Николай Неделчев, колекционер: И в България има цяла престъпна екосистема зад фалшификатите в изкуството
На 17 юни уредниците на изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност ", която бе открита на 30 май в изложба " Структура " в София, потвърдиха, че някои работи, включени в експозицията, в действителност са подправени. Собственикът на сбирката в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад плана и включва реставратор, както и този на изложба " Структура " оповестиха, че несъзнателно са подвели публиката и са станали жертва на " злоумишлени дейности ".
" Дневник " беседва със притежателя на сбирката, показана в изложбата, рекламиста Николай Неделчев.
Каква е вашата версия на случилото се?
- Преди малко повече от година ми се обади реставратор, който употребих за реставрирането на по-голямата част от голямоформатните неща в масло от тази сбирка (на творби от българския модернизъм - бел. ред. ) доцент Стефан Белишки. Той ми сподели, че има прочут, който има работи, които могат да ме заинтересуват. Предложи да ми даде контакт и откакто му отговорих позитивно, ми изпрати телефона на Александър Александров, който има антиквариат в центъра.
Отидох в антиквариата, където той ми сподели неща, които не бяха в стила, който търсех. Дадох му инструкции какво диря, като основната дума беше Гео Милев. След седмица се видяхме още веднъж и той ми сподели директория с над 35 неща. Сред създателите бяха Гео Милев, Сирак Скитник, Мирчо Качулев и Харалампи Тачев. Избрах 18 неща. Това, което ми направи усещане, беше, че тези работи с изключение на на външен тип и на особености в стила, които наподобяваха на тези създатели, имаха печати от две издателства. Едното беше " Везни ", за което се знае, че е на Гео Милев. Другото беше издателство " Хемус ". Тоест моментът, че някой ги е намерил инцидентно и по този начин са попаднали в галерията, отпада. Това е направено за машинация.
Къде бяха ситуирани печатите?
- Повечето бяха ситуирани откъм гърба, а на една работа печатът беше начело. Следващият въпрос, който евентуално желаете да ми зададете, е за какво не ги проверихте. Къде да ги ревизира? Изобщо къде в България може да се ревизира достоверност на изкуство и по какъв начин. Оказа се, че в България има една частна лаборатория, която може да прави такава активност, само че тя се употребява по избор на нейния притежател главно за разбори на антични предмети, а не за картини.
© Анелия Николова
16-те творби, закупени от антиквариат на ул. " Иван Асен ", са свалени от изложбата и на тяхно място са поставени техни фотоси
Съществува и опция към музеите да се образуват специфични комисии, които да правят оценка разнообразни творби на изкуството...
- И по какъв начин ги правят оценка? Като ги гледат. Като навлязох в тематиката с фалшификатите, в първите два дни бях ужасно омерзен. Започнах да обмислям по тематиката за цялата тази незаконна екосистема, която действа от толкоз доста време. Трябва да си дадем сметка за това какви са брънките в тази верига. На първо място са хората, които основават тези имитации - художници, приказва се даже за възпитаници. Тези хора не биха могли да рисуват без методическо напътствие на експерти - изкуствоведи или хора с огромна просвета в региона на изкуството. Втората частица са търговците. Третата, която е доста значима, са колекционерите. Но както се оказва, тя е доста безмълвна. В България колекционирането е много потайна активност.
При мен казусът с фалшификатите излезе, тъй като с изложбата направих обществен акт. Широко разгласих изложбата. В неприятната вест има и една добра - стана скандал и някой чу, че в България се случват такива неща. Ето, в една галерия има имитации основани за машинация. А последната частица от веригата са хората, които дават документи. Защото това също е бизнес и има хора, които живеят от това. Чувал съм, че за една междинна заплата могат да издадат документ за всяко нещо.
Тоест всички имитации са купени от един човек?
