17 септември – Денят на София
На 17 септември, когато църквата уважава паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се празнува Денят на София.
Денят е разгласен за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 година
Почитта към мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София е и респект към добродетелите, които ни крепят - вярата, вярата, любовта и мъдростта.
Преданието споделя, че през втората половина на І в. в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов.
Майката и дъщерите й не скривали своята религия в Христос и я изповядвали намерено. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат незабавно при него.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: като че ли са ги повикали на ярко празненство, а не на мъчение.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че девойките - Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, и Любов - на 9 - останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. Майка им била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, само че и тя показала невероятна мощ.
Неиздържали на изтезанията, девойките умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била заровена при тях.
Църквата уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1156 година — Основано е херцогство Австрия.
1176 година — Византийско-селджукски спорове: В Битката при Мариокефалон Византия губи очакванията се за отвоюване на Мала Азия от турците.
1598 година — Холандски моряци откриват остров Мавриций.
1787 година — Във Филаделфия (Пенсилвания) е подписана конституцията на Съединени американски щати.
1789 година — Английският астроном Уилям Хершел открива Мимас — натурален сателит на Сатурн.
1871 година — Открит е 13 700 м тунел Мон Сени в Алпите, свързващ Франция и Италия.
1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Третата борба при Шипка: съветските войски отблъскват последната офанзива на османците против Шипченския проход.
1915 година — На визита на водачите на опозиционните партии с цар Фердинанд I, Александър Стамболийски го заплашва, за което е задържан и наказан на пожизнен затвор, а Александър Малинов е подложен под домакински арест.
1939 година — Втората международна война: Съюз на съветските социалистически републики се причислява към нахлуването на Нацистка Германия в Полша по време на Полската акция.
1941 година — Втората международна война: В Съюз на съветските социалистически републики е въведено наложително образование на цивилното население по военно дело.
1988 година — Състои се церемонията по разкриване на XXIV летни олимпийски игри в Сеул, Южна Корея.
1991 година — Латвия, Литва, Естония, Северна Корея и Южна Корея са признати за членове на Организация на обединените нации.
Родени
1006 година — Петър Дамиани, феодален теолог († 1072 г.)
1550 година — Павел V, римски папа († 1621 г.)
1580 година — Франсиско де Кеведо, испански публицист († 1645 г.)
1688 година — Мария-Луиза Савойска, кралица на Испания († 1714 г.)
1743 година — Жан-Антоан дьо Кондорсе, френски публицист († 1794 г.)
1797 година — Хайнрих Кул, немски зоолог († 1821 г.)
1826 година — Бернхард Риман, немски математик († 1866 г.)
1835 година — Михаил Петрович Клодт, съветски художник, передвижник († 1914 г.)
1857 година — Константин Циолковски, съветски академик († 1935 г.)
1859 година — Панайот Пеев, български боен деятел († 1935 г.)
1863 година — Виго Стукенберг, датски публицист († 1905 г.)
1864 година — Анагарика Дхармапала, индийски идеолог († 1933 г.)
1869 година — Антон Бозуков, български бунтовник (†? г.)
1869 година — Кристиан Лоус Ланге, норвежки посланик, Нобелов лауреат († 1938 г.)
1879 година — Борис Стрезов, български бунтовник († 1947 г.)
1883 година — Уилям Карлос Уилямс, американски публицист († 1963 г.)
1886 година — Димо Казасов, български политик († 1980 г.)
1887 година — Димитър Савов, български бизнесмен († 1951 г.)
1888 година — Ерих-Хайнрих Кльоснер, немски офицер († 1976 г.)
1893 година — Вилибалд Боровиц, немски офицер († 1945 г.)
1898 година — Христо Смирненски, български стихотворец, сатирик и преводач († 1923 г.)
1900 година — Михаил Катуков, руски офицер († 1976 г.)
1916 година — Юмжагийн Цеденбал, монголски функционер († 1991 г.)
1922 година — Агостиньо Нето, президент на Ангола († 1979 г.)
1924 година — Цанко Цанков, български академик
1929 година — Стърлинг Мос, английски водач от Формула 1
1930 година — Едгар Мичъл, американски астронавт
1930 година — Томас Стафорд, американски астронавт
1931 година — Ан Банкрофт, американска актриса († 2005 г.)
1931 година — Стоил Косовски, български граничар († 1952 г.)
