден, до момента в който двамата братя работели в ковачницата, желязото прегряло в пещта и тогава Атанасий бръкнал с голи ръце, с цел да го извади. Когато си вкарал ръката в огъня обаче, той погледнал в същия момент кучето си, което със свити лапички го гледало, като че ли недоумяващо какво прави неговият собственик.
И в този момент гениална концепция озарила Атанасий. Хрумнало му да направи инструмент във тип на кучешките лапи, с който да може да вади желязото от пещта. Този инструмент през днешния ден назоваваме клещи. Брат му му оказал помощ в изобретението и по този начин Антоновден и Атанасовден се празнуват като дни на всички ковачи.
Това е историята на Св. Атанасий Велики, който почитаме на днешния ден – 18 януари. Много християни афишират началото на пролетта точно с Атанасовден, тъй като легендата гласи, че Атанасий отишъл в планината и се провикнал „ Иди си, зимо – идвай, пролет! “.
На Атанасовден честват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата би трябвало да бъде омилостивена, по същия метод на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова дамите още веднъж пекат дребни питки, които дупчат с вилица по кората, с цел да не може шарката да дупчи кожата по лицето на дребните деца.
Жените още веднъж не шият и не плетат, с цел да не се убодат, тъй като през тези дни раните мъчно зарастват.
В някои елементи на страната за Атанасовден вършат курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и срещу разнообразни заболявания.
Не инцидентно пилето (в краен случай кокошка) би трябвало да има черна перушина. Вярва се, че тя има магична мощ – пази от заболявания, уроки и вълшебства.
Друга присъща храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето хубаво, в предишното излизали на някоя поляна, с цел да играят хора и да се люлеят на люлки.
Празнуват всички с имената Атанас, Атанаско, Таско, Наско, Наска, Трайко, Танка, Наца, Тана.
Това, с което Атанасий остава в историята като светец обаче, е неговата заслуга към християнството. Роден в столицата на Египет – Александрия, в оскъдно християнско семейство, Атанасий получил доста положително обучение и още на 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон.
Постепенно Атанасий придобивал все по-голяма известност, а името му става международно известно по това време с присъединяване му в фамозния Вселенски събор в Никея. Там той се оповестил твърдо срещу свещеника Арий, който считал, че Иисус Христос е по-низш от татко му Бог.
Атанасий съумял да прогони от църквата Арий и на него е оказана достойнството да се счита, че е съхранил любовта към Христос. След гибелта му, Православната черква го афишира за светец.
Според една легенда, той и брат му Андон били ковачи. Един ден, до момента в който двамата братя работели в ковачницата, желязото прегряло в пещта и тогава Атанасий бръкнал с голи ръце, с цел да го извади. Когато си вкарал ръката в огъня обаче, той погледнал в същия момент кучето си, което със свити лапички го гледало, като че ли недоумяващо какво прави неговият собственик.
И в този момент гениална концепция озарила Атанасий. Хрумнало му да направи инструмент във тип на кучешките лапи, с който да може да вади желязото от пещта. Този инструмент през днешния ден назоваваме клещи. Брат му му оказал помощ в изобретението и по този начин Антоновден и Атанасовден се празнуват като дни на всички ковачи.
Това е историята на Св. Атанасий Велики, който почитаме на днешния ден – 18 януари. Много християни афишират началото на пролетта точно с Атанасовден, тъй като легендата гласи, че Атанасий отишъл в планината и се провикнал „ Иди си, зимо – идвай, пролет! “.
На Атанасовден честват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата би трябвало да бъде омилостивена, по същия метод на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова дамите още веднъж пекат дребни питки, които дупчат с вилица по кората, с цел да не може шарката да дупчи кожата по лицето на дребните деца.
Жените още веднъж не шият и не плетат, с цел да не се убодат, тъй като през тези дни раните мъчно зарастват.
В някои елементи на страната за Атанасовден вършат курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и срещу разнообразни заболявания.
Не инцидентно пилето (в краен случай кокошка) би трябвало да има черна перушина. Вярва се, че тя има магична мощ – пази от заболявания, уроки и вълшебства.
Друга присъща храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето хубаво, в предишното излизали на някоя поляна, с цел да играят хора и да се люлеят на люлки.
Празнуват всички с имената Атанас, Атанаско, Таско, Наско, Наска, Трайко, Танка, Наца, Тана.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