На 17 юни 2020 г. Националният съвет за тристранно сътрудничество

...
На 17 юни 2020 г. Националният съвет за тристранно сътрудничество
Коментари Харесай

Проф. Христина Вучева: Историческото решение за минимална работна заплата

На 17 юни 2020 година Националният съвет за тристранно съдействие приема обща нова концепция за минимална работна заплата. Ръководителите на НСТС нарекоха това решение историческо.

Според Димитър Манолов, от „ Подкрепа ", ще има обща за страната минимална работна заплата, както и такава по действия и специалности. Според другия профсъюз - няма да има друга, с изключение на минимална работна заплата по действия и специалности. От изявлението на министъра на труда Деница Сачева също се схваща, че обща или както тя се изрази, универсална минимална работна заплата няма да има. Както нормално, не се разбра дали съществува мнение на университетските среди. В досегашните полемики, които продължаваха години, те не са взели участие. Странно е, само че никой не пита за тяхното мнение. Дискусията протича като синдикатите желаят увеличение на минималната заплата всяка година, работодателите не одобряват това. Те упорстваха, в предходните години, минималната заплата да се утвърждава по региони. Това не беше признато до момента и е добре, че в този момент не се слага като проблем.

Общата за страната минимална заплата за 2020 година е 610 лева За 2021 година е оповестена 650 лева Считаше се, че това е минималният разход, който е нужен да извърши всеки, който се труди, с цел да поддържа физическото си битие. Ще обърнем внимание, че минималната работна заплата в най-богатата европейска страна Люксембург е 2000 евро на месец.

На процедура както е известно, работната заплата се дефинира от работодателя в разговор с този, който ще извършва някаква активност. Много фактори въздействат при тези разговори, обобщавани с думите пазар на труда. Няма публични данни каква е числеността на заетите през годините, които получават минимална работна заплата. Не са известни и проучвания, които да са направени от синдикати за определяне на броя и секторите, в които се ползва минималната работна заплата, като измерител на фактическата изплатена за интервала работна заплата.

В множеството европейски страни се утвърждава обща минимална работна заплата. Няма данни да се умува за някаква смяна на този метод. Новият комисар на Европейски Съюз по въпросите на обществената политика преди време опита да сложи за полемика казуса за общата за Европейски Съюз минимална работна заплата. Това не се възприе нито от една страна и полемиката към този момент не е продължена. По сходен метод всяка година във Франция се слага казусът за обществения дъмпинг, изразяващ се в ниските разноски за труд на някои европейски страни.

Новият метод на нашите участници в тристранния разговор е зависещ на на практика съображения. След като имаме избрани минимални прагове по действия и специалности, които се употребяват при осигурителните вноски, за какво да не ги назовем минимална работна заплата и да опростим в механически проект работата.

Този метод е оневинен от становище на предприятията и на това, което е директно обвързвано с разноските за труд, които работодателите заплащат.

Наличието на минимална работна заплата е част от всичко това, което обществото е привикнало да прави с оглед да внесе утешение, че пази хората на наемния труд от вероятни най-лоши прояви на битката за намаляване на разноски и повишаване на облаги. Има многочислени други форми за пробутване ползите на тези, които имат благосъстоянието на съответните страни и имат решаващо мнение при установяване на разноски, които са значими за работодателите. Така, инструментът минимална работна заплата остана в Европейски Съюз като нещо, на което държат главно синдикатите в обособените страни, по този начин и някои от европейските висши служители и евродепутати.

Ако се премине у нас към новата концепция за диференцирана минимална работна заплата действително, тя ще се употребява по този начин, както до момента се използваше минималният застрахователен приход. Това, което работодателят взема решение да заплати като работна заплата зависи на първо място от изискванията за бизнес, от стопанската обстановка и от всичко, което назоваваме систематизирано пазар на труда.

При упования спад на Брутният вътрешен продукт за 2021 година няма по какъв начин да се разчита на триумф при напън за увеличение на работната заплата посредством размера на минималната работна заплата. При очертаващия се спад на производството, работодателите елементарно ще задържат растежа на своите разноски за труд. Това е задоволително за всички, тъй като в противоположен случай ще нарасне процентът на безработните от една страна и от друга - предстоящата рецесия ще попълня непрестанно редиците на тези, които търсят работа. При тези условия диалозите за договаряна на съответния размер на минималната работна заплата по действия и специалности ще бъдат сложни и за синдикати, и за работодатели.

Важният въпрос от становище на обществото е до каква степен новата организация ще ограничи интереса от измами при начисляване на осигуровките за обществени заплащания. Една от най-разпространените форми за отбягване на заплащания на осигуровки до момента беше потреблението на размера на минималната работна заплата за погашение на фактическата работна заплата. Евентуалното доплащане по обособени служащи се осъществяваше като съответният притежател на тези предприятия изтегляше парите от банката и ги отчиташе като касова наличност, а на процедура ги плащаше отвън формалния ред. Така се появиха милионите наличност по Касата на предприятията - нещо, което Национална агенция за приходите стартира да проучва със забавяне от към 2-3 години и към момента не е съумяла да отстрани този метод на машинация. Въпросът е дали новият метод ще ограничи потреблението на сходен метод. Може да се чака, че откакто минималната работна заплата няма да е обща за страната, а диференцирана по действия - доста евентуално е това да улесни използването на досегашната форма - фактическите заплати съответстват с минималните.

При тези условия може да се предложи на Национална агенция за приходите да откри метод да спре големите наличия по балансите на предприятията по счетоводната сметка „ Каса ". Известно е, че това се прави главно в дребни и дребни по мащаби компании. Едно от трудностите до момента към сходен метод, беше въведеният по нашето законодателство наложителен финансов одит с по-ниски прагове за задължителност спрямо европейските. Това би трябвало да имат поради работодателите, когато оферират дребните предприятия да се освободят от това условие.

--

Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР