Ренесансът на Германия след Втората Световна война – благословията на късното раждане
На 18 март 1952 година Ноуе Дзайтюнг разгласява публикация от създателя Кърт Кусенберг със заглавие „ Нищо не би трябвало да се приема за даденост: Възхвала по време на бедност “. Публикацията е направена към седем години след края на Втората Световна война и трагичната орис на Германия. По това време нищо не работи в страната, няма пощенски услуги, липсват железниците и обществения превоз, бездомните хора се усилват, гладът и някой различен мъртвец по улиците на града не могат да изненадат никого. Германия е в действителност разрушена и остават единствено останките и загатна от тогавашна цивилизация.
Кърт споделя, че германците са като деца, които занапред би трябвало да се оправят с раздраната мрежа от човешки връзки. Защо тъкмо деца? Има рационално пояснение – създателят се пробва да подсети на всички за края на войната, когато гладът, страхът, бедността и заплахите, са главен проблем. В този интервал липсва страна, морал, обществени връзки и даже някакви човешки връзки. Вълчите времена изискват връщането на децата – те най-малко не са отровени от политика, война и празни обещания. Сред безумията на страната ще открием, че се заражда един чудноват кодекс, носещ името – достойнството на крадците.
Сред разрухата и неналичието на всевъзможни връзки, германците би трябвало да открият себе си. Турбулентността на края на войната води до един чудноват и заличаващ интервал. Малко преди края на войната, немските цивилни жители остават раздрани от нещастия. Мъжката публика липсва, остарелият режим е мъртъв, а новите съдружници доставят единствено най-необходимото, с цел да могат да поддържат минималното оцеляване. Последните 75 милиона души се пробват да запазят немската земя през лятото на 1945 година и не приказваме за военни действия, а за земеделие. И до през днешния ден този интервал се назовава безвремието, ничието време и други. Запомня се и с още един коментар – „ Вълчи времена “.
До 50-те години няма общество, всеки оцелява независимо и се пробва да напусне потъващия транспортен съд. Немските инженери и техници ще получат визи за работа в Съединени американски щати, където ще строят идващото потомство оръжие, само че останалите, които в никакъв случай не са се доближавали до този тип технология, остават да гният в наследството на Хитлер – бедност и тиня зад всяка улица. Формирането на дребни обществени групи ще остане до края на 50-те години. Голяма част от фамилиите ще се капсулират и ще се опитат да поддържат някакъв стандарт. Страната не съществува и единственото останало доверие е точно в този строй.
След края на войната повече от половината немци ще се намират тук-там, които не познават и постоянно даже не желаят да бъдат там. Повече от 9 милиона души са евакуирани след бомбардировките, до момента в който към 14 милиона бежанци и бягащи ще се пробват да избягат от другата страна на желязната завеса. 10 милиона души са изпратени в трудови лагери или затвори, до момента в който още доста други занапред би трябвало да съумеят да стигнат до Германия, откакто са освободени от плен. Тук идва и най-големият въпрос: по какъв начин счупени и изгубени хора, достигнали до безспорната съсипия, съумяват да се изградят още веднъж?
Повечето образуват по този начин наречената група „ национални приятели “ или Volksgenossen и след края на войната би трябвало да бъдат още веднъж елементарни жители. Всичко това избледнява бързо, изключително откакто събитията за всекидневието са свързани със надпреварата за събиране на храна, опазването от кражба и опазването на другите незаконни бюра за валута. Странно е, че по това време германците стартират да покачват броя на новородените. Не всички в действителност са родени в вярната връзка, скокът на разводите също се покачва, само че средностатистическият немец просто желае да живее свободно и да стартира на чисто.
Спомените за края на войната не са красиви, изключително за немските поданици, посрещнали алената войска от изток. Броят на изнасилвания, обири и набези, не е никаква изненада. Не е елементарно да се не помни погледа на завръщащите се пленени бойци, както и на дамите, които стоят със фотоси към тях и се пробват да схванат какво в действителност се е случило с техните другари, съпрузи, татковци и още доста други. Светлината, както споделя самият създател, стартира да проблясва след края на войната. Обратното важи и за началото на войната. Повечето си спомнят мрачните мемоари, диктатурата и преследването. Мнозина усещат тежестта, която се стоварва върху тях, само че не могат да противодействат – нацистите са съумели да заключат властта в една доста сериозна хватка.
Вината ще бъде насаждана през гладните зими на 1946 и 1947 година Германия постоянно ще остане отговорна за една от най-големите произшествия на XX век, като всяка година ще се припомня нейното дело, въпреки и няколко генерации към този момент да не носят този кръст. Без виновност или не, още през 1946 година се организира „ Понеделник на розата “ в Кьолн през 1946 година Градът е унищожен, само че това не пречи на германците да показват знаци и да упорстват, че новото време стартира и единствено те могат да възстановят руините – другата опция в никакъв случай не е била алтернатива. Германия желае да чества и желае да се възвръща, даже и в тези моменти, когато наближаващата крах ще дебне зад ъгъла.
Мизерията не може да се опише с думи, само че пък предизвика доста добре. Онези, съумели да изоставен войната и да се върнат живи, могат да изпаднат в незаинтересованост или да се ориентират към живота. Младите ще видят хаоса като игра и като опция да трансформират остарялото. Те са почнали от нулата, само че това по никакъв метод не може да ги тормози изключително – в този момент имат свободата да създадат всичко по тяхна преценка.
