Как бъдещето изигра всички
На 18 април 2022 година, седмица преди да навърши 78 години, армейски военачалник Вячеслав Иванович Трубников застъпи на безконечна стража.
Вячеслав Трубников е роден на 25 април 1944 година в град Иркутск в работническо семейство. През 1967 година приключва Московския държавен институт за интернационалните връзки и стартира кариерата си в руското разузнаване. Минава през всички равнища на тази специалност. През 1971-1977 и 1984-1990 година е в дълготрайни командировки под дипломатически прикритие в Индия и Бангладеш. В 1990 година оглавява едно от направленията в централния уред на външното разузнаване. През януари 1992 година е назначен за първи заместител шеф на външното разузнаване, а от януари 1996 до май 2000 година управлява Службата за външно разузнаване – СВР на Руската Федерация. Владее съвършено британски и хинду.
През юни 2000 година става първи заместител министър на външните работи, а в интервала 2004-2009 година е дипломат на РФ в Индия. Твърди се, че една от заслугите му като дипломат е, че съумява да парира външния и вътрешен напън за преориентиране на индийския импорт на оръжие и изтласкването на Русия от този многомилиарден пазар.
Герой на Руската федерация и притежател на голям брой национални и интернационалните ордени, медали и оценки.
Гордея се, че ген. Трубников написа увод към българското и британското издание на книгата „ Разузнаването “ и взе участие като един от съавторите в книгата „ Разговори за разузнаването “.Мисля, че при сегашната конюнктура е забавно да се види по какъв начин е виждал бъдещето шефа на съветското разузнаване и по какъв начин бъдещето “изигра” всички . Жалко, че докарахме нещата до там, че да сме “вражеска” страна!?!
ген. ТодорБояджиев
MOVING ON WITH THE CHALLENGES OF TIME
It is a great pleasure for me to salute the author for his wonderful initiative and wonderful idea.
I believe that this book will help provide a correct, objective presentation of the activities of the leading special services around the globe, Russia’s Foreign Intelligence Service included. I hope that it will assist the reader in catching a glimpse of presentday intelligence and perhaps even glimpsing something of its future.
As a component of the state mechanism, intelligence is inseparable from the new democratic Russia. Intelligence strives to preserve those great principles which have nurtured more than one generation of Soviet and later Russian agents.
Now that the barriers of cold war and ideological confrontations have been removed, real threats to the economic and political security within Russia have not diminished in any way.
This justifies the present day existence of intelligence and its activities: these are activities in the name of the welfare of Russia and of each and every Russian citizen.
Naturally, the new threats which now arise on the periphery of the Russian federation, and from time to time on its own territory, cannot remain untargeted by intelligence.
It is very important, and this must be made clear to everyone, that our intelligence make use of all the tools that are used by other intelligence services as well.
I therefore want to firmly refute the claim that the Foreign Intelligence Service in Russia is aggressive: this would not correspond to the reality. We have always worked within the framework of rules, never venturing be- yond it. We defend our own national interests. We have no potential enemies or potential opponents.
We may assume that the twentieth century was a period of formation and blooming of the intelligence community on the world stage. It is precisely during this century that the strongest intelligence branches affirmed themselves: American, British, French, German and Israeli. Without fearing immodesty, one might include Russian intelligence within this cohort.
Foreign intelligence, similarly to all state institutions, has evolved in response to the tasks presented by the political leadership of the respective country and the functions assigned to it.
The most radical changes within Russian Foreign Intelligence have arisen in the last decades. It has become more compact as the principle of totality has been rejected; we withdrew from a number of geographical regions while new lines of work appeared linked to the new challenges that we face. We are present there, then, and to the degree to which the interests of Russian security demand it and within the framework of existing financial capabilities.
Today, the Foreign Intelligence Service is a completely stable structure that responds adequately to the demands of the moment.
Which the priority areas of security in the twentyfirst century will be, time only will tell but we can assume that environmental security will become particularly relevant. Unfortunately, it seems that what will remain the focus of our attention will be issues of the war on international terrorism and transnational crime. In this respect, it makes even more sense to have ‘channels for partner links’ between the services of different states.
Looking into the future for Russia, I would like to wish every intelligence service, be they Russian, CIA or Mossad, it matters not which, to have less work to do for this would mean greater safety, greater peace and a more reliable world.
I believe that the authors of this book will contribute to this.
Moskow
General Vyacheslav Trubnikov
С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО М%М%
М%Голямо наслаждение за мен е да поздравя ген. Тодор Бояджиев за превъзходната концепция, за положителното скимване.
