На 17 юли от предаване на БНР се разбра, че

На 17 юли от предаване на БНР се разбра, че министерството на енергетиката и Ей И Ес Гълъбово, които през 2006-2010 вложиха, построиха и в този момент са притежатели на Топлоелектрическа централа Марица Изток 1 (МИ1), задълбочават единодушието си в това по какъв начин да трансформират контракта за изкупуване на електрическата енергия от централата. Съгласието е в метода на пресмятане на инвестицията и оперативните разноските по поддържането и производството на централата. Предстои да се посочи цената на точните параметри, които подлежат на договаряния.

По този мотив изпълнителният шеф на " Ей И Ес (AES) България " Иван Цанков сподели: " Предложихме решение, което ще обезпечи електричеството в България за интервал най-малко за идващите 10 години и на огромна част от работните места в мините. Всички тези ползи на разнообразни групи от обществото ще бъдат обезпечени посредством предлагането, което върнахме назад към държавното управление ".

В същото време, в обществените изяви на представители на държавното управление (например във връзка АЕЦ „ Белене “, при отговори на парламентарни питания за ориста на въглищните централи и др.) и на бизнес асоциациите не престават да настояват, че „ ние дадохме “ и „ плащаме безценен ток “ на „ американците “.

От Топлоелектрическа централа „ Марица изток “ 1 и Топлоелектрическа централа „ Марица изток “ 3 явно не могат да кажат всичко, което следва да се каже по тези мотиви – хем не е добър звук, хем са в договаряния, при които уважението към другата страна е общ етичен и удобен принцип.
Без да встъпвам в тълкувания на терминологията, ще се опитам да обясня някои особености на това, което следва да се отита при тези договаряния.

Топлоелектрическа централа „ Марица изток “1 и „ Марица изток “3 като част от системата

Без Топлоелектрическа централа „ Марица изток “1 (и евентуално Топлоелектрическа централа „ Марица изток “ 2 и 3) електроенергийната система ще се разпадне (както се видя по-миналата зима и през март – април т.г.). Това е по този начин по няколко аргументи. Средното произвеждане на електрическа енергия въглищните Топлоелектрическа централа за извънредно ползване след влизането в употреба на МИ1 през 2010 година (с 8% - 10%) е сред 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези уреди са по-бързо преносими и по-евтини като първична инвестиция. „ Подвижността “, способността на МИ1 да създава при друг коефициент на потребление на горивото е почти същата като на Топлоелектрическа централа на природен газ – от 4 до 100%. Това разрешава на „ Мариците “ да запълват дефицита на електрическа енергия и да заместват планувани или непланирани прекъсвания на по-големи и по-малко маневрени мощности, каквито са реакторите на АЕЦ „ Козлодуй “. Доколкото може да се съди по наличната информация през последните две години тази роля се извършва най-добре и най-вече от МИ1 и изключително от МИ3.

Важно е да се знае, че общата цена на вложенията в нуклеарни реактори е доста висока. Това прави тяхната маневреност по-неизгодна. Тази систематична нужда на „ Мариците “ е добре обоснована в отчета на Българска академия на науките за „ Белене “. Освен това в „ За поддържане на сигурността на електроенергийната система на България “ е казано, че за тази сигурност и за „ основаване на условия за осъществяване на ремонтни действия, елементите би трябвало да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на най-малко две обособени площадки “. Не бих се учудил, в случай че тематиката бъде доразвита и някой влиятелен експерт, който да изясни по-подробно защо става дума.

