Княз Никита Лобанов-Ростовски пред „Труд“: Предвиждам нова финансова криза, ако Меркел си отиде
На 18 февруари княз Лобанов-Ростовски дойде в София и се включи в Международната конференция, отдадена на 140-годишнината от Константинополския кротичък контракт, който дава основата за основаване на Княжество България. На идващия ден княз Лобанов-Ростовски посети своя другар Любомир Левчев. В гостоприемния дом на поета беседваме с княза по други тематики: неговото детство, отварянето на българската просвета към света и по какъв начин България се вписва в актуалния геополитически пейзаж.
Никита Лобанов с Дора Бонева и Любомир Левчев
– Никита Дмитриевич, с какво сте запомнили детските си години в България?
– За детството си мога да приказвам шаблонно и скучно. Но какво беше действително то? Нищета и обири: двамата с Любо (16-годишни) седим в неговата квартира в Павлово, а в съседство има луксозна градина с ягоди. Всяка вечер ние крадяхме ягоди: това е нарушаване на закона! Но представете си каква приемливост имаше българинът? Пазачът ни хвана, само че вместо да ни набие, просто ни сподели да не го вършим толкоз постоянно.
– Двамата сте седели на един чин в 5-о учебно заведение. Как минаваше образователният развой?
– Аз страдах от дислекция, само че не го знаех, мъчно ми беше да чета. За да запомня урока, слушах деликатно. Помня учителката по марксизъм-ленинизъм – госпожа Манафова. Веднъж тя пристигна вкъщи да се оплаче на майка ми: „ Вашият наследник е доста влимателен, слуша моите уроци, дори сяда на първия чин, само че по очите му разбирам, че той се надсмива над мене “. След този случай аз си създадох маска, разбирайки какъв смут е този марксизъм-ленинизъм… Детството беше спорно под знака на непризнание на обществената принадлежност. Имахме щастието учителите ни да бъдат от царско време. Учителката по български език оценяваше гения на Левчев и го караше да чете съчиненията си пред класа, с цел да се научим и ние по какъв начин да пишем. Всички предмети ме интересуваха – изключително бях притеглен от химията, физиката и геологията. В нашето учебно заведение имаше възпитаници, чиито родители (от Владая) създаваха очевидна кулашка съпротива. Един път токът угасна и в паниката някой удари секретаря на Комсомола. Така и не го хванаха. Трудно ми беше с математиката – по тази причина взимах частни уроци и приключих с приз по математика през 1953 година
– Долавяхте ли тогава, че Ви чака кариера на банкер?
– Едва ли, само че нашата дружба с Любо имаше и финансов темперамент – ние печелехме. Аз имах достъп до френски вестници, превеждах от тях и подавах тематики на Любо. Той пишеше за в. „ Стършел “, където плащаха 4 лева на текст. Разделяхме си по 2 лева Това е началото на неговата комерческа литературна активност и на моята бизнес процедура.
– Как се случи Вашата емиграция?
– Моят дядо купи билети от Истанбул за Париж. Качихме се с майка ми след публично позволение на управляващите. Почувствах, че сме в различен свят още в Белград, където на перона роми крещяха „ кока-кола “. Едно ченге се е качило с нас и ни е следило, написало е доклад. Това видях след години в досието си. Българската агентурата беше мощна и е донасяла за мене от Франция и от Съединени американски щати – чак до 1974 година
– Кога се запознахте с Людмила Живкова?
– Никога не съм се запознавал с нея. Любомир беше доста деликатен да не ме свързва с нейната персона. Аз бях поканен да вземам участие в управлениято на фондация „ Людмила Живкова “ (по-късно „ Св. св. Кирил и Методий “) чак през 1982 година след кончината й.
– Как беше оценена в света културната политика на Людмила Живкова и на Любомир Левчев?