За изненада на огромните критици, Холокостът няма да изиграе огромна роля върху съвестта на множеството германци след войната. Някои осъзнават какви са закононарушенията на източния фронт и няма да не помнят виновността си, само че белким това не е грях, за който са платили? Не би трябвало да забравяме, че когато тези зверства се случват, Католическата и Протестантската черква ще гледат безшумно в другата посока – факт, потвърден от немски учени, съумели да стигнат до архивите на Ватикана.
Холокостът оставя доста огромно съмнение в човешките връзки. Някога всички са знаели каква ще е ориста на депортираните евреи и никой не се е опълчил или застъпил. Немците осъзнават, че не е имало доста какво да създадат, протестиращите могат постоянно да заемат своето място измежду депортираните, затова властта има последната дума, само че огромното съмнение след войната ще продължи да господства – каква е гаранцията, че този път няма да се качват немци във влаковете?
Въпреки усилената агитация и наказванията на жителите в тази страна, тогавашния канцлер Хелмут Кох ще подсети, че има благословията на късното раждане. Новото потомство германци в никакъв случай не би трябвало да носи наказването за всичко, което са създали родителите и за всичко, което са отказали да създадат. Те би трябвало да бъдат надалеч по-добрите, по-умните и по-състрадателните. Това е тайната за всяко последващо потомство, което не може да наследи греховете на предходното – еволюцията не работи по този метод. Икономическите проблеми на германия ще донесат и още един по-сериозен проблем – благословията на гладните и студени зими, борбата за оцеляване, анархията всеки ден и непрекъснатите черни мисли на елементарните хора, които мъчно могат да схванат по какъв начин тъкмо са стигнали до този миг.
Критиките след войната не са малко, само че никой няма да им обърне внимание. Инстинктът за оцеляване изключва сходни човешки качества като виновност. Този групов феномен е проучен директно след 1945 година и хуманността няма място. Победата на една страна върху друга, би трябвало да идва с редица взаимни отстъпки. Колкото повече се санкционира губещият, толкоз по-сигурно е, че скоро ще има втори и трети рунд. Това са уроците на Европа, които няма по какъв начин да бъдат научени, в случай че продължат да се повтарят. Първата Световна война беше с отворен край, с цел да разреши на втората да се развие. Фактът, че през днешния ден още веднъж виждаме война в Европа, демонстрира доста ясно, че не сме научили уроците си. Икономиката е ключът към успеха, а не противоположното.
Немският народ ще стартира да носи тежестта на предишното едвам през 1963 година с първите санкции и преследвания на участвалите в Аушвиц. Никой не може да бъде пропуснат, а и Мосад ще се постараят да открият и последният германец, скрил се някъде в дълбините на Аржентина. Д-р Менгеле ще е единственият пощаден в тази конкуренция, само че той просто живее във време, в което евреите ще имат други проблеми и ще насочат ресурсите си в тази посока. През 1968 година се ражда и идващият феномен – децата ще потърсят сметка на родителите си, те ще схванат за случилото се и ще го осъзнават.
За първи път ще бъдат съдници на по-големите и тяхната благосклонност не може да бъде закупена толкоз елементарно. Не би трябвало да виним даже тях – мъчно е да се отговори на родителската обич, която идва с чудовищно завещание. Поколението от 50-те години на предишния век ще усети и нещо друго – Федерална Република Германия ще разреши да опитат първите плодове на демокрацията, да получат една по-различна независимост и да имат надзор над живота си – най-малко малко. Отношението към нацистите, които са получили опрощение по време на процесите, няма да бъде доста топло – те са отхвърлени като болна клетка и не живеят изключително добре, само че някой би трябвало да заплати.
Има и още една причина за забравата през първите няколко години след войната. Това е безвремието, в което никой няма доста визия какво се случва, а и няма време за отговорност, колкото и да се подозира тъкмо противоположното. Има единствено една част от историята в немските учебни заведения, която учи нацисткия режим. Тя постоянно приключва с промяна и делене на Германия, а урокът припомня, че в този момент новото потомство би трябвало да върне остарелият авторитет на Германия – фокусът е напълно върху стопанската система. Явно това е помогнало, тъй като през идващите години Германска федерална република ще успее да реализира необикновен триумф и бързо ще се трансформира в един необикновен стопански фактор.
ADN-ZB- Röhnert Streiks u. Unruhen i. Deutschland U.B.z.: Wegen der katastrophalen Ernährungslage legten am Montag, 31.3.1947, in Krefeld Tausende die Arbeit nieder und versammelten sich zu einer Protestkundgebung auf dem Karlsplatz. Zahlreiche Transparente brachten die Forderungen der Arbeiter zum Ausdruck. Друга подадена ръка ще е на спечелилите. Германска федерална република е под контрола на Съединени американски щати, Англия и Франция – те ще би трябвало да трансформират ситуацията, да смъкват старите свастики и да разрешат построяването на една малко по-прилична конюнктура. Руснаците ще побързат да вкарат своя социалистически натурализъм в цялата атмосфера.
Немското население желае да се показа в Европа като променено, ново и надалеч по-изискано. Иска да носи отговорност за дейностите си от през днешния ден, а не за дейностите от преди цяло десетилетие. Преследващата виновност няма да ги остави в никакъв случай, само че това не значи, че ще е бичът, който би трябвало да ги постанова вечно. Това е нацията, която оцелява след милиони убийства, жертви и загуба на най-необходимите детайли за оцеляване. Справят се, на инат на всичко и откриват вярната посока, с цел да продължат напред, а това по никакъв метод не може да ни разочарова – тъкмо противоположното. Примерът е в действителност от голяма важност, а когато пушекът от оръдията се вдигне, стартира да се приказва за оня апетит – апетит за смисъл.