1933 година — Стефан Димитров, български режисьор († 1990 г.)
1935 година — Кен Киси, американски публицист († 2001 г.)
1942 година — Казимир Попконстантинов, български академик
1942 година — Петър Киров, български герой
1943 година — Васил Митков, български футболист († 2002 г.)
1944 година — Райнхолд Меснер, австрийски планинар, първият човек, достигнал Еверест без кислороден уред
1948 година — Алекс Болдин, български публицист
1948 година — Кирил Миланов, български футболист
1950 година — Минчо Минчев, български цигулар
1950 година — Слави Дамянов, български футболист
1960 година — Деймън Хил, английски водач от Формула 1
1965 година — Брайън Сингър, американски режисьор
1966 година — Наталия Казакова, български политик
1968 година — Анастейша, американска поп-певица
1969 година — Кен Дохърти, ирландски състезател на снукър
1971 година — Адриана Скленарикова, словашки фотомодел
1971 година — Сергей Барбарез, босненски футболист
1977 година — Ролан Гусев, съветски футболист
1981 година — Бакари Коне, котдивоарски футболист
1985 година — Александър Овечкин, съветски хокеист
1985 година — Томаш Бердих, тенисист на Чехия
1985 година — Юмит Коркмаз, австрийски футболист
1986 година — Паоло Де Челие, италиански футболист
Починали
456 година — Ремист, военачалник на Западната Римска империя (*? г.)
672 година — Рекесвинт, крал на вестготите (*? г.)
1179 година — Хилдегард от Бинген, немска монахиня (* 1098 г.)
1371 година — Вълкашин Мърнявчевич, крал на Прилеп (* ок. 1320 г.)
1371 година — Иван Углеша Мърнявчевич, диктатор на Сяр (*? г.)
1422 година — Константин II Асен, номинален български цар (* 1369)
1485 година — Педро Арбуес, испански духовник (* 1441)
1621 година — Роберто Белармино, италиански свещеник (* 1542 г.)
1665 година — Филип IV Испански, крал на Испания и Португалия (* 1605 г.)
1836 година — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник (* 1748 г.)
1863 година — Алфред дьо Вини, френски публицист (* 1797 г.)
1877 година — Уилям Фокс Талбот, британски откривател (* 1800 г.)
1886 година — Ашър Браун Дюранд, американски художник (* 1796 г.)
1889 година — Даниил Похитонов, съветски офицер (* 1824 г.)
1901 година — Мирче Ацев, български бунтовник (* 1859 г.)
1919 година — Емануил Развигоров, български бунтовник (* 1886 г.)
1924 година — Чудомир Кантарджиев, български бунтовник (* 1883 г.)
1927 година — Александър Южин, съветски трагичен актьор (* 1857 г.)
1927 година — Илия Колев, български образован деятел (*? г.)
1927 година — Никола Христов, български бунтовник (* 1885 г.)
1936 година — Анри Луи льо Шателие, френски химик (* 1850 г.)
1938 година — Михаил Чаков, български бунтовник (* 1873 г.)
1945 година — Чарлс Спирмън, британски психолог (* 1863 г.)
1963 година — Едуард Шпрангер, немски мъдрец (* 1882 г.)
1977 година — Уилям Шелдън, американски психолог (* 1898 г.)
1980 година — Анастасио Сомоса Дебайле, никарагуански деспот (* 1925 г.)
1984 година — Юрий Визбор, съветски актьор (* 1934 г.)
1987 година — Владимир Басов, съветски режисьор (* 1923 г.)
1991 година — Людмила Исаева, българска поетеса (* 1926 г.)
1994 година — Карл Попър, английски мъдрец (* 1902 г.)
1994 година — Кирил Игнатов, български политик (* 1913 г.)
1999 година — Гари Кошницки, австралийски шахматист (* 1907 г.)
2009 година — Панайот Узунов, български летец (* 1957 г.)
Празници
Православие — Св. мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов (Любен, Люба, Любомир, Севда)
Международен ден в памет на починалите в Сабра и Шатила - Отбелязва се от 1983 година с решение на Международната конференция за взаимност с народите на Палестина и Ливан
България — Празник на град Костинброд - Определен с Решение на Общински съвет от 14 юни 2007 година, Празник на град Лом - За първи път се чества на 17 септември 1993 година
Празник на село Съдиево (Област Сливен)
Съединени американски щати — Ден на Конституцията
Obekti.bg
Денят е разгласен за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 година
Почитта към мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София е и респект към добродетелите, които ни крепят - вярата, вярата, любовта и мъдростта.
