Краят на Путин: наблюдаваме го в реално време
На 17 март 2022 година, т.е. три седмици след съветското навлизане в Украйна, имах достойнството тук да задам следния въпрос: „ Ами в случай че Русия, губейки войната, престане да съществува? “. И скицирах отговора: „ Вместо да стане новият „ събирач на съветски земи “, Путин може да се окаже индивидът, разпиляващ Русия на тези части, които преди половин хилядолетие са били обединени от Иван Грозни “.
Точно това, по метода, по който се очакваше освен от мен, се случва през днешния ден: Русия стартира да се разпада на княжества, атаманства и воеводства. Подразделенията на частната войска на Евгений Пригожин
към този момент са завладяли регионалните съветски центрове
Ростов на Дон и Воронеж и настъпват към Москва. Редовната съветска войска е напълно безпомощна пред „ Вагнер “. Цяла заран съветски генерали молят – не насочат закани, да се означи – към вагнерци „ да се опомнят “ и да се подчинят на „ определения от народа “ руски президент Путин. Междувременно Пригожин излъчва фрагменти от свои диалози с локалните командири на превзетите от него съветски градове.
След военните, свое скимтящо послание към народа излъчи Владимир Путин. Страхуващ се да загатва съответни имена или събития, съветският водач приказва безадресно за „ удар в гърба “, „ изменничество “, „ измяна “ и „ революция “. Никой, който не следи неразделно Пригожин в обществените медии, няма да разбере нищо от казаното от Путин – освен, че става нещо ужасно. В пороя от думи самият
Путин направи оня паралел,
който от началото на войната вършат всички наблюдаващи, разбиращи от съветска история. Сравни протеста на Пригожин (без да го спомене поименно) с разпадането на съветската империя в края на 1917 година под тежестта на загубите в Първата международна война.
По-горе написах „ съветска история “, само че в действителност такава не съществува. В съветското общество в никакъв случай не е полагано това изпитание за осмисляне на предишното, което поражда историята – там всичко се повтаря непрекъснато, с леки вариации. Затова занапред знам какво ще се случва в Русия в близкото бъдеще.
Пригожин наподобява мощният, а Путин – уплашеният
Путин няма по какъв начин да излезе победител в тази обстановка. Като начало, той стремително ще загуби поддръжката на голям брой силови играчи, без да може да я компенсира с каквото и да е друго: не-силови играчи в Русия от дълго време няма, защото Путин целеустремено унищожи освен съветското политическо и гражданско общество, само че и обществото като такова. Русия е населявана от озлобено, атомизирано и лишено от разсъдък население, некомпетентно на групово политическо или гражданско изпитание – нито в поддръжка на, нито срещу властта.
В момента Пригожин с лекост обръща срещу Путин обстановката, която самият Владимир Владимирович сътвори. Тя има две съществени характерности: свеждането на популацията до положението на диво племе, некомпетентно на политическо деяние и разрояването на „ частни “ армии, милиции и всевъзможни сходни въоръжени подразделения.
Населението на Русия в продължение на съвсем четвърт век
бе натискано надолу към най-дивото допустимо положение, в което единственият регулатор на публичните връзки е силата. Путин правеше това за да дресира популацията да следва най-силния, смятайки, че това ще е постоянно той самият. Само че сега Пригожин наподобява мощният, а Путин – уплашеният. Дресираното да следва силата население неизбежно ще се раздели. Някаква по-активна част ще застане зад Пригожин, защото явно силата е в него. Друга, по-пасивна част ще поддържа боязливо Путин, само че без да се обявява. Между тях голямо количество хора ще следят обстановката, с цел да могат отрано да се подредят до спечелилия, когато подобен се очертае.
А тази обстановка ще бъде структурирана от силовите играчи. Те са към този момент стотици. Десетки са подразделенията на съветската войска, армия и полиция, всяко от които във всеки миг – по открита съветска традиция – може да стартира да работи като самостоятелна единица със свои лични цели и проекти. Към тях следва да прибавим десетките, а може би към този момент стотици въоръжени подразделения, основани в последната година-две от олигарси, генерали, висши служители и, общо взето, всеки с някакви пари или власт.
Както и в тази ситуация с обществото, по този начин и тази обстановка бе основана персонално от Путин. Както и в тази ситуация с обществото, тя сега работи срещу него.
Путин падна в личния си капан
Защо Путин направи по този начин, че да се окаже в капан? Краткият отговор, даван от сътрудника Олексий Арестович в сходни случаи, е: „ Да не забравяме, че си имаме работа с идиоти “. По принцип това е по този начин, само че дано забележим по-подробно идиотизма на Путин в този тъкмо случай.
Унищожаването на обществото в Русия бе началният стадий в усилието на Путин да унищожи обществото в демократичните страни в Европа и Америка. На личен терен Путин приложи коктейл от принуждение и дезинформация. Насилието имаше за цел да убеди хората да не се съпротивляват, до момента в който дезинформацията целеше да им внуши, че в действителност няма в името на какво да се съпротивляват: всичко по този начин или другояче е неистина, истина и справедливи обстоятелства няма. В западните страни Путин приложи някакво принуждение (предимно отровителско), само че най-много заложи на дезинформацията.