- Да. Искам единствено да припомня, че тук има подозрения за 3 или 4 неща, а ние сме свалили всичките 16, тъй като има такива подозрения и считам, че не е редно да подвеждаме хората. Освен това те би трябвало да бъдат непокътнати като материални доказателства в следствието. Вече сме входирали жалбата в прокуратурата. Предстои да входираме и при началника на бранш " Културно-исторически полезности " в Главна дирекция " Национална полиция " основен контрольор Ангел Папалезов.
В известието, което популяризира галерията, се споделя, че съществуването на пазар за подправени документи е социална загадка. Случвало ли ви се е да ви оферират творби с подправени документи?
- Аз съм колекционер на модерно изкуство, на живи български създатели. За жал, един от дребното. Когато започнах да натрупвам преди повече от 10 години, в границите на 2-3 години се занимавах с така наречен остарели майстори. Една от аргументите, заради които стопирах, беше, че се сблъсках с имитации, подкрепени със документи, които твърдяха, че творбите са истински.
Но главната причина беше, че със актуалното изкуство подкрепяш живи хора, а не наследниците на един талант или търговците му. Тази галерия е по-скоро изключение на фона на моите ползи. На мен ми стана забавен един интервал, за който се знае малко и създателите са познати на една шепа хора, които обаче настояват, че създателите са доста познати. Но кой е чувал за Анна-Люля Симидова-Праун или за Иван Абрашев? И по този начин попаднах на този феномен, наименуван пазар на имитации.
© Анелия Николова
Николай Неделчев
Има ли експертно мнение за творбите досега?
- Не, в тази обстановка идната стъпка е да се образува екип от експерти, примерно от реставратори. Хора, които да създадат разбор. И за тези работи, които са достоверни, да се издаде формален документ. Тоест да се направи нещо, което да остави памет.
Казахте, че доцент Стефан Белишки ви е препратил към този антиквар...
- Той ме свърза, само че не ми го е препоръчвал. Просто е чул, че антикварят се хвали, че има такива неща. Той даже не ги беше виждал. Видя ги, когато пристигна на изложбата, само че не знам дали изобщо ги е разпознал.
Кой е виждал тези творби, преди те да бъдат публично изложени в галерията?
- Виждали са ги няколко индивида. Ирина Генова, която е част от плана и написа текстовете. Мария Василева, Борис Данаилов. Мисля, че даже Бистра Йосифова, когато е идвала в ателието ми.
И на никого не му е хрумнало, че това може да са имитации?
- Не. Това са рисунки. При по-изискани и изкусни неща може да се видят рисунък, полагане на мазки... Но тук аз не ги видях. Признавам. Ако има някаква неточност или нещо, за което се упреквам, това са тези софтуери, с които се съпоставят разнообразни картини. Казах си: " Как е допустимо да не знам за тях? " Това е моята неточност. Аз и галерията се извинихме за това, че сме подвели хората и сме изложили неща от подобен вид.
Вчера в изявление по Българската национална телевизия казахте, че сте водили спор дали тъкмо тези творби да бъдат включени.
- Не беше спор, а диалог. И той не беше поради качеството им, а поради количеството на работите, които включихме в изложбата. Нещата ставаха прекомерно доста, тъй че можехме умерено да не ги излагаме.
Кой е антиквариатът?
- Не му знам името, само че мога да кажа къде се намира. На ул. " Цар Асен " 11. ( " Дневник " посети антиквариата във вторник следобед, само че той отхвърли да разяснява, до момента в който тече следствие.)
Имат ли въпросните имитации документ за генезис?
- Те нямат нищо. Купени са по този начин, както си приказваме. Кой ще ти даде генезис в антиквариат? Ако чуете версията на антикварят, ще се разплачете. Някакъв клошар му донесъл досието, след това негови сътрудници се намесили... Това не ме интересува. Прокуратурата би трябвало да стигне до истината за този човек. За мен е значимо да схвана от кое място и по какъв начин са пристигнали тези неща. Какъв е пътят им и кой ги основава.
© Анелия Николова
Един от фалшификатите
Съзирате ли предумисъл в това нещо?
- За да се основат по творби такива неща, които ги има в интернет - това е най-лесният метод да бъде потвърдено, че те са подправени и да бъде основан скандал.