– Международните конгреси осветиха България по нов метод. Световните конгреси на писатели в София бяха отразени във всички страни, които имаха делегати (над 400 писатели вземат участие в 6-те Международни писателски срещи от 1977 до 1986 г.). Това неизбежно прочу страната ни. Не би могло да е допустимо другояче, даже Живков да беше платил милиарди за политическа реклама. Медиите огласяваха в позитивна светлина по какъв начин креативен персони се събират да приказват за мира и за изкуството, само че не на идеологическа основа. Приносът на Левчев е голям.
– В друго изявление твърдите, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е „ помогнало “ за гибелта на Людмила Живкова. Имате ли доказателства?
– Нейната политика беше забележима аберация на марксизма-ленинизма и сталинизма. Международни креативен конгреси не влизаха в програмата на Коминтерна. Това беше самостоятелна акция – срещу идеологията. Нейното въздействие беше нездравословно за Москва и персонално за Тодор Живков. Затова се реализа „ меко “ сталинският принцип: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.
– Как оценявате промените на Горбачов?
– Независимо от Горбачов, разпадът на Съюз на съветските социалистически републики беше очакван от акад. Квинт и анализът му беше оповестен в сп. „ Тайм “ още в края на 70-те. Той е пълководец – от най-видните през днешния ден. Нито едно разузнаване в света на предвиждаше тогава това. Не по политически аргументи, а поради икономическата действителност Квинт планува разпада на страната, когато финансовите отговорности превъзхождат икономическите благоприятни условия. Всъщност Андропов знаеше обстоятелствата, разполагайки с действителната информация. Именно той уточни марксиста Горбачов да направи промени. За страдание това, което се случи при Елцин – престъпната приватизация, беше съдбовно. Съединени американски щати упорстваха за незабавна приватизация и не взеха за образец Япония, където бизнесмените дружно с държавните органи възвърнаха страната си след войната. Русия беше продадена посредством далавери на сегашните олигарси. Днес Съединени американски щати държат хронологията на престъпните потоци и у нас, по тази причина диктуват разпоредбите. Това са милиарди.
– Твърдите, че част от нашите златни съкровища са продадени от Иван Славков, а тук са дубликатите. Какви са доказателствата?
– Излезе огромна публикация в „ Дейли телеграф “ с доказателства. Аз донесох ксерокопие на Левчев. Славков си замълча и не заведе дело против вестника. Аз смятам, че това е истина. В Англия съдът не е като в България. Там няма по какъв начин да купиш съда.
– Как оценявате визията на страната ни през днешния ден в Европа?
– Ние сме една незначителна в икономическо отношение страна. Евросъюзът се разпада. На Меркел са нужни гласове, с цел да държи евросъюза дружно. Тя разчита на нашия глас, на премиера ни – в случай че тя си отиде, обстановката ще стане по-лоша. Предвиждам нова финансова рецесия.
– Виждате ли други ръководещи, които биха били по-добрата опция за България?
– Ахмед Доган. Той е освен остроумен, само че и мъдрец – действен политик. Не виждам други като него. Синята съпротива я няма. Лявата партия е управлявана от една озлобена жена, полово неудовлетворена… Тя би била по-лошото решение за България. Уви, българският гласоподавател е доста нехаен по време на избори.
– Как виждате бъдещето на българската просвета? Вие сте финансист и колекционер. Какво би трябвало да се направи, с цел да тръгне действителен поток от средства към хората на изкуството?
– Нищо не е допустимо в европейските демокрации. Масите не се интересуват от просвета. У нас – също: бюджетът е съсредоточен за рушвет към гласоподавателите. Представете си, че депутатите гласоподават милиони за изграждане на нова филхармония. Пенсионерите незабавно ще скочат: абе, за какво са тези пари за просвета, дайте ги на нас! А те са два милиона избиратели… Само в диктатури, каквато и през днешния ден е Русия, са вероятни целенасочени решения в интерес на изкуството. Бях скоро в Петербург и видях реставрирано крило на замък – вложени са милиарди. Публично споделих пред държавното управление, че това е допустимо единствено при тирания. Гледах телевизия през вчерашния ден – тук тематиките са убийства и обири. Това отразява интереса на гласоподавателя, никакъв късмет за просвета! Само в случай че някой от гангстерите – по една или друга причина – реши да отдели парченце от милиардите си, някой ще получи тласък да твори.