Смятам, че тази книга ще помогне вярно и обективно да бъде показана активността на водещите специфичните службии в света и съответно Службата за външно разузнаване на Русия. Надявам се тя да помогне на читателите на видят настоящето съветско разузнаване, да се срещнат с неговата история и може би даже да видят нещо от неговото бъдеще.
Нашето разузнаване през днешния ден е част от държавния механизъм и е неотделима част от нова демократична Русия. Животът на разузнаването е много комплициран, само че то се стреми да запази тези велики правила, с които е отраснало не едно потомство руски и след това съветски разузнавачи.
След като бяха отстранени бариерите на студената война, откакто бяха отстранени идеологическите противодействия, действителните закани за икономическата и политическата сигурност на Русия напълно не понижиха.
С това се изяснява и съществуването в днешни дни на разузнаването, на неговата работа, работа в името на богатството на Русия, на всеки съветски жител.
Новите закани, които в този момент пораждат по периферията на Руската федерация, а понякога и на самата й територия, естествено, не могат да не станат прицел на разузнаването.
Въпросите за неразпространение на оръжието за всеобщо заличаване, на битката с наркобизнеса, на интернационалната престъпностизискват от разузнаването през днешния ден колосално напрежение на силите и по тази причина в името на ползите на родината работи всеки един съветски шпионин.
Много е значимо и това би трябвало да доближи до всеки, че нашето разузнаване в своята работа употребява всички тези средства, които употребяват и другите разузнавания, работещи на територията на Русия.
Затова ми се желае да опровергая изказванията,че Службата за външно разузнаване на Русия била нападателна.
Това не дава отговор на действителността - Службата за външно разузнаване на Русия работи за отбрана на ползите и сигурността на своята страна. Ние постоянно действаме в границите на разпоредбите, в никакъв случай не излизаме отвън тях, макар че понякога против съветските разузнавачи, против съветското разузнаване се подхващат провокационни дейности. Ние изпитваме на гърба си шпиономанските акции в печата, където за всички несгоди и беди на западните демокрации бива упреквано съветското разузнаване. Това не дава отговор на истината. Ние пазиме своите лични национални ползи. Нямаме евентуални врагове, евентуални съперници. Ние работим за това, ползите по сигурността на Русия да бъдат кардинално предпазени. И всеки редови съветски шпионин прави всичко допустимо, с цел да реши тази задача.
Понякога работим в доста комплицирана обстановка. Ние не сме богата организация и да се раздухва митът за това, че съветското разузнаване заплаща надали не милиони на своите източници, също е част от опита да се покаже разузнаването ни като нападателно разузнаване, като разузнаване, което пилее парите безплатно. Няма нищо такова - ние работим единствено в рамките избрани ни от Закона и от Конституцията, в границите на дилемите, които ни слага президента на страната, държавното управление на Русия.
Можем да приемем, че ХХ век е век на образуване и подем на разследващите общности в международен мащаб. Именно в отминаващия век се утвърдиха най-силните разузнавания - американското, английското, френското, немското, израелското. Без да звучи нескромно в тази кохорта можем да включим и съветското разузнаване.
Външното разузнаване, както и всяка държавна институция се е променяло според от дилемите поставяни от политическите управления на съответната страна и функционалностите, които са му били възлагани.
Най-радикалните промени в съветското външно разузнаване станаха през последното десетилетие. То стана по-компактно, отказахме се от правилото на тоталността и напуснахме редица географски райони, появиха се нови посоки на работа по отношение на новите провокации като контрола за неразпространение на оръжия за всеобщо заличаване и битката против тероризма. Ние присъствуваме там, тогава и в такава степен, в каквато това изискват ползите на сигурността на Русия и е в границите на нашите естествени финансови благоприятни условия. Не можем да се оплачем от липса на интерес към нашата информация.
Днес Службата за външно разузнаване - СВР е изцяло устойчива конструкция, отговаряща съответно на условията на времето.
Кои ще бъдат предпочитаните посоки в региона на сигурността през ХХІ век ще покаже времето, само че можем да предположим, че особена новост ще получи екологическата сигурност. За страдание, в центъра на вниманието както и в този момент, ще останат проблемите на битката с интернационалния тероризъм и транснационалната престъпност. В тази връзка, още по-голямо значение ще имат по този начин наречените “канали на партньорски връзки” със специфичните служби на другите страни.
Поглеждайки в бъдещето на Русия бих желал да пожелая на всяко разузнаване, било то съветското, Централно разузнавателно управление на САЩ, Моссад - няма значение кое е - да имат по-малко работа. А това значи да имаме по-сигурен, по-спокоен, по-надежден свят!
Вярвам, че и участниците в тази книга ще допринесът най-малко малко за доближаване на разследващите централи.
