Честваме мъчениците Вяра, Надежда, Любов и София
На 17 септември православната черква уважава паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов – отдава се респект на добродетелите, които ни крепят – вярата, вярата, любовта и мъдростта.
София значи мъдрост. Мъдрост, която не приказва, тъй като знае, вижда и оказва помощ. Тя черпи силата си от вярата, вярата и любовта. И ги подарява на света. Мъдростта има своите многочислени превъплъщения в антични и модерни философии и религии.
На този ден и столицата на България празнува за следващ път своя празник – на Света София и нейните дъщери.
Преданието споделя, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в обич към Господа Иисус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята религия в Христа и я изповядвали намерено. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат незабавно при императора.
Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: като че ли са ги повикали на ярко празненство, а не на мъчение. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя показала невероятна мощ от самото начало. Не издържали на изтезанията девойките умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била заровена при тях. Църквата уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
На днешния празник именниците посрещат посетители, като в доста къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, благополучие и обич. Пеят се песни и се играят хора.
Празникът се уважава най-тържествено от именниците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.
София значи мъдрост. Мъдрост, която не приказва, тъй като знае, вижда и оказва помощ. Тя черпи силата си от вярата, вярата и любовта. И ги подарява на света. Мъдростта има своите многочислени превъплъщения в антични и модерни философии и религии.
На този ден и столицата на България празнува за следващ път своя празник – на Света София и нейните дъщери.
Преданието споделя, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в обич към Господа Иисус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята религия в Христа и я изповядвали намерено. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат незабавно при императора.
Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: като че ли са ги повикали на ярко празненство, а не на мъчение. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че младите девойки (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя показала невероятна мощ от самото начало. Не издържали на изтезанията девойките умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била заровена при тях. Църквата уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
На днешния празник именниците посрещат посетители, като в доста къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, благополучие и обич. Пеят се песни и се играят хора.
Празникът се уважава най-тържествено от именниците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