Преданието споделя, че през втората половина на І в. в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов.
Майката и дъщерите й не скривали своята религия в Христос и я изповядвали намерено. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат незабавно при него.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: като че ли са ги повикали на ярко празненство, а не на мъчение.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, само че девойките - Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, и Любов - на 9 - останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават грубо. Майка им била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, само че и тя показала невероятна мощ.
Неиздържали на изтезанията, девойките умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била заровена при тях.
Църквата уважава и света София като мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1156 година — Основано е херцогство Австрия.
1176 година — Византийско-селджукски спорове: В Битката при Мариокефалон Византия губи очакванията се за отвоюване на Мала Азия от турците.
1598 година — Холандски моряци откриват остров Мавриций.
1787 година — Във Филаделфия (Пенсилвания) е подписана конституцията на Съединени американски щати.
1789 година — Английският астроном Уилям Хершел открива Мимас — натурален сателит на Сатурн.
1871 година — Открит е 13 700 м тунел Мон Сени в Алпите, свързващ Франция и Италия.
1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Третата борба при Шипка: съветските войски отблъскват последната офанзива на османците против Шипченския проход.
1915 година — На визита на водачите на опозиционните партии с цар Фердинанд I, Александър Стамболийски го заплашва, за което е задържан и наказан на пожизнен затвор, а Александър Малинов е подложен под домакински арест.
1939 година — Втората международна война: Съюз на съветските социалистически републики се причислява към нахлуването на Нацистка Германия в Полша по време на Полската акция.
1941 година — Втората международна война: В Съюз на съветските социалистически републики е въведено наложително образование на цивилното население по военно дело.
1988 година — Състои се церемонията по разкриване на XXIV летни олимпийски игри в Сеул, Южна Корея.
1991 година — Латвия, Литва, Естония, Северна Корея и Южна Корея са признати за членове на Организация на обединените нации.
Родени
1006 година — Петър Дамиани, феодален теолог († 1072 г.)
1550 година — Павел V, римски папа († 1621 г.)
1580 година — Франсиско де Кеведо, испански публицист († 1645 г.)
1688 година — Мария-Луиза Савойска, кралица на Испания († 1714 г.)
1743 година — Жан-Антоан дьо Кондорсе, френски публицист († 1794 г.)
1797 година — Хайнрих Кул, немски зоолог († 1821 г.)
1826 година — Бернхард Риман, немски математик († 1866 г.)
1835 година — Михаил Петрович Клодт, съветски художник, передвижник († 1914 г.)
1857 година — Константин Циолковски, съветски академик († 1935 г.)
1859 година — Панайот Пеев, български боен деятел († 1935 г.)
1863 година — Виго Стукенберг, датски публицист († 1905 г.)
1864 година — Анагарика Дхармапала, индийски идеолог († 1933 г.)
1869 година — Антон Бозуков, български бунтовник (†? г.)
1869 година — Кристиан Лоус Ланге, норвежки посланик, Нобелов лауреат († 1938 г.)
1879 година — Борис Стрезов, български бунтовник († 1947 г.)
1883 година — Уилям Карлос Уилямс, американски публицист († 1963 г.)
1886 година — Димо Казасов, български политик († 1980 г.)
1887 година — Димитър Савов, български бизнесмен († 1951 г.)
1888 година — Ерих-Хайнрих Кльоснер, немски офицер († 1976 г.)
1893 година — Вилибалд Боровиц, немски офицер († 1945 г.)
1898 година — Христо Смирненски, български стихотворец, сатирик и преводач († 1923 г.)
1900 година — Михаил Катуков, руски офицер († 1976 г.)
1916 година — Юмжагийн Цеденбал, монголски функционер († 1991 г.)
1922 година — Агостиньо Нето, президент на Ангола († 1979 г.)
1924 година — Цанко Цанков, български академик
1929 година — Стърлинг Мос, английски водач от Формула 1
1930 година — Едгар Мичъл, американски астронавт
1930 година — Томас Стафорд, американски астронавт
1931 година — Ан Банкрофт, американска актриса († 2005 г.)
1931 година — Стоил Косовски, български граничар († 1952 г.)