1996 година Ген. полк. Вячеслав Трубников
Вячеслав Трубников е роден на 25 април 1944 година в град Иркутск в работническо семейство. През 1967 година приключва Московския държавен институт за интернационалните връзки и стартира кариерата си в руското разузнаване. Минава през всички равнища на тази специалност. През 1971-1977 и 1984-1990 година е в дълготрайни командировки под дипломатически прикритие в Индия и Бангладеш. В 1990 година оглавява едно от направленията в централния уред на външното разузнаване. През януари 1992 година е назначен за първи заместител шеф на външното разузнаване, а от януари 1996 до май 2000 година управлява Службата за външно разузнаване – СВР на Руската Федерация. Владее съвършено британски и хинду.
През юни 2000 година става първи заместител министър на външните работи, а в интервала 2004-2009 година е дипломат на РФ в Индия. Твърди се, че една от заслугите му като дипломат е, че съумява да парира външния и вътрешен напън за преориентиране на индийския импорт на оръжие и изтласкването на Русия от този многомилиарден пазар.
Герой на Руската федерация и притежател на голям брой национални и интернационалните ордени, медали и оценки.
Гордея се, че ген. Трубников написа увод към българското и британското издание на книгата „ Разузнаването “ и взе участие като един от съавторите в книгата „ Разговори за разузнаването “.Мисля, че при сегашната конюнктура е забавно да се види по какъв начин е виждал бъдещето шефа на съветското разузнаване и по какъв начин бъдещето “изигра” всички . Жалко, че докарахме нещата до там, че да сме “вражеска” страна!?!
ген. ТодорБояджиев
MOVING ON WITH THE CHALLENGES OF TIME
It is a great pleasure for me to salute the author for his wonderful initiative and wonderful idea.
I believe that this book will help provide a correct, objective presentation of the activities of the leading special services around the globe, Russia’s Foreign Intelligence Service included. I hope that it will assist the reader in catching a glimpse of presentday intelligence and perhaps even glimpsing something of its future.
As a component of the state mechanism, intelligence is inseparable from the new democratic Russia. Intelligence strives to preserve those great principles which have nurtured more than one generation of Soviet and later Russian agents.
Now that the barriers of cold war and ideological confrontations have been removed, real threats to the economic and political security within Russia have not diminished in any way.
This justifies the present day existence of intelligence and its activities: these are activities in the name of the welfare of Russia and of each and every Russian citizen.
Naturally, the new threats which now arise on the periphery of the Russian federation, and from time to time on its own territory, cannot remain untargeted by intelligence.
It is very important, and this must be made clear to everyone, that our intelligence make use of all the tools that are used by other intelligence services as well.
I therefore want to firmly refute the claim that the Foreign Intelligence Service in Russia is aggressive: this would not correspond to the reality. We have always worked within the framework of rules, never venturing be- yond it. We defend our own national interests. We have no potential enemies or potential opponents.
We may assume that the twentieth century was a period of formation and blooming of the intelligence community on the world stage. It is precisely during this century that the strongest intelligence branches affirmed themselves: American, British, French, German and Israeli. Without fearing immodesty, one might include Russian intelligence within this cohort.
Foreign intelligence, similarly to all state institutions, has evolved in response to the tasks presented by the political leadership of the respective country and the functions assigned to it.
The most radical changes within Russian Foreign Intelligence have arisen in the last decades. It has become more compact as the principle of totality has been rejected; we withdrew from a number of geographical regions while new lines of work appeared linked to the new challenges that we face. We are present there, then, and to the degree to which the interests of Russian security demand it and within the framework of existing financial capabilities.
Today, the Foreign Intelligence Service is a completely stable structure that responds adequately to the demands of the moment.
Which the priority areas of security in the twentyfirst century will be, time only will tell but we can assume that environmental security will become particularly relevant. Unfortunately, it seems that what will remain the focus of our attention will be issues of the war on international terrorism and transnational crime. In this respect, it makes even more sense to have ‘channels for partner links’ between the services of different states.
Looking into the future for Russia, I would like to wish every intelligence service, be they Russian, CIA or Mossad, it matters not which, to have less work to do for this would mean greater safety, greater peace and a more reliable world.
I believe that the authors of this book will contribute to this.
Moskow
General Vyacheslav Trubnikov
С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО М%М%
М%Голямо наслаждение за мен е да поздравя ген. Тодор Бояджиев за превъзходната концепция, за положителното скимване.
Смятам, че тази книга ще помогне вярно и обективно да бъде показана активността на водещите специфичните службии в света и съответно Службата за външно разузнаване на Русия. Надявам се тя да помогне на читателите на видят настоящето съветско разузнаване, да се срещнат с неговата история и може би даже да видят нещо от неговото бъдеще.