Европейският подтекст

На второ място, недоволните от договорите с Ей И Ес и Контур Глобал не схващат европейския подтекст на казуса. А той е, че договорите се оказват в тежест не по виновност вложителя, а по други аргументи. Повечето от тях са политически – обществено финансиране на други планове и мощности, промени в законодателството и субсидиране на други енергийни подотрасли (най-често със същия вид контракти за изкупуване на електроенергията).
Всички такива случаи в Европейски Съюз не се преглеждат като невъзстановими загуби, като „ потънали гемии “, като “sunk costs”. Това са разноски, които, въпреки направени, към този момент не могат да бъдат възобновени по никакъв метод. Повтарящите се опитите за възобновяване на плана АЕЦ „ Белене “ са характерен образец за нещо, което в микроикономиката се назовава „ за илюзия във връзка изгубените разноски и активи “ („ sunk cost falacy “): губиш, само че продължаваш настойчиво да правиш същото. Точно това се съдържа в известията за диалозите сред премиера Борисов и президента Путин, че „ планът трябвало да стане необратим “.

Методологията на Европейски Съюз за решение на контракти за изкупуването и други изменени заради политически и регулаторни аргументи условия
в енергетиката е известна под названието „ пресмятане на блокираните разноски или активи “ („ stranded costs and assets “). Схемата е пренесена от финансовите пазари методика за оценка на активи, които са претърпели непредвидени или преждевременни обезценки, девалвации или конвертиране в пасиви.

Понятието " блокирани активи " придобива изключително значение за Европейски Съюз при разискването на политиките по запазване на околната среда и изменението на климата, където съсредоточаването е върху това по какъв начин законодателството и регламентите, прилагащи тези политики, основават опасности от блокиране на активи. Smith School of Enterprise and the Environment на Оксфордския университет даже има специфична стратегия да образование по оценка на блокирани активи. Списъкът на фактори причиняващи такива проблеми е доста обстоен, само че в него на видно място са политиките за битка измененията в климата, за дотации на ВЕИ и електрически автомобили и/или тези за ограничение на потреблението на изкопаеми горива, в това число въглища. Според Международната енергийна организация, финансирана от Европейски Съюз, блокирани активи са " вложенията, които са направени, само че в избран интервал от време, преди края на техния стопански живот, към този момент не могат да печелят икономическа възвращаемост вследствие на промени в пазарната и регулаторната среда “.

Точно подобен е казусът с „ американските централи “, ВЕИ-тата, потреблението на биомаса и преференциите за изкупуване на електрическа енергия от дребни Водноелектрическа централа. Методологията за пресмятане на блокирани активи е господстваща процедура на Европейски Съюз при оценка на обезщетенията за тях. Както се схваща от казаното до тук (а и от идващите по-долу пояснения), тя е и само вероятната рационална скица на решение на такива проблеми в Европейски Съюз. Аналогична скица за пресмятане на обезщетения бе приложена в Полша във връзка вложенията тамошната енергетика преди приватизацията й. У нас в предходният парламент полският закон бе употребен като чернова за проектозакон (внесен от НФСБ) за национализация на „ американските централи “. Надявам се, че това към този момент и история, която няма да се повтори.

Друга специфичност на тези Топлоелектрическа централа (и МИ2) е, че работят на локален запас и не зависят от импорт на енергийни запаси и са значим фактор при изчислението на енергийната самостоятелност в сраните членки на Европейски Съюз.

Важно е също, че МИ1 и МИ3 са чисти както по смисъла на настоящите условия на Европейски Съюз, по този начин и съгласно идните нови условия за въглищни централи.

Както се вижда и от отчета на Българска академия на науките (тук обобщен от инж. Иван Петров за вестник „ Старозагорски вести “), „ проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прахуляк в изходящите газове на трите електроцентрали в „ Марица-изток “ (3214 MW) няма. Освен това централите са в положение, след не изключително капиталоемки реконструкции да реализират степен на ликвидиране на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега; остава казусът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] централизация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, условие, което България не може да извърши даже с цената на големи вложения, защото наличието на сяра в източномаришките лигнити е повече от 2,5 %, до момента в който в останалите страни от Европейски Съюз, без изключение сярата е по-малко от 1,5 %.”