Идеята бе да убеди демократичните общества,
че истина и обстоятелства няма, и че истината е това, което каже най-силният. А в главата на Путин най-силният е постоянно той.
Към днешна дата обаче, по този начин подредената от Путин обстановка се оказа капан за самия него. Западните общества се отърсиха от пусканата от него мъгла на „ постистината “ и вместо да се покорят на неговата мощ, го погнаха със заповед за арест. А личната му страна, лишена от общество, не може да му окаже никаква поддръжка пред лицето на настъпващия към столицата Пригожин.
Комунистическите прародители на Путин бяха по-умни. Те унищожиха завареното общество, само че на негово място сложиха друго, въпреки и измислено, което ги поддържаше на публични митинги. Путин просто умъртви обществото, без да сложи на негово място някакъв свой вариант. И сега виси на доста тънка нишка над морето от щикове, което е щръкнало изпод.
На собствен ред разрояването на силовите структури, позволено от Путин в последните години, е идеален идиотизъм освен от позиция на историческия опит, само че даже – на самата властова философия на самия Путин.
Краят на Путин идва
Историята показва, че когато всеки феодал, монополист, велможа или готвач си има лична войска, тези армии в последна сметка се сблъскват между тях и опустошават държавния ред. Примери: днешна Сирия, днешна централна Африка. Затова се приема, че страна има там, където има единствено една войска, подчинена на един законен властови център.
Властовата философия на самия Путин е, на собствен ред, свръхнапрегната версия на разбирането за страната, наречено „ вертикала на властта “. При този модел властта не произтича от народа и не се въплътява в голям брой органи на властта, обособени един от различен. Властта извира от индивида на върха – Путин, който я разпределя надолу и управлява всяко нейно проявяване.
Как от това състояние се стига до съществуването на десетки и стотици частни армии, е пълна тайнственост. Най-вероятно Путин, бидейки тежко феодален човек по нрав, на някакъв стадий е
решил да задоволи апетитите
на своите феодали и придворни, като им разреши (освен яхти, любовници и дворци) да имат и свои армии. Ако е направил това, значи е умствено малоценен, защото то непосредствено опонира на неговото разбиране, че той е „ събирач на съветските земи “ (като Иван Грозни и Петър Велики), а не – разпиляващ същите.
Наблюдаваме края на Путин в действително време. Това не е началото на неговия край – то бе сложено от самия него на 24 февруари 2022-ра. Днес е неговият край.
Гледаме и началото на края на онази Русия, която затъмнява небето на Европа от 300 години насам.
Текстът е препубликуван от „ Дойче веле “, негов създател е проф. Евгений Дайнов.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Точно това, по метода, по който се очакваше освен от мен, се случва през днешния ден: Русия стартира да се разпада на княжества, атаманства и воеводства. Подразделенията на частната войска на Евгений Пригожин
към този момент са завладяли регионалните съветски центрове
Ростов на Дон и Воронеж и настъпват към Москва. Редовната съветска войска е напълно безпомощна пред „ Вагнер “. Цяла заран съветски генерали молят – не насочат закани, да се означи – към вагнерци „ да се опомнят “ и да се подчинят на „ определения от народа “ руски президент Путин. Междувременно Пригожин излъчва фрагменти от свои диалози с локалните командири на превзетите от него съветски градове.
След военните, свое скимтящо послание към народа излъчи Владимир Путин. Страхуващ се да загатва съответни имена или събития, съветският водач приказва безадресно за „ удар в гърба “, „ изменничество “, „ измяна “ и „ революция “. Никой, който не следи неразделно Пригожин в обществените медии, няма да разбере нищо от казаното от Путин – освен, че става нещо ужасно. В пороя от думи самият
Путин направи оня паралел,
който от началото на войната вършат всички наблюдаващи, разбиращи от съветска история. Сравни протеста на Пригожин (без да го спомене поименно) с разпадането на съветската империя в края на 1917 година под тежестта на загубите в Първата международна война.
По-горе написах „ съветска история “, само че в действителност такава не съществува. В съветското общество в никакъв случай не е полагано това изпитание за осмисляне на предишното, което поражда историята – там всичко се повтаря непрекъснато, с леки вариации. Затова занапред знам какво ще се случва в Русия в близкото бъдеще.
Пригожин наподобява мощният, а Путин – уплашеният
Путин няма по какъв начин да излезе победител в тази обстановка. Като начало, той стремително ще загуби поддръжката на голям брой силови играчи, без да може да я компенсира с каквото и да е друго: не-силови играчи в Русия от дълго време няма, защото Путин целеустремено унищожи освен съветското политическо и гражданско общество, само че и обществото като такова. Русия е населявана от озлобено, атомизирано и лишено от разсъдък население, некомпетентно на групово политическо или гражданско изпитание – нито в поддръжка на, нито срещу властта.