– У нас няма меценати за литература, класическа музика, спектакъл, опера, балет… Защо?
– В Съединени американски щати даренията са учредени на закон, който позволява на донора да понижава налога си до 50 % според от количеството на даренията. Вече 30 години ръководещите в България и Русия отхвърлят да вкарат този закон, тъй като те самите са крадци. Знаят, че този закон ще се употребява за кражба.
– Какво стана с Вашата концепция за Национална портретна изложба, дефинирана още преди 15 години?
– Нищо не стана, даже Светлин Русев се възпротиви. В архивите на милицията бяха открити над 100 портрета, рисувани по царско време и иззети. Но концепцията пропадна. По моя концепция фондация „ Св. св. Кирил и Методий “ ще издаде книга за жени-художници, творили у нас. Аз финансирам книгата, тъй като не получих никаква поддръжка от държавното управление, макар диалозите, които организирах.
Нашият посетител
Княз Никита Лобанов-Ростовски е роден през 1935 година в София. Потомък е на античен съветски дворянски жанр, водещ своето начало още от основателя на съветската страна – княз Рюрик. Дядо му – княз Иван Лобанов-Ростовски, напуща незаконно Русия през 1919 година със синовете си – един от тях е Дмитрий – бащата на Никита. Майка му – Ирина Лобанова-Ростовска, по татко Вирубова, е от старинния жанр Вирубови, към който принадлежи и най-доверената придворна дама на последната съветска императрица – Анна Вирубова. През 1946 година семейство Лобанови-Ростовски се пробва да пресече границата на България, само че са задържани на гръцка територия. 11-годишният Никита прекарва 12 месеца в Софийския централен затвор. След половин година е освободена майка му, а малко по-късно – и татко му. През 1948 година обаче Дмитрий Лобанов-Ростовски е похитен от тайните служби и е разстрелян в лагер за смъртници. През 1951 година Никита Лобанов-Ростовски става републикански първенец при юношите по плуване на България, а през 1953 година с майка му съумяват да изоставен България. Помага им Николай Вирубов, непосредствен сподвижник на военачалник Де Гол и комисар за бежанците към Организация на обединените нации. През 1956 година потомственият княз приключва геология в Оксфорд, специализира и икономическа геология в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Никита Лобанов с Дора Бонева и Любомир Левчев – Никита Дмитриевич, с какво сте запомнили детските си години в България?
– За детството си мога да приказвам шаблонно и скучно. Но какво беше действително то? Нищета и обири: двамата с Любо (16-годишни) седим в неговата квартира в Павлово, а в съседство има луксозна градина с ягоди. Всяка вечер ние крадяхме ягоди: това е нарушаване на закона! Но представете си каква приемливост имаше българинът? Пазачът ни хвана, само че вместо да ни набие, просто ни сподели да не го вършим толкоз постоянно.
– Двамата сте седели на един чин в 5-о учебно заведение. Как минаваше образователният развой?
– Аз страдах от дислекция, само че не го знаех, мъчно ми беше да чета. За да запомня урока, слушах деликатно. Помня учителката по марксизъм-ленинизъм – госпожа Манафова. Веднъж тя пристигна вкъщи да се оплаче на майка ми: „ Вашият наследник е доста влимателен, слуша моите уроци, дори сяда на първия чин, само че по очите му разбирам, че той се надсмива над мене “. След този случай аз си създадох маска, разбирайки какъв смут е този марксизъм-ленинизъм… Детството беше спорно под знака на непризнание на обществената принадлежност. Имахме щастието учителите ни да бъдат от царско време. Учителката по български език оценяваше гения на Левчев и го караше да чете съчиненията си пред класа, с цел да се научим и ние по какъв начин да пишем. Всички предмети ме интересуваха – изключително бях притеглен от химията, физиката и геологията. В нашето учебно заведение имаше възпитаници, чиито родители (от Владая) създаваха очевидна кулашка съпротива. Един път токът угасна и в паниката някой удари секретаря на Комсомола. Така и не го хванаха. Трудно ми беше с математиката – по тази причина взимах частни уроци и приключих с приз по математика през 1953 година
– Долавяхте ли тогава, че Ви чака кариера на банкер?
– Едва ли, само че нашата дружба с Любо имаше и финансов темперамент – ние печелехме. Аз имах достъп до френски вестници, превеждах от тях и подавах тематики на Любо. Той пишеше за в. „ Стършел “, където плащаха 4 лева на текст. Разделяхме си по 2 лева Това е началото на неговата комерческа литературна активност и на моята бизнес процедура.
– Как се случи Вашата емиграция?
– Моят дядо купи билети от Истанбул за Париж. Качихме се с майка ми след публично позволение на управляващите. Почувствах, че сме в различен свят още в Белград, където на перона роми крещяха „ кока-кола “. Едно ченге се е качило с нас и ни е следило, написало е доклад. Това видях след години в досието си. Българската агентурата беше мощна и е донасяла за мене от Франция и от Съединени американски щати – чак до 1974 година
– Кога се запознахте с Людмила Живкова?
– Никога не съм се запознавал с нея. Любомир беше доста деликатен да не ме свързва с нейната персона. Аз бях поканен да вземам участие в управлениято на фондация „ Людмила Живкова “ (по-късно „ Св. св. Кирил и Методий “) чак през 1982 година след кончината й.
– Как беше оценена в света културната политика на Людмила Живкова и на Любомир Левчев?
– Международните конгреси осветиха България по нов метод. Световните конгреси на писатели в София бяха отразени във всички страни, които имаха делегати (над 400 писатели вземат участие в 6-те Международни писателски срещи от 1977 до 1986 г.). Това неизбежно прочу страната ни. Не би могло да е допустимо другояче, даже Живков да беше платил милиарди за политическа реклама. Медиите огласяваха в позитивна светлина по какъв начин креативен персони се събират да приказват за мира и за изкуството, само че не на идеологическа основа. Приносът на Левчев е голям.
– В друго изявление твърдите, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е „ помогнало “ за гибелта на Людмила Живкова. Имате ли доказателства?
– Нейната политика беше забележима аберация на марксизма-ленинизма и сталинизма. Международни креативен конгреси не влизаха в програмата на Коминтерна. Това беше самостоятелна акция – срещу идеологията. Нейното въздействие беше нездравословно за Москва и персонално за Тодор Живков. Затова се реализа „ меко “ сталинският принцип: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.
– Как оценявате промените на Горбачов?
– Независимо от Горбачов, разпадът на Съюз на съветските социалистически републики беше очакван от акад. Квинт и анализът му беше оповестен в сп. „ Тайм “ още в края на 70-те. Той е пълководец – от най-видните през днешния ден. Нито едно разузнаване в света на предвиждаше тогава това. Не по политически аргументи, а поради икономическата действителност Квинт планува разпада на страната, когато финансовите отговорности превъзхождат икономическите благоприятни условия. Всъщност Андропов знаеше обстоятелствата, разполагайки с действителната информация. Именно той уточни марксиста Горбачов да направи промени. За страдание това, което се случи при Елцин – престъпната приватизация, беше съдбовно. Съединени американски щати упорстваха за незабавна приватизация и не взеха за образец Япония, където бизнесмените дружно с държавните органи възвърнаха страната си след войната. Русия беше продадена посредством далавери на сегашните олигарси. Днес Съединени американски щати държат хронологията на престъпните потоци и у нас, по тази причина диктуват разпоредбите. Това са милиарди.
– Твърдите, че част от нашите златни съкровища са продадени от Иван Славков, а тук са дубликатите. Какви са доказателствата?
– Излезе огромна публикация в „ Дейли телеграф “ с доказателства. Аз донесох ксерокопие на Левчев. Славков си замълча и не заведе дело против вестника. Аз смятам, че това е истина. В Англия съдът не е като в България. Там няма по какъв начин да купиш съда.
– Как оценявате визията на страната ни през днешния ден в Европа?