Ако обаче се изиска България да получи генерално изключение от Европейски Съюз, като остане единствено нормата за степен на ликвидиране, то е съвсем несъмнено, че тя ще го получи. Защото то към този момент е практикувано през 1990 те години за Топлоелектрическа централа на високосернисти лигнитни въглища. Иначе казано, тази предистория демонстрира по какъв начин се стига до блокиране на активите на трите Топлоелектрическа централа в Марица – Изток.

Причини за безучастие

МИ1 и МИ3 и след вложенията, упоменати от инж. Петров, МИ2 евентуално могат и ще останат да работят след приключването на договорите през 2026 и ще продават към този момент на пазарни цени до 2040 година и по-късно.

Да чуем отново резюмето на този инженер на отчета на Българска академия на науките:
„ България е поела задължението не да ограничи световната температура, като спре всичките си електроцентрали, изгарящи въглища, а да спомогне за това, като понижи излъчванията на въглероден диоксид с 20 % през 2020 година по отношение на 1990 година, надлежно с 40 % (вероятно 45 %, в случай че се реализира единодушие в Европейския съвет) през 2030 година и с 60 % през 2040 година, което подхожда на 3214, 3214 (2877) и 2060 MW електропроизводствени мощности на въглища в „ Марица изток “, или 17,67, 17,67 (15,70) и 11,30 TWh създадена електрическа енергия (Дейност VI.1 от отчета на БАН). Тези мощности и електрическата енергия от тях са включени в електроенергийния и мощностния баланс на страната (Дейност II и Приложение II.1, таблици 5 и 5А от отчета на БАН), от които се вижда, че нови базови мощности до 2040 година не са нужни, даже остават оперативни остатъци за експорт отвън зимния сезон. “

Две са аргументите да се търси затваряне на тези Топлоелектрическа централа - предпочитание за заличаване на енергийната самостоятелност и градежът на " Белене " (дори единствено
при тази хипнотична опция, енергийната взаимозависимост от Русия ще бъде 80%). Иначе, както се вижда от казаното от инж. Петров, 2/3 от въглищните Топлоелектрическа централа могат да работят обикновено до 2040 година и по-късно, на доста по-ниска цена от всяка нова АЕЦ.

Последното е доста значимо. Пак съгласно отчета на Българска академия на науките, при най-висока цена на квоти за излъчвания, цената на електричеството от чистите „ Марици “ би била сред 12 и 14.5 ст/KWh. При най-оптимистични прогнози за цената електричеството от АЕЦ за KWh би била 16-18 ст., съгласно Българска академия на науките, съгласно множеството калкулации – на 18 и даже над 20 ст. за KWh.

Цената на електричеството от МИ1 и МИ3 в този момент е " висока ", тъй като продукцията им е чиста (в смисъл на сходства на стандартите и изискванията). Част от цената МИ1 е и нулевото замърсяване на води, почва и звук, депото за боклуци (рециклируеми, използваеми в строителството, изключително промишленото), системите за ръководство са „ умни “ и трудовите злополуки са нула, при пъти по-високата продуктивност от междинната в енергетиката. Тази цена надалеч не е висока спрямо други сходни контракти за изкупуване и ще е сред 2.5 и 3 пъти по-ниска от пропагандираните сходни контракти за АЕЦ " Белене " (независимо от формата на собствеността и гаранциите).

Правната страна на въпроса

Както неотдавна писа „ Файненшъл таймс “, „ флиртът на България с Пекин и Москва около един толкоз безценен план наподобява изключително чудноват на фона на опитите на държавното управление да приключи закрепените дълготрайни цени за изкупуване с две непознати компании, които били прекомерно високи – макар че са много по-ниски от цената, на която би се продавала силата от „ Белене “. Американската Ей И Ес и основаната в Съединени американски щати, само че листвана на борсата в Лондон, „ КонтурГлобал “ ръководят съвременни централи, които работят с локални въглища от „ Марица-изток “ и генерират една пета от електрическата енергия на България “.

