Красиви имена черпят днес, почитаме мистичен човек Божи
На 17 март Българската православна черква уважава паметта на Свети преподобни Алексий, човек Божи. Името Алекси се приема като къса форма на гръцкото име Алексей, което значи бранител.
Преподобни Алексий бил единствен наследник на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги наставнически молебствия, заради това бил изключително благ на татко и майка. Алексий получил положително образование и обучение.
От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце и скрито си налагал ограничения, спазвал непоколебим пост, носел груба власеница. Той поискал да се отхвърли поради международните наслади и да служи на Бога като духовник. Родителите на Алексий не били съгласни и когато пораснал му намерили невяста, мома от царски жанр, неизмеримо красива, и го оженили.
Алексий не се решил намерено да се противи на родителската воля, само че към този момент бил взел решение да се отхвърли от суетата на света. В деня на женитбата Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и се дал прошка с нея.
Съблякъл сърмените облекла, скъпоценни камъни, скрито напуснал бащиния замък и отпътувал от града. Той пристигнал на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). От там Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, където се намирал неръкотворният облик на Спасителя.
Там Алексий раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като бедняк пред храма "Св. Богородица ". Той се хранел от подаяния, непрестанно се молел и всяка неделя се причестявал със светите Тайни.
Семейството му тежко понесло неговото неявяване и дълго го търсили в града и покрайнините. Когато видели, че Алексий не се връща, майка му и младата брачна половинка се затворили и неутешно плачели.
А бащата изпратил прислужниците си в разнообразни градове и страни, с цел да научат нещо за Алексий, само че търсенията им останали безуспешни. Някои от тях пристигнали в Едеса, само че не познали сред просяците своя млад стопанин и даже му дали лепта наедно с другите. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил благодеяние от прислужниците си.
Седемнадесет години Алексий проживял с милостиня пред храма "Св. Богородица ". С дълбокото си примирение и непрекъсната молитва той угодил на Бога. Един от чиновниците на храма видял в съня си Божията Майка, която му споделила да вкара в църквата Божия човек и показала просяка.
Оттогава всички почнали да оказват на Алексий огромна респект. Но и тогава той, скрито напуснал града,качил се на транспортен съд и отплавал за Киликия. Но се случило друго. В морето се вдигнала страшна стихия и изхвърлилакораба, недалече от Рим. Алексий решил да отиде там и да живее към дома на своя татко.
Близо до родната си къща,Алексий срещнал татко си, поклонил му се до земята и го помолил да отседне в дома му. Последните думи напомнили на Евфимиан за обичания му наследник. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една барака до неговия дом и всеки ден да му носят храна. Така заживял свети Алексий пред вратите на бащиния дом.
Никой не могъл да го познае, тъй като седемнадесет години, прекарани в беднотия и ограничения, напълно изменили неговата осанка. Всеки ден един от прислужниците донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, само че той я раздавал на бедните, като самичък се задоволявал с самун и вода.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от този момент, когато бил напуснал родителския дом. Като написал това, св. Алексий почнал умерено да чака гибелта и цялостен се предал на молитва.
Едно от преданията споделя, че до момента в който папа Инокентий служел божествена литургия, внезапно всички чули думите: "Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, с цел да се помоли за града! " Всички били обзети от боязън и недоумявали за кого се отнасят тия думи! Но на другия ден, през време на всенощната църковна работа, същият загадъчен глас споделил: "В дома на Евфимиан търсете Божия човек! "
Тогава царят споделил на Евфимиан: "Защо не си ни обадил, че у тебе живее човек Божи? " – "Бог ми е очевидец – дал отговор Евфимиан, - че аз не зная за кого са тия думи! " Той повикал своя хазаин и го попитал, няма ли сред неговите прислужници подобен, който изключително да се отличава с добродетели и благочестие, само че домакинът не можал да уточни никого.
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, с цел да одобри високите посетители с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне съгласно обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влезнал прислужникът, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: "Господарю, не оня ли бедняк, който ми повери ти, е индивидът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, съблюдава непоколебим пост и понася оскърбленията с самообладание и благост. " Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, само че отговор нямало.
Повикал го три пъти и като не получил отговор, влезнал в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан разкрил лицето му и видял, че сияе с невероятна светлина. Той изискал да вземе хартията, само че не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.
Тогава се върнал в дома и споделил на императора и папата, че е намерил този, който търсят, само че към този момент мъртъв. Царят заповядал да подготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната барака, сложили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и измежду общо безмълвие, почнали да четат написаното. Евфимиан скоро разбрал, кой е бил покойникът. Съкрушен от тъга, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си. Аглаида и снаха й поискали да узнаят, какво се е случило.
А когато разбрали, че умрелият бедняк е същият Алексий, за който така дълго тъгували, с рев и стенание излезли от своя затвор. Одърът с тялото на праведния Алексий бил подложен на площада по заръка на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който пожертвал всички международни наслади и се отрекъл от благополучие, благосъстояние и човешка популярност, с цел да служи Богу в примирение и мизерия, напомня pravoslavieto.com
Имен ден честват всички с имената: Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий и Алекс.
Алексей е гръцко име и значи асистент. Енергията, която името носи, е на улегналост, жизнерадостност и автономия. Това име не е обременено от никаква отрицателна сила. Притежателите му са спокойни и радостни хора, които с лекост заобикалят неприятностите.
Лесно се приспособяват към нови групи, само че в случай че им липсва упоритост, стават доста мързеливи хора. Ако Алексей прояви своето самообладание и старание може да се осъществя в областта на медицината, само че в случай че елементарно губи своята улегналост, по-добре е да работи като публицист или художник.