1933 година — Стефан Димитров, български режисьор († 1990 г.)
1935 година — Кен Киси, американски публицист († 2001 г.)
1942 година — Казимир Попконстантинов, български академик
1942 година — Петър Киров, български герой
1943 година — Васил Митков, български футболист († 2002 г.)
1944 година — Райнхолд Меснер, австрийски планинар, първият човек, достигнал Еверест без кислороден уред
1948 година — Алекс Болдин, български публицист
1948 година — Кирил Миланов, български футболист
1950 година — Минчо Минчев, български цигулар
1950 година — Слави Дамянов, български футболист
1960 година — Деймън Хил, английски водач от Формула 1
1965 година — Брайън Сингър, американски режисьор
1966 година — Наталия Казакова, български политик
1968 година — Анастейша, американска поп-певица
1969 година — Кен Дохърти, ирландски състезател на снукър
1971 година — Адриана Скленарикова, словашки фотомодел
1971 година — Сергей Барбарез, босненски футболист
1977 година — Ролан Гусев, съветски футболист
1981 година — Бакари Коне, котдивоарски футболист
1985 година — Александър Овечкин, съветски хокеист
1985 година — Томаш Бердих, тенисист на Чехия
1985 година — Юмит Коркмаз, австрийски футболист
1986 година — Паоло Де Челие, италиански футболист
Починали
456 година — Ремист, военачалник на Западната Римска империя (*? г.)
672 година — Рекесвинт, крал на вестготите (*? г.)
1179 година — Хилдегард от Бинген, немска монахиня (* 1098 г.)
1371 година — Вълкашин Мърнявчевич, крал на Прилеп (* ок. 1320 г.)
1371 година — Иван Углеша Мърнявчевич, диктатор на Сяр (*? г.)
1422 година — Константин II Асен, номинален български цар (* 1369)
1485 година — Педро Арбуес, испански духовник (* 1441)
1621 година — Роберто Белармино, италиански свещеник (* 1542 г.)
1665 година — Филип IV Испански, крал на Испания и Португалия (* 1605 г.)
1836 година — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник (* 1748 г.)
1863 година — Алфред дьо Вини, френски публицист (* 1797 г.)
1877 година — Уилям Фокс Талбот, британски откривател (* 1800 г.)
1886 година — Ашър Браун Дюранд, американски художник (* 1796 г.)
1889 година — Даниил Похитонов, съветски офицер (* 1824 г.)
1901 година — Мирче Ацев, български бунтовник (* 1859 г.)
1919 година — Емануил Развигоров, български бунтовник (* 1886 г.)
1924 година — Чудомир Кантарджиев, български бунтовник (* 1883 г.)
1927 година — Александър Южин, съветски трагичен актьор (* 1857 г.)
1927 година — Илия Колев, български образован деятел (*? г.)
1927 година — Никола Христов, български бунтовник (* 1885 г.)
1936 година — Анри Луи льо Шателие, френски химик (* 1850 г.)
1938 година — Михаил Чаков, български бунтовник (* 1873 г.)
1945 година — Чарлс Спирмън, британски психолог (* 1863 г.)
1963 година — Едуард Шпрангер, немски мъдрец (* 1882 г.)
1977 година — Уилям Шелдън, американски психолог (* 1898 г.)
1980 година — Анастасио Сомоса Дебайле, никарагуански деспот (* 1925 г.)
1984 година — Юрий Визбор, съветски актьор (* 1934 г.)
1987 година — Владимир Басов, съветски режисьор (* 1923 г.)
1991 година — Людмила Исаева, българска поетеса (* 1926 г.)
1994 година — Карл Попър, английски мъдрец (* 1902 г.)
1994 година — Кирил Игнатов, български политик (* 1913 г.)
1999 година — Гари Кошницки, австралийски шахматист (* 1907 г.)
2009 година — Панайот Узунов, български летец (* 1957 г.)
Празници
Православие — Св. мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов (Любен, Люба, Любомир, Севда)
Международен ден в памет на починалите в Сабра и Шатила - Отбелязва се от 1983 година с решение на Международната конференция за взаимност с народите на Палестина и Ливан
България — Празник на град Костинброд - Определен с Решение на Общински съвет от 14 юни 2007 година, Празник на град Лом - За първи път се чества на 17 септември 1993 година
Празник на село Съдиево (Област Сливен)
Съединени американски щати — Ден на Конституцията
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