Не е ли прекомерно рисковано с рисунки без генезис, купени от антиквариат, да се прави сходна галерия?
- Разбира се, че е рисковано. Но доста шедьоври са открити тъкмо в антиквариати. И са закупени за жълти стотинки. Това, на което разчитат измамниците, е пристрастеността на колекционера. До този миг няма никакви такива рисунки. Изведнъж ги виждаш и си казваш, че това си заслужава.
Докато подготвяхте изложбата, не ви ли попитаха къде са документите на тези творби?
- Не съм мислил за това. Може би съм показал лековерие.
А специалистите, които са подготвяли изложбата?
- Какво могат да създадат те? Това е основано по много добър метод, с цел да бъдеш излъган. Защото имаш автограф. Имаш и щемпел. И то на две издателства, които са основни в тези кръгове. Затова става дума за чиста проба машинация.
В изявлението по Българска национална телевизия казахте още, че творбите са купени за 3500 лева Това не ви ли накара да се усъмните?
- Не, тъй като за тези създатели още няма пазар. С изключение на Сирак Скитник може би. И до някаква степен на Дечко Узунов и Иван Ненов. Но доста от тези създатели са непознати.
Колко коства Крум Кюлявков, да кажем? Или работа на Иван Абрашев? Това не е пазарът на Златю Бояджиев. И на Владимир Димитров-Майстора. Или на Георги Божилов-Слона. Който и колекционер да питате какъв брой коства една работа на Слона, той ще ви каже.
Имате огромна сбирка и споменахте пред Българска национална телевизия, че възнамерявате да подложите картините от масло на експертиза. Защо ще го извършите чак в този момент?
- Първо, тъй като, както към този момент споделих, в България няма техническите средства. Второ, този развой лишава години. Обикновено това се прави за картини с доста по-голяма стойност, тъй като е безценен развой. В България няма по какъв начин да се направи спектограма. Най-близко е в Сърбия и Хърватия. Затова не сме го правили до момента. А при узаконяването просто някой застава пред картината и въз основата на стила, употребяваните графични детайли, композицията дефинира дали едно произведение е достоверно. Той може да си измисли, че е по този начин. И поставя един автограф.
© Анелия Николова
Един от фалшификатите
Тоест за вас методът, по който се вършат оценките на сходни творби на изкуството в България, изрично основава доста въпроси? И това отваря вратата за фалшификации.
- Някои от хората, които вършат документи, са част от този развой.
Вероятно имате контакти с други колекционери. Обсъждали ли сте тези проблеми с тях? Или тази тематика е табу?
- Абсурд. Аз не съм част от Съюза на колекционерите в България. Несистемен състезател съм и натрупвам модерно изкуство. Нещо, което за жалост е маргинално. Кръгът от колекционери, с който поддържам връзка, е доста стеснен. Светлин Русев беше един от хората, с които се виждахме понякога. Има още двама-трима, с които си обменяме хрумвания.
И те не са попадали в сходни обстановки?
- Разбира се, че са попадали. Но се приказва под сурдинка. Говори се за едни търговци. За едни хора, които издават документи. Говорят се доста неща. И какво от това? Но шумът, който в този момент се сътвори, може би е положителното в тази обстановка, която наподобява неприятно. За да се заприказва за този проблем.
Вие персонално подавали ли сте сигнали?
- Какви сигнали? Аз не натрупвам от 5-6 години.
Още когато сте колекционирали.
- Аз просто съм виждал такива неща. И си споделих: " Край. " Два-три пъти като се сблъскаш с такива ментета и ти описват някакви истории. Казваш си: " Защо да вземам участие в тази работа? " И от 5-6 години не съм купувал една работа. И не желая да закупувам неща на остарели майстори. Пращат ми понякога имитации на Георги Божилов-Слона. И тъй като познавам щерка му, й ги изпращам. Правят се все по-добре. И Кольо Карамфилов, на който съм бил другар и съм бил до него до гибелта му, в този момент го фалшифицират. Отвратително.