Договорите за МИ1 и МИ3 не могат да бъдат считани за " нерегламентирана " държавна помощ и анулирането им е безсмислено, най-малко тъй като събитията са следните.
• От 1993 година, съгласно член 20а от закона за отговорностите и договорите в България, както и във всички естествени стопански системи по света, „ договорите имат мощ на закон за тези, които са ги сключили “ и те „ …могат да бъдат променени, прекъснати, разваляни или анулирани единствено по взаимно единодушие на страните или на учредения, планувани в закона “. (Тази смяна в закона бе е една от най-важните промени при преходо на България от централно обмисляне към стопанска система, функционираща на пазарни учредения. За страдание съвсем никой не регистрира този прогрес.)
• Те са замислени като сурогат на дребните четири реактора на " Козлодуй " (условие за участие в Европейски Съюз, поради условие за сигурност, безрискова експлоатация)
• Подписани са преди хармонизирането на съответното законодателство на Европейски Съюз и Третия енергиен пакет;
• Рационалността им е доказана от седем държавни управления на България и две енергийни стратегии;
• Централите неведнъж са предложили преразглеждане на договорите за изкупуване (поради изменени условия във формулите на изчисление), само че българските контрагенти не са отговаряли на предложенията;
• Точно тези пет условия вършат приложението на методиката Европейски Съюз за пресмятане на блокираните активи и разноски надали не само използваното и общо преференциално решение на проблема.
• Разтурянето на договорите едностранно от БЕХ е или невероятно заради казаното нагоре или прекомерно скъпо - сред 2.3 и 2.8 милиарда лева (без разноските по делата);
• Самите арбитражи ще траят до 2022-2023 година, т.е. съвсем до периодите на приключване на договорите;
• Неизпълнението на заплащанията (за обезщетения и разлики) е безразсъдно единствено по себе си, тъй като ще затвори Мини Марица Изток или най-малкото ще остави най-малко 2 000 служащи на улицата;
• Освен това под риск ще се окажат и продажбите и работните места на други 400 компании снабдители, 50-на от тях локални, плюс различен провокиран от договорите с МИ1 и МИ3 бизнес.
• Цялата история, отново съгласно същата публикация във „ Файненшъл таймс “, е и „ неприятен сигнал за непознатите вложители наред с отдръпването на италианската „ Енел “, немската ЕОН и чешката ЧЕЗ, които напуснаха България през последните години “.

Политическата и естетическата страна на въпроса

За тези, които не знаят или не се досещат, тези два Топлоелектрическа централа не са " американски ", а са български юридически лица и данъкоплатци, в тях работят единствено български жители, с локален енергиен запас и други локални предприятия снабдители, те са чисти по всички стандарти, настоящи и евентуално бъдещи условия и стандарти (несравнимо по-чисти от това, което имаше в енергетиката на страната преди тяхното създаване и във времето към което критиците изпитват носталгия), те са високотехнологични, употребяват " умни мрежи " и съставни елементи, красиви са и като индустриален дизайн припомнят Центъра Помпиду в Париж.

Съдейки по опита на Полша и Германия, „ Мариците “ не би трябвало да имат проблеми с безсрочна дерогация от новите условия на Европейски Съюз във връзка въглищните централи, в случай че държавното управление направи действия да я получи. Освен старозагорци, никой не упорства за това. Аз считам, че министър Петкова вкарва обществото в илюзия по този мотив. Министър ръководителят съобщи, че не получавал „ поддръжка от Брюксел за въглищните централи “. Тук е подходящ вицът за оня, който желал да завоюва от лотарията, само че не си купувал билет. С тази разлика, че в тази ситуация облагата е сигурна, а рискът от невъзстановими загуби – 100% евентуален.

Анализ на икономиста Красен Станчев пред сп. " Мениджър "