Преподобни Алексий бил единствен наследник на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги наставнически молебствия, заради това бил изключително благ на татко и майка. Алексий получил положително образование и обучение.
От ранни години той обикнал Господа от цялото си сърце и скрито си налагал ограничения, спазвал непоколебим пост, носел груба власеница. Той поискал да се отхвърли поради международните наслади и да служи на Бога като духовник. Родителите на Алексий не били съгласни и когато пораснал му намерили невяста, мома от царски жанр, неизмеримо красива, и го оженили.
Алексий не се решил намерено да се противи на родителската воля, само че към този момент бил взел решение да се отхвърли от суетата на света. В деня на женитбата Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и се дал прошка с нея.
Съблякъл сърмените облекла, скъпоценни камъни, скрито напуснал бащиния замък и отпътувал от града. Той пристигнал на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). От там Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, където се намирал неръкотворният облик на Спасителя.
Там Алексий раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като бедняк пред храма "Св. Богородица ". Той се хранел от подаяния, непрестанно се молел и всяка неделя се причестявал със светите Тайни.
Семейството му тежко понесло неговото неявяване и дълго го търсили в града и покрайнините. Когато видели, че Алексий не се връща, майка му и младата брачна половинка се затворили и неутешно плачели.
А бащата изпратил прислужниците си в разнообразни градове и страни, с цел да научат нещо за Алексий, само че търсенията им останали безуспешни. Някои от тях пристигнали в Едеса, само че не познали сред просяците своя млад стопанин и даже му дали лепта наедно с другите. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил благодеяние от прислужниците си.
Седемнадесет години Алексий проживял с милостиня пред храма "Св. Богородица ". С дълбокото си примирение и непрекъсната молитва той угодил на Бога. Един от чиновниците на храма видял в съня си Божията Майка, която му споделила да вкара в църквата Божия човек и показала просяка.
Оттогава всички почнали да оказват на Алексий огромна респект. Но и тогава той, скрито напуснал града,качил се на транспортен съд и отплавал за Киликия. Но се случило друго. В морето се вдигнала страшна стихия и изхвърлилакораба, недалече от Рим. Алексий решил да отиде там и да живее към дома на своя татко.
Близо до родната си къща,Алексий срещнал татко си, поклонил му се до земята и го помолил да отседне в дома му. Последните думи напомнили на Евфимиан за обичания му наследник. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една барака до неговия дом и всеки ден да му носят храна. Така заживял свети Алексий пред вратите на бащиния дом.
Никой не могъл да го познае, тъй като седемнадесет години, прекарани в беднотия и ограничения, напълно изменили неговата осанка. Всеки ден един от прислужниците донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, само че той я раздавал на бедните, като самичък се задоволявал с самун и вода.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от този момент, когато бил напуснал родителския дом. Като написал това, св. Алексий почнал умерено да чака гибелта и цялостен се предал на молитва.
Едно от преданията споделя, че до момента в който папа Инокентий служел божествена литургия, внезапно всички чули думите: "Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, с цел да се помоли за града! " Всички били обзети от боязън и недоумявали за кого се отнасят тия думи! Но на другия ден, през време на всенощната църковна работа, същият загадъчен глас споделил: "В дома на Евфимиан търсете Божия човек! "
Тогава царят споделил на Евфимиан: "Защо не си ни обадил, че у тебе живее човек Божи? " – "Бог ми е очевидец – дал отговор Евфимиан, - че аз не зная за кого са тия думи! " Той повикал своя хазаин и го попитал, няма ли сред неговите прислужници подобен, който изключително да се отличава с добродетели и благочестие, само че домакинът не можал да уточни никого.
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, с цел да одобри високите посетители с нужните почести. Той излязъл да ги посрещне съгласно обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влезнал прислужникът, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: "Господарю, не оня ли бедняк, който ми повери ти, е индивидът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, съблюдава непоколебим пост и понася оскърбленията с самообладание и благост. " Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, само че отговор нямало.
Повикал го три пъти и като не получил отговор, влезнал в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан разкрил лицето му и видял, че сияе с невероятна светлина. Той изискал да вземе хартията, само че не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.
Тогава се върнал в дома и споделил на императора и папата, че е намерил този, който търсят, само че към този момент мъртъв. Царят заповядал да подготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната барака, сложили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и измежду общо безмълвие, почнали да четат написаното. Евфимиан скоро разбрал, кой е бил покойникът. Съкрушен от тъга, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си. Аглаида и снаха й поискали да узнаят, какво се е случило.
А когато разбрали, че умрелият бедняк е същият Алексий, за който така дълго тъгували, с рев и стенание излезли от своя затвор. Одърът с тялото на праведния Алексий бил подложен на площада по заръка на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който пожертвал всички международни наслади и се отрекъл от благополучие, благосъстояние и човешка популярност, с цел да служи Богу в примирение и мизерия, напомня pravoslavieto.com
Имен ден честват всички с имената: Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий и Алекс.
Алексей е гръцко име и значи асистент. Енергията, която името носи, е на улегналост, жизнерадостност и автономия. Това име не е обременено от никаква отрицателна сила. Притежателите му са спокойни и радостни хора, които с лекост заобикалят неприятностите.
Лесно се приспособяват към нови групи, само че в случай че им липсва упоритост, стават доста мързеливи хора. Ако Алексей прояви своето самообладание и старание може да се осъществя в областта на медицината, само че в случай че елементарно губи своята улегналост, по-добре е да работи като публицист или художник.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