Не ви ли хрумва, че има органи на реда? И когато ви пратят такива неща, би трябвало да се обърнете към тях?
- Не. Докато не се опариш, както аз... Но сега стартирам този диалог. Това се случи на мен. Хайде да приказваме намерено.
" Дневник " беседва със притежателя на сбирката, показана в изложбата, рекламиста Николай Неделчев.
Каква е вашата версия на случилото се?
- Преди малко повече от година ми се обади реставратор, който употребих за реставрирането на по-голямата част от голямоформатните неща в масло от тази сбирка (на творби от българския модернизъм - бел. ред. ) доцент Стефан Белишки. Той ми сподели, че има прочут, който има работи, които могат да ме заинтересуват. Предложи да ми даде контакт и откакто му отговорих позитивно, ми изпрати телефона на Александър Александров, който има антиквариат в центъра.
Отидох в антиквариата, където той ми сподели неща, които не бяха в стила, който търсех. Дадох му инструкции какво диря, като основната дума беше Гео Милев. След седмица се видяхме още веднъж и той ми сподели директория с над 35 неща. Сред създателите бяха Гео Милев, Сирак Скитник, Мирчо Качулев и Харалампи Тачев. Избрах 18 неща. Това, което ми направи усещане, беше, че тези работи с изключение на на външен тип и на особености в стила, които наподобяваха на тези създатели, имаха печати от две издателства. Едното беше " Везни ", за което се знае, че е на Гео Милев. Другото беше издателство " Хемус ". Тоест моментът, че някой ги е намерил инцидентно и по този начин са попаднали в галерията, отпада. Това е направено за машинация.
Къде бяха ситуирани печатите?
- Повечето бяха ситуирани откъм гърба, а на една работа печатът беше начело. Следващият въпрос, който евентуално желаете да ми зададете, е за какво не ги проверихте. Къде да ги ревизира? Изобщо къде в България може да се ревизира достоверност на изкуство и по какъв начин. Оказа се, че в България има една частна лаборатория, която може да прави такава активност, само че тя се употребява по избор на нейния притежател главно за разбори на антични предмети, а не за картини.
© Анелия Николова
16-те творби, закупени от антиквариат на ул. " Иван Асен ", са свалени от изложбата и на тяхно място са поставени техни фотоси
Съществува и опция към музеите да се образуват специфични комисии, които да правят оценка разнообразни творби на изкуството...
- И по какъв начин ги правят оценка? Като ги гледат. Като навлязох в тематиката с фалшификатите, в първите два дни бях ужасно омерзен. Започнах да обмислям по тематиката за цялата тази незаконна екосистема, която действа от толкоз доста време. Трябва да си дадем сметка за това какви са брънките в тази верига. На първо място са хората, които основават тези имитации - художници, приказва се даже за възпитаници. Тези хора не биха могли да рисуват без методическо напътствие на експерти - изкуствоведи или хора с огромна просвета в региона на изкуството. Втората частица са търговците. Третата, която е доста значима, са колекционерите. Но както се оказва, тя е доста безмълвна. В България колекционирането е много потайна активност.
При мен казусът с фалшификатите излезе, тъй като с изложбата направих обществен акт. Широко разгласих изложбата. В неприятната вест има и една добра - стана скандал и някой чу, че в България се случват такива неща. Ето, в една галерия има имитации основани за машинация. А последната частица от веригата са хората, които дават документи. Защото това също е бизнес и има хора, които живеят от това. Чувал съм, че за една междинна заплата могат да издадат документ за всяко нещо.
Тоест всички имитации са купени от един човек?
- Да. Искам единствено да припомня, че тук има подозрения за 3 или 4 неща, а ние сме свалили всичките 16, тъй като има такива подозрения и считам, че не е редно да подвеждаме хората. Освен това те би трябвало да бъдат непокътнати като материални доказателства в следствието. Вече сме входирали жалбата в прокуратурата. Предстои да входираме и при началника на бранш " Културно-исторически полезности " в Главна дирекция " Национална полиция " основен контрольор Ангел Папалезов.