В момента Пригожин с лекост обръща срещу Путин обстановката, която самият Владимир Владимирович сътвори. Тя има две съществени характерности: свеждането на популацията до положението на диво племе, некомпетентно на политическо деяние и разрояването на „ частни “ армии, милиции и всевъзможни сходни въоръжени подразделения.
Населението на Русия в продължение на съвсем четвърт век
бе натискано надолу към най-дивото допустимо положение, в което единственият регулатор на публичните връзки е силата. Путин правеше това за да дресира популацията да следва най-силния, смятайки, че това ще е постоянно той самият. Само че сега Пригожин наподобява мощният, а Путин – уплашеният. Дресираното да следва силата население неизбежно ще се раздели. Някаква по-активна част ще застане зад Пригожин, защото явно силата е в него. Друга, по-пасивна част ще поддържа боязливо Путин, само че без да се обявява. Между тях голямо количество хора ще следят обстановката, с цел да могат отрано да се подредят до спечелилия, когато подобен се очертае.
А тази обстановка ще бъде структурирана от силовите играчи. Те са към този момент стотици. Десетки са подразделенията на съветската войска, армия и полиция, всяко от които във всеки миг – по открита съветска традиция – може да стартира да работи като самостоятелна единица със свои лични цели и проекти. Към тях следва да прибавим десетките, а може би към този момент стотици въоръжени подразделения, основани в последната година-две от олигарси, генерали, висши служители и, общо взето, всеки с някакви пари или власт.
Както и в тази ситуация с обществото, по този начин и тази обстановка бе основана персонално от Путин. Както и в тази ситуация с обществото, тя сега работи срещу него.
Путин падна в личния си капан
Защо Путин направи по този начин, че да се окаже в капан? Краткият отговор, даван от сътрудника Олексий Арестович в сходни случаи, е: „ Да не забравяме, че си имаме работа с идиоти “. По принцип това е по този начин, само че дано забележим по-подробно идиотизма на Путин в този тъкмо случай.
Унищожаването на обществото в Русия бе началният стадий в усилието на Путин да унищожи обществото в демократичните страни в Европа и Америка. На личен терен Путин приложи коктейл от принуждение и дезинформация. Насилието имаше за цел да убеди хората да не се съпротивляват, до момента в който дезинформацията целеше да им внуши, че в действителност няма в името на какво да се съпротивляват: всичко по този начин или другояче е неистина, истина и справедливи обстоятелства няма. В западните страни Путин приложи някакво принуждение (предимно отровителско), само че най-много заложи на дезинформацията.
Идеята бе да убеди демократичните общества,
че истина и обстоятелства няма, и че истината е това, което каже най-силният. А в главата на Путин най-силният е постоянно той.
Към днешна дата обаче, по този начин подредената от Путин обстановка се оказа капан за самия него. Западните общества се отърсиха от пусканата от него мъгла на „ постистината “ и вместо да се покорят на неговата мощ, го погнаха със заповед за арест. А личната му страна, лишена от общество, не може да му окаже никаква поддръжка пред лицето на настъпващия към столицата Пригожин.
Комунистическите прародители на Путин бяха по-умни. Те унищожиха завареното общество, само че на негово място сложиха друго, въпреки и измислено, което ги поддържаше на публични митинги. Путин просто умъртви обществото, без да сложи на негово място някакъв свой вариант. И сега виси на доста тънка нишка над морето от щикове, което е щръкнало изпод.
На собствен ред разрояването на силовите структури, позволено от Путин в последните години, е идеален идиотизъм освен от позиция на историческия опит, само че даже – на самата властова философия на самия Путин.
Краят на Путин идва
Историята показва, че когато всеки феодал, монополист, велможа или готвач си има лична войска, тези армии в последна сметка се сблъскват между тях и опустошават държавния ред. Примери: днешна Сирия, днешна централна Африка. Затова се приема, че страна има там, където има единствено една войска, подчинена на един законен властови център.
Властовата философия на самия Путин е, на собствен ред, свръхнапрегната версия на разбирането за страната, наречено „ вертикала на властта “. При този модел властта не произтича от народа и не се въплътява в голям брой органи на властта, обособени един от различен. Властта извира от индивида на върха – Путин, който я разпределя надолу и управлява всяко нейно проявяване.
Как от това състояние се стига до съществуването на десетки и стотици частни армии, е пълна тайнственост. Най-вероятно Путин, бидейки тежко феодален човек по нрав, на някакъв стадий е
решил да задоволи апетитите
на своите феодали и придворни, като им разреши (освен яхти, любовници и дворци) да имат и свои армии. Ако е направил това, значи е умствено малоценен, защото то непосредствено опонира на неговото разбиране, че той е „ събирач на съветските земи “ (като Иван Грозни и Петър Велики), а не – разпиляващ същите.
Наблюдаваме края на Путин в действително време. Това не е началото на неговия край – то бе сложено от самия него на 24 февруари 2022-ра. Днес е неговият край.
Гледаме и началото на края на онази Русия, която затъмнява небето на Европа от 300 години насам.
Текстът е препубликуван от „ Дойче веле “, негов създател е проф. Евгений Дайнов.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