Нашето разузнаване през днешния ден е част от държавния механизъм и е неотделима част от нова демократична Русия. Животът на разузнаването е много комплициран, само че то се стреми да запази тези велики правила, с които е отраснало не едно потомство руски и след това съветски разузнавачи.
След като бяха отстранени бариерите на студената война, откакто бяха отстранени идеологическите противодействия, действителните закани за икономическата и политическата сигурност на Русия напълно не понижиха.
С това се изяснява и съществуването в днешни дни на разузнаването, на неговата работа, работа в името на богатството на Русия, на всеки съветски жител.
Новите закани, които в този момент пораждат по периферията на Руската федерация, а понякога и на самата й територия, естествено, не могат да не станат прицел на разузнаването.
Въпросите за неразпространение на оръжието за всеобщо заличаване, на битката с наркобизнеса, на интернационалната престъпностизискват от разузнаването през днешния ден колосално напрежение на силите и по тази причина в името на ползите на родината работи всеки един съветски шпионин.
Много е значимо и това би трябвало да доближи до всеки, че нашето разузнаване в своята работа употребява всички тези средства, които употребяват и другите разузнавания, работещи на територията на Русия.
Затова ми се желае да опровергая изказванията,че Службата за външно разузнаване на Русия била нападателна.
Това не дава отговор на действителността - Службата за външно разузнаване на Русия работи за отбрана на ползите и сигурността на своята страна. Ние постоянно действаме в границите на разпоредбите, в никакъв случай не излизаме отвън тях, макар че понякога против съветските разузнавачи, против съветското разузнаване се подхващат провокационни дейности. Ние изпитваме на гърба си шпиономанските акции в печата, където за всички несгоди и беди на западните демокрации бива упреквано съветското разузнаване. Това не дава отговор на истината. Ние пазиме своите лични национални ползи. Нямаме евентуални врагове, евентуални съперници. Ние работим за това, ползите по сигурността на Русия да бъдат кардинално предпазени. И всеки редови съветски шпионин прави всичко допустимо, с цел да реши тази задача.
Понякога работим в доста комплицирана обстановка. Ние не сме богата организация и да се раздухва митът за това, че съветското разузнаване заплаща надали не милиони на своите източници, също е част от опита да се покаже разузнаването ни като нападателно разузнаване, като разузнаване, което пилее парите безплатно. Няма нищо такова - ние работим единствено в рамките избрани ни от Закона и от Конституцията, в границите на дилемите, които ни слага президента на страната, държавното управление на Русия.
Можем да приемем, че ХХ век е век на образуване и подем на разследващите общности в международен мащаб. Именно в отминаващия век се утвърдиха най-силните разузнавания - американското, английското, френското, немското, израелското. Без да звучи нескромно в тази кохорта можем да включим и съветското разузнаване.
Външното разузнаване, както и всяка държавна институция се е променяло според от дилемите поставяни от политическите управления на съответната страна и функционалностите, които са му били възлагани.
Най-радикалните промени в съветското външно разузнаване станаха през последното десетилетие. То стана по-компактно, отказахме се от правилото на тоталността и напуснахме редица географски райони, появиха се нови посоки на работа по отношение на новите провокации като контрола за неразпространение на оръжия за всеобщо заличаване и битката против тероризма. Ние присъствуваме там, тогава и в такава степен, в каквато това изискват ползите на сигурността на Русия и е в границите на нашите естествени финансови благоприятни условия. Не можем да се оплачем от липса на интерес към нашата информация.
Днес Службата за външно разузнаване - СВР е изцяло устойчива конструкция, отговаряща съответно на условията на времето.
Кои ще бъдат предпочитаните посоки в региона на сигурността през ХХІ век ще покаже времето, само че можем да предположим, че особена новост ще получи екологическата сигурност. За страдание, в центъра на вниманието както и в този момент, ще останат проблемите на битката с интернационалния тероризъм и транснационалната престъпност. В тази връзка, още по-голямо значение ще имат по този начин наречените “канали на партньорски връзки” със специфичните служби на другите страни.
Поглеждайки в бъдещето на Русия бих желал да пожелая на всяко разузнаване, било то съветското, Централно разузнавателно управление на САЩ, Моссад - няма значение кое е - да имат по-малко работа. А това значи да имаме по-сигурен, по-спокоен, по-надежден свят!
Вярвам, че и участниците в тази книга ще допринесът най-малко малко за доближаване на разследващите централи.
1996 година Ген. полк. Вячеслав Трубников
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