В известието, което популяризира галерията, се споделя, че съществуването на пазар за подправени документи е социална загадка. Случвало ли ви се е да ви оферират творби с подправени документи?
- Аз съм колекционер на модерно изкуство, на живи български създатели. За жал, един от дребното. Когато започнах да натрупвам преди повече от 10 години, в границите на 2-3 години се занимавах с така наречен остарели майстори. Една от аргументите, заради които стопирах, беше, че се сблъсках с имитации, подкрепени със документи, които твърдяха, че творбите са истински.
Но главната причина беше, че със актуалното изкуство подкрепяш живи хора, а не наследниците на един талант или търговците му. Тази галерия е по-скоро изключение на фона на моите ползи. На мен ми стана забавен един интервал, за който се знае малко и създателите са познати на една шепа хора, които обаче настояват, че създателите са доста познати. Но кой е чувал за Анна-Люля Симидова-Праун или за Иван Абрашев? И по този начин попаднах на този феномен, наименуван пазар на имитации.
© Анелия Николова
Николай Неделчев
Има ли експертно мнение за творбите досега?
- Не, в тази обстановка идната стъпка е да се образува екип от експерти, примерно от реставратори. Хора, които да създадат разбор. И за тези работи, които са достоверни, да се издаде формален документ. Тоест да се направи нещо, което да остави памет.
Казахте, че доцент Стефан Белишки ви е препратил към този антиквар...
- Той ме свърза, само че не ми го е препоръчвал. Просто е чул, че антикварят се хвали, че има такива неща. Той даже не ги беше виждал. Видя ги, когато пристигна на изложбата, само че не знам дали изобщо ги е разпознал.
Кой е виждал тези творби, преди те да бъдат публично изложени в галерията?
- Виждали са ги няколко индивида. Ирина Генова, която е част от плана и написа текстовете. Мария Василева, Борис Данаилов. Мисля, че даже Бистра Йосифова, когато е идвала в ателието ми.
И на никого не му е хрумнало, че това може да са имитации?
- Не. Това са рисунки. При по-изискани и изкусни неща може да се видят рисунък, полагане на мазки... Но тук аз не ги видях. Признавам. Ако има някаква неточност или нещо, за което се упреквам, това са тези софтуери, с които се съпоставят разнообразни картини. Казах си: " Как е допустимо да не знам за тях? " Това е моята неточност. Аз и галерията се извинихме за това, че сме подвели хората и сме изложили неща от подобен вид.
Вчера в изявление по Българската национална телевизия казахте, че сте водили спор дали тъкмо тези творби да бъдат включени.
- Не беше спор, а диалог. И той не беше поради качеството им, а поради количеството на работите, които включихме в изложбата. Нещата ставаха прекомерно доста, тъй че можехме умерено да не ги излагаме.
Кой е антиквариатът?
- Не му знам името, само че мога да кажа къде се намира. На ул. " Цар Асен " 11. ( " Дневник " посети антиквариата във вторник следобед, само че той отхвърли да разяснява, до момента в който тече следствие.)
Имат ли въпросните имитации документ за генезис?
- Те нямат нищо. Купени са по този начин, както си приказваме. Кой ще ти даде генезис в антиквариат? Ако чуете версията на антикварят, ще се разплачете. Някакъв клошар му донесъл досието, след това негови сътрудници се намесили... Това не ме интересува. Прокуратурата би трябвало да стигне до истината за този човек. За мен е значимо да схвана от кое място и по какъв начин са пристигнали тези неща. Какъв е пътят им и кой ги основава.
© Анелия Николова
Един от фалшификатите
Съзирате ли предумисъл в това нещо?
- За да се основат по творби такива неща, които ги има в интернет - това е най-лесният метод да бъде потвърдено, че те са подправени и да бъде основан скандал.
Не е ли прекомерно рисковано с рисунки без генезис, купени от антиквариат, да се прави сходна галерия?
