На 17 май Българската православна Църква почита паметта на светите

На 17 май Българската православна Църква уважава паметта на светите Баташки мъченици († 1876) - Събор на светите Баташки мъченици.

Икона на светите Баташки новомъченици (на иконата са изобразени Баташките новомъченици в двора на историческата Баташка черква „ Св. мчца Неделя “. Над църквата са изографисани Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица и св вмчца Неделя)

╫

Когато влезеш в нечий дом и стопанинът на къщата те постави да седнеш на трапезата измежду хората най-близки до сърцето му, измежду хората, били му във всичко правилни, които във всичко са били с него и в нищо не са го предали, тогава нищо не може да се съпостави с такава благосклонност. Защото тя се дава на малко на брой и върху тях почива светият мир на този дом, на тази къща. Нищо не може да се съпостави с такава наслада да влезеш с последните, а да получиш с тях наедно от каузи на първите. Това, възлюблени е благосклонност. Милост свише към нас недостойните Божии рожби, които в тази трета поред година всемилостивият Владика е сподобил да седнем на Неговата софра, на трапезата Господня, с цел да участваме в тихата наслада на тези Негови другари, които още преди 146 години бе извикал при Себе Си. В нестихващата наслада на тези Негови възлюблени, които като първи бе приел при Себе Си, които като първи бе обикнал, които като първи Му откликнаха.

В тази наслада Бог ни е извикал през днешния ден и с тази наслада дано да се поздравим. Това е насладата на Възкресението, това е насладата на Православието, това е насладата на батачани. Защото право беше щото тези, които Господни бяха до последния си мирис, и ние да узнаем, и ние да признаем. Макар и след 146 години. В този ден на нас се дава благосклонност. В този ден на нас ни се явява святост и всички Бог ни приканва да влезем в Неговата наслада, да влезем в насладата на батачани. На нас ни се подава залък, голям залък от Господнята софра, та никой да не си отиде гладен, никой да не си отиде празен. Защото този е пирът на вярата Христова, на вярата избавителна, на вярата отеческа. На всички се подава този залък. И дано, братя и сестри, дано не се оприличим на Иуда, който като взе залъка, подаден му от Господа, незабавно излезе и отиде да Го съобщи.

Светите Баташки мъченици са тук при нас, тъй като техните свети мощи са живите залъци, откъснати от живото Господне Тяло и подадени нам по великата Божия благосклонност. Тези залъци са напоени с същинската, Христовата религия, в която горяха тези от тях, които носеха Господа в себе си. Нека не вземаме тези залъци в дланта си като нещо малко, като нещо безразлично; тъй като те са израсли из недрата на хубавичко Христова канара, която светите просветители на славянските нации с равноапостолни старания поставиха, та никой, който стои върху Нея да не отпадне. Тези батачани са същинската плодородна почва, приела в себе си живите семена на Божието слово; те са тази признателна България, която в никакъв случай не е попадала под робството на подтисник, тъй като постоянно е имала Спасителя в себе си; те са тези индивиди, които по Божи промисъл са се родили българи, живели са във времена на подтисничество, само че са избрали да бъдат Христови; родили са се в иго, само че са били свободни; те в никакъв случай не са носели срама на робската орис, оня позор, който ние свободните прекомерно постоянно забравяме да изпитваме, когато непринудено предаваме жанр и религия. Защото в мига, когато забравим този позор, ние ставаме служащи на нечия непозната нива; трансформираме се в копачи на непознато лозе, от чието грозде рано или късно ще би трябвало да ядем, тъй като за него сме работили, за него сме дарили свободата си.

Онези батачани, които не се посрамиха от своите християнски корени и не поругаха Този, Който бе в миналото приел оскърбление от всички; тези от тях, които не подмениха избавителната религия и не я продадоха на дръвника против шепата живот, предлаган им от индивиди, които го нямаха - те стоят в този момент пред нас. Не на мъртъвци, а на живи в Господа индивиди са тези свети мощи, които всеки от нас през днешния ден може да докосне; техни са ръцете, които не с чалма, а с кръстен знак допираха челата на децата си; тях всеки би трябвало да целуне; техни са нозете, с които стъпиха в Господнята пътека, а не в безпътието на срама; и тях през днешния ден всеки може да докосне; само че техни са и ликовете, в чиито бели мощи са заключени забравените им от всички ни очи; очите им са още там и още търсят да намерят в погледа ни частицата примирение, частицата обич, частицата християнска мъдрост, която, в случай че бихме я от тях приели, не бихме просили от друговерци лепта. Но тези очи, тях надали всеки може да огледа, надали всеки желае те да го погледнат.

