Акад. Георги Марков: За нас, българите, Левски е като Христос
На 18 февруари се навършиха 147 години от гибелта на Васил Левски. Апостола на свободата е наказан на гибел посредством обесване. Присъдата е изпълнена смъртната през 1873 година край София. На мястото, където се допуска, че Дякона увисва на бесилото е повдигнат монумент. Решението за изграждане на монумента е взето незабавно след Освобождението през 1878 година, само че заради липса на пари паметникът е приключен 7 години по-късно. Открит е тържествено на 22 октомври 1895 година На 18 и 19 февруари към този момент над 140 години България се прекланя пред своя Апостол. По мотив тъжната годишнина Lupa.bg беседва с известния историк акад. Георги Марков.
– Акад. Марков, навършват се 147 години от обесването на Васил Левски. Вече толкоз години българите прекланяме глава пред делото на Апостола. Деца и възрастни от ранни зори сервират цветя пред паметника на Дякона в София, където се допуска, че е обесен. Има ли построен мит към Левски?
– Ние сме нарекли Васил Левски Апостол на свободата, а това значи, че в българската памет Дякона е паралелно до Исус Христос. Левски е бил извънредно прозорлива персона и е виждал доста по–надалеч от своите съвременници. С това той се е отличавал от тях. Още Захари Стоянов е нарекъл Левски национална икона, тъй като е виждал по-далеч, само че и по-ясно освен събитията, в които е бил участник, само че и десетилетията напред на нашия народ.
Още тогава Апостолът вижда европейското бъдеще на българския народ, преди още да бъде освободен. Достойнството на Васил Левски е, че в него има и българско, и общочовешко. Затова Апостолът на свободата е воин не просто от народен, а от европейски мащаб. Никой няма право да го афишира за своя партийна благосъстоятелност. И пред паметника му в София, а и на всички места би трябвало единствено благоговейно да се мълчи.
Разбира се, че има митология към личността на Васил Левски, само че я има и в националните песни. Спомнете си за Крали Марко – но той е бил васал на султана, само че е възпят от народа. Митовете към националните герои не би трябвало да ги разрушавам, тъй като те са един пример, който не всеки може да стигне. Но аз съм изрично срещу митологията към личността на политиците освен в предишното, само че и от съвремието.
– През годините от време на време избухват полемики към делото на Левски, само че никой в никакъв случай не е оспорвал личността му.
– Да, мястото на Васил Левски в историята не е оспорвано от никого, даже от неговите съперници в националноосвободителното придвижване. Неслучайно още със гибелта си Апостолът се трансформира в национална икона. Вярно е, че през годините е имало полемики за делото на Апостола. Например през 80-те години се породи спор дали поп Кръстьо е изменник. Той не е знаел, че Левски е в Ловеч. Когато заптиетата срещат Апостола и го питат „ Къде, бе, гяур? “, той дава отговор, че отива да хвърля тор на лозето. А това се случва по Коледа. Затова са се усъмнили и в действителност, когато Левски е хванат на Къкринското ханче, никой не знае, че това е той. Разпознават го чак в Търново. Николай Хайтов пък повдигна въпроса за гроба на Апостола. Така че се пораждаха полемики, само че никой не си разреши да оскверни името на Васил Левски.
– Тефтерчето на Левски постоянно провокира интерес у деца и възрастни и когато през лятото на 2017 година оригиналът бе изложен в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ напорът то да бъде забелязано от мнозина бе голям. Изненада ли Ви това?
– Тефтерчето в действителност е достоверният Левски. Там той е отразил себе си като темперамент, историческа персона и като Апостол на националната гражданска война. Това е богатство и добре, че е непокътнато, тъй като са малко достоверните източници за нашите герои. Много е писано за тях – някои неща са пресилени, а други са спестени. Но в това тефтерче Левски демонстрира самия себе си и по тази причина то е доста скъпо. Не, не бях сюрпризиран от интереса към тефтерчето на Дякона – това е изцяло обикновено и се веселя, че хората тачат своя Апостол.
– Кое е най-голямото достижение на Васил Левски?
– Създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО) е най-голямото достижение на Апостола. То има съдбоносно значение за възкресяването на актуалната ни българска страна. Реално ВРО е първата общобългарска политическа организация, която основава предпоставките за израстването на българския народ като политически индивид на интернационалната сцена, като независим фактор в Източния въпрос. В този смисъл посредством мрежата от секрети революционни комитети Апостолът на свободата спомага за превръщането на българите в народ, който не получава свободата си безплатно, а води война за свободата и за независимостта си.