- Разбира се, че е рисковано. Но доста шедьоври са открити тъкмо в антиквариати. И са закупени за жълти стотинки. Това, на което разчитат измамниците, е пристрастеността на колекционера. До този миг няма никакви такива рисунки. Изведнъж ги виждаш и си казваш, че това си заслужава.
Докато подготвяхте изложбата, не ви ли попитаха къде са документите на тези творби?
- Не съм мислил за това. Може би съм показал лековерие.
А специалистите, които са подготвяли изложбата?
- Какво могат да създадат те? Това е основано по много добър метод, с цел да бъдеш излъган. Защото имаш автограф. Имаш и щемпел. И то на две издателства, които са основни в тези кръгове. Затова става дума за чиста проба машинация.
В изявлението по Българска национална телевизия казахте още, че творбите са купени за 3500 лева Това не ви ли накара да се усъмните?
- Не, тъй като за тези създатели още няма пазар. С изключение на Сирак Скитник може би. И до някаква степен на Дечко Узунов и Иван Ненов. Но доста от тези създатели са непознати.
Колко коства Крум Кюлявков, да кажем? Или работа на Иван Абрашев? Това не е пазарът на Златю Бояджиев. И на Владимир Димитров-Майстора. Или на Георги Божилов-Слона. Който и колекционер да питате какъв брой коства една работа на Слона, той ще ви каже.
Имате огромна сбирка и споменахте пред Българска национална телевизия, че възнамерявате да подложите картините от масло на експертиза. Защо ще го извършите чак в този момент?
- Първо, тъй като, както към този момент споделих, в България няма техническите средства. Второ, този развой лишава години. Обикновено това се прави за картини с доста по-голяма стойност, тъй като е безценен развой. В България няма по какъв начин да се направи спектограма. Най-близко е в Сърбия и Хърватия. Затова не сме го правили до момента. А при узаконяването просто някой застава пред картината и въз основата на стила, употребяваните графични детайли, композицията дефинира дали едно произведение е достоверно. Той може да си измисли, че е по този начин. И поставя един автограф.
© Анелия Николова
Един от фалшификатите
Тоест за вас методът, по който се вършат оценките на сходни творби на изкуството в България, изрично основава доста въпроси? И това отваря вратата за фалшификации.
- Някои от хората, които вършат документи, са част от този развой.
Вероятно имате контакти с други колекционери. Обсъждали ли сте тези проблеми с тях? Или тази тематика е табу?
- Абсурд. Аз не съм част от Съюза на колекционерите в България. Несистемен състезател съм и натрупвам модерно изкуство. Нещо, което за жалост е маргинално. Кръгът от колекционери, с който поддържам връзка, е доста стеснен. Светлин Русев беше един от хората, с които се виждахме понякога. Има още двама-трима, с които си обменяме хрумвания.
И те не са попадали в сходни обстановки?
- Разбира се, че са попадали. Но се приказва под сурдинка. Говори се за едни търговци. За едни хора, които издават документи. Говорят се доста неща. И какво от това? Но шумът, който в този момент се сътвори, може би е положителното в тази обстановка, която наподобява неприятно. За да се заприказва за този проблем.
Вие персонално подавали ли сте сигнали?
- Какви сигнали? Аз не натрупвам от 5-6 години.
Още когато сте колекционирали.
- Аз просто съм виждал такива неща. И си споделих: " Край. " Два-три пъти като се сблъскаш с такива ментета и ти описват някакви истории. Казваш си: " Защо да вземам участие в тази работа? " И от 5-6 години не съм купувал една работа. И не желая да закупувам неща на остарели майстори. Пращат ми понякога имитации на Георги Божилов-Слона. И тъй като познавам щерка му, й ги изпращам. Правят се все по-добре. И Кольо Карамфилов, на който съм бил другар и съм бил до него до гибелта му, в този момент го фалшифицират. Отвратително.
Не ви ли хрумва, че има органи на реда? И когато ви пратят такива неща, би трябвало да се обърнете към тях?
- Не. Докато не се опариш, както аз... Но сега стартирам този диалог. Това се случи на мен. Хайде да приказваме намерено.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