Знаем ли какво фактически са претърпели? Можем ли да си представим? Не знаем какви мисли и усеща са дълбаели душите и сърцата им, само че можем ли да се досетим? Мислим си, че майки, търсещи вода за своите деца, неистово са впивали ръце в земята под краката си; чели сме отнякъде по какъв начин Лаза бе забола нож в сърцето на оня, който бе заклал мъжа й; разказвали са ни за дядо Трендафил, който без да отрони дума понесъл върху тялото си мъчения, за които единствено сме чели. Мислим си, че знаем всичко това, че ненапълно даже сме им съпричастни, само че истината е, че не знаем нищо, тъй като нищо не сме разбрали. Не сме разбрали тях, тъй като в техните души е бил Христос и Него те не са предали; не сме разбрали нищо, тъй като в техните очи религия жива е горяла и нея те не са продали; не сме разбрали нищо, тъй като са търпяли всичко и никого не са похулили. Телата на децата си са умъртвявали, с цел да не станат те, почтените, оръдие на бесовете. И тази истина не сме разбрали - че те в себе си, са вярвали, че така изкупват участта си, че не мъжество за Христа, а своя дълг към Него те извършват. За тях и всички като тях са думите, с които св. деятел Павел е свидетелствал: никой не назовава Христа Господ с изключение на посредством Духа Светаго. А те го носеха в себе си. Това не сме разбрали - че не мъченици за греховни пристрастености и не герои за човешка популярност, които да подклаждат мнима горделивост са желали да бъдат те; това не сме разбрали, а то е значимо и след него друго няма.

Когато някой се пробва да ни каже кой е пътят, по който е добре да се върви, кои са облиците от актуалния свят, които би трябвало в нас си да изобразим и чиито полезности без стойност да олицетворим, е добре да помним че тук, не другаде, а в нашата земя има едно място, място не с кости; място не със сълзи и парчета, а цялостно с живот. Място, цялостно с плодородна независимост и истина, почтено място за светии, не робско място на човешки слабости; място, пред което би трябвало да сведем глава, тъй като е огромно. Много огромно. Да преклоним глава, и колчем го създадем, да замълчим; не че с мълчанието си ще понижим или зачеркнем тези 146 години на давност, години на замяна, години на потъпкване на същинските им образи; такова безмълвие може да бъде единствено зов на гузна съвест; и в тишината на това безмълвие да чуем думите, които още пазят загатна за туй, което след клането не мина, за туй, което след клането не почина. Да помним загатна за батачани, които в света се подвизаха, вярата опазиха, от нея не отстъпиха и земния си път почтено и като свободни свършиха.

Свободни от прегрешението, свободни от гибелта, свободни в Христа ще бъдем и ние, само че единствено в случай че не отстъпим от вярата, която не потъпкаха, от вярата, която не предадоха, от вярата, която ни открива същинската независимост, в която те живяха; забравим ли я, не запомнили сме всичко; отиде ли си тя, отишли сме си и ние; тъй като, когато свободата си отива, тя не си отива първа, нито втора, нито трета. Тя чака всичко друго да си иде - тя остава последна. Когато към този момент няма помен от герои и мъченици и когато всичко живо и душите на всички хора изчезнат от някой завършек на света, едвам тогава свободата ще изчезне от това място и нечестивец и тиранин ще го завладеят. Ако тези думи на писателя Уолт Уитман значат нещо за отстъпилите от християнските полезности западни нации, то какъв брой по-голяма би трябвало да бъде силата, с която те би трябвало да звучат измежду нас, потомците на живите светии. Колко огромно би трябвало да бъде личното ни оттегляне, с цел да се обърнем и забележим действителния растеж на нашите татковци и майки, положили телата си, с цел да спасят душите си; какъв брой би трябвало да е огромно то, с цел да се забележим по какъв начин стоим настрана, някъде там в подножието на духовната им външност и блуждаем в всякакви пътища; по един от които бе обаче поел блудният наследник, с цел да се прибере в бащиния дом; този развратен наследник, който живее във всеки от нас, само че който не постоянно взема решение да стъпи в пътя, в който Сам Бог да го упъти, избавително да насочи стъпките ни към земната обител, в която през днешния ден почиват техните нетленни мощи, с цел да ги чуем, когато те ни споделят: елате, дайте си пръста тук и вижте ръцете ни, дайте ръцете си и ги сложете в ребрата ни; спрете да се съмнявате и повярвайте, тъй като ние сме тези, които и през днешния ден и вовеки ще гледаме Всеблагия Господ в Лицето и с нашите устни ще просим амнистия и благосклонност за вас, стоящите настрана. На нас, приказват те, които сме още в света; и на нас по тази причина прилича да вложим в устата си думите на св. цар Соломон: небето и небето на небесата не Те побират, Господи, толкоз по-малко тоя храм, в който почиват мощите Баташки; само че погледни милостно към молитвата на Твоите раби и към молбата им, с която Твоите раби Те умоляват през днешния ден. Да бъдат очите Ти отворени към този храм на българската святост през деня и нощем, към това място, за което Си споделил: името Ми ще бъде там; ще бъде там в стените, във въздуха, в телата им; чуй, Господи, молбата на Своите раби и на Твоя български народ, когато те ще се молят на това място, тъй като Баташките светии в телата си са там в покой; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилвай.

Нека, братя и сестри, сходно на светия цар да измолим от Всеподателя, по този начин щото Неговата берекет и благосклонност, с които обилно е обдарил тези просияли Божии угодници, да бъдат над всички ни, а ние да останем в избавителния Му промисъл, да пребъдем в насладата от светлото Му Възкресение и сходно на Баташките светии да чуем светлия Му вик: възрадвайте се всички в Царството небесно, ликувайте в чертога на светците, дойдете с Мене всички вие, благословени на Отца Ми. Нему популярност, чест и поклонение в този момент и постоянно и през всички епохи. Амин.

Източник: 
* Икона на светите Баташки новомъченици (на иконата са изобразени Баташките новомъченици в двора на историческата Баташка черква „ Св. мчца Неделя “. Над църквата са изографисани Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица и св вмчца Неделя), bg.wikipedia.org