– Ние сме една незначителна в икономическо отношение страна. Евросъюзът се разпада. На Меркел са нужни гласове, с цел да държи евросъюза дружно. Тя разчита на нашия глас, на премиера ни – в случай че тя си отиде, обстановката ще стане по-лоша. Предвиждам нова финансова рецесия.
– Виждате ли други ръководещи, които биха били по-добрата опция за България?
– Ахмед Доган. Той е освен остроумен, само че и мъдрец – действен политик. Не виждам други като него. Синята съпротива я няма. Лявата партия е управлявана от една озлобена жена, полово неудовлетворена… Тя би била по-лошото решение за България. Уви, българският гласоподавател е доста нехаен по време на избори.
– Как виждате бъдещето на българската просвета? Вие сте финансист и колекционер. Какво би трябвало да се направи, с цел да тръгне действителен поток от средства към хората на изкуството?
– Нищо не е допустимо в европейските демокрации. Масите не се интересуват от просвета. У нас – също: бюджетът е съсредоточен за рушвет към гласоподавателите. Представете си, че депутатите гласоподават милиони за изграждане на нова филхармония. Пенсионерите незабавно ще скочат: абе, за какво са тези пари за просвета, дайте ги на нас! А те са два милиона избиратели… Само в диктатури, каквато и през днешния ден е Русия, са вероятни целенасочени решения в интерес на изкуството. Бях скоро в Петербург и видях реставрирано крило на замък – вложени са милиарди. Публично споделих пред държавното управление, че това е допустимо единствено при тирания. Гледах телевизия през вчерашния ден – тук тематиките са убийства и обири. Това отразява интереса на гласоподавателя, никакъв късмет за просвета! Само в случай че някой от гангстерите – по една или друга причина – реши да отдели парченце от милиардите си, някой ще получи тласък да твори.
– У нас няма меценати за литература, класическа музика, спектакъл, опера, балет… Защо?
– В Съединени американски щати даренията са учредени на закон, който позволява на донора да понижава налога си до 50 % според от количеството на даренията. Вече 30 години ръководещите в България и Русия отхвърлят да вкарат този закон, тъй като те самите са крадци. Знаят, че този закон ще се употребява за кражба.
– Какво стана с Вашата концепция за Национална портретна изложба, дефинирана още преди 15 години?
– Нищо не стана, даже Светлин Русев се възпротиви. В архивите на милицията бяха открити над 100 портрета, рисувани по царско време и иззети. Но концепцията пропадна. По моя концепция фондация „ Св. св. Кирил и Методий “ ще издаде книга за жени-художници, творили у нас. Аз финансирам книгата, тъй като не получих никаква поддръжка от държавното управление, макар диалозите, които организирах.
Нашият посетител
Княз Никита Лобанов-Ростовски е роден през 1935 година в София. Потомък е на античен съветски дворянски жанр, водещ своето начало още от основателя на съветската страна – княз Рюрик. Дядо му – княз Иван Лобанов-Ростовски, напуща незаконно Русия през 1919 година със синовете си – един от тях е Дмитрий – бащата на Никита. Майка му – Ирина Лобанова-Ростовска, по татко Вирубова, е от старинния жанр Вирубови, към който принадлежи и най-доверената придворна дама на последната съветска императрица – Анна Вирубова. През 1946 година семейство Лобанови-Ростовски се пробва да пресече границата на България, само че са задържани на гръцка територия. 11-годишният Никита прекарва 12 месеца в Софийския централен затвор. След половин година е освободена майка му, а малко по-късно – и татко му. През 1948 година обаче Дмитрий Лобанов-Ростовски е похитен от тайните служби и е разстрелян в лагер за смъртници. През 1951 година Никита Лобанов-Ростовски става републикански първенец при юношите по плуване на България, а през 1953 година с майка му съумяват да изоставен България. Помага им Николай Вирубов, непосредствен сподвижник на военачалник Де Гол и комисар за бежанците към Организация на обединените нации. През 1956 година потомственият княз приключва геология в Оксфорд, специализира и икономическа геология в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