Три типа приятели според Аристотел
На 17-годишна възраст Аристотел се записва в Платоновата академия и остава там в продължение на 20 години.
Основана от бащата на Западната философия - гръцкия философ Платон, академията издига Аристотел до най-обещаващия й студент. Аристотел е младежът, а след това и мъжът, който задава доста въпроси и дава отговор на даже повече.
Точното време на излизането му от Академията не е известно, само че се счита, че е било скоро откакто Платон умира, тъй като не харесвал посоката, която тя поема след това. В идните години той даже продължава да оспорва доста от концепциите на умрелия си преподавател.
Невъзможно е да кажем какъв брой е написал Аристотел, само че даже в част от неговия труд, който ни е останал през днешния ден, има необикновено количество дълбочина в размислите по предметите, които той е обхващал. Всяко модерно поле, от астрономията, през физиката до етиката и стопанската система, е повлияно от работата на Аристотел. Над 2000 години след гибелта му, той остава един от най-обширно четените и представени мислители в историята на човечеството.
Въпреки че въздействието му може да бъде намерено в толкоз доста сфери на днешния живот, може би най-точните му наблюддения са за другарството.
Аристотел е разглеждал другарството като една от три истински наслади на живота. Според него, с цел да бъде изживян добре един живот, той би трябвало да бъде изживян в другарска компания. Ето и откъс от него за другарството:
" В беднотия и при други несгоди хората допускат, че приятелите са тяхното само леговище. Приятелството е помощ за младите, която да ги избави от неточност, както и за старите е същото, с взор към сърцевината, която те изискват и техния понижен потенциал за деяние, приближаващ от тяхната уязвимост. Освен това, другарството е помощ за тези, които са в своя напредък да извършват благородни дейности, тъй като " двама, които вървят дружно " са по-добре способни да мислят и да работят ".
Аристотел е изтъквал два типа постоянно срещано другарство, които са инцидентно зараждащи, инцидентни и не са предумишлено създавани. Първото е другарството за изгода . При този вид връзка, двете страни не участват в нея поради обвързаност една към друга, а по-скоро тъй като всяка от тях получава някаква изгода в подмяна. Този вид другарство не е трайно по природа, тъй като каквато и да е изгодата, тя свършва. Тогава завършва и връзката. По наблюденията на Аристотел това е по-често срещано при по-възрастните хора.
Подобно, вторият вид другарство също е инцидентно зараждащо. То е другарството за удоволствия . Според Аристотел то се е срещало повече при хората до момента в който са по-млади. При този вид връзка, постоянно зараждаща при студенти или играчи в едни и същи спортни тимове, източникът на другарството е прочувствен. Това постоянно е едно от другарствата с най-кратък живот. Продължава до момента в който двете страни получават наслада посредством взаимния си интерес в него външно, само че стопира незабавно откакто някоя от тях промени усета си или желанията.
Мнозина измежду хората имат другарства от тези две категории и Аристотел не ги е виждал като нещо, което наложително е неприятно, само че е чувствал, че дълбочината им е дребна и това лимитира качеството им.
Третият вид другарство съгласно Аристотел е най-хубавият - вместо на изгода или наслаждение, той е учреден на взаимното почитание на полезностите на другия. Това е другарство поради полезности ; другарството на положителните. В него връзките се базират на взаимно ценене на полезностите, които другата страна държи. Поддържа се поради качествата, които хората имат.
Продължава до края на живота и има основа в известно количество вътрешна доброта, което се изисква във всеки от приятелите, с цел да съществува то преди всичко. Хората, на които им липсва емпатия, или рядко се интересуват от другите и се тревожат за тях, губят този вид другарства, тъй като по-често те избират да търсят изгода или наслаждение, вместо да се натоварват със състрадание. Освен това другарствата съгласно полезности изискват време и доверие, с цел да бъдат построени. Те зависят от взаимния напредък, който поражда.
Много по-вероятно е човек да се свърже другарски с различен на това равнище, когато види другия в най-лошия му миг и след това го гледа да се подвига и да пораства. Също по този начин тази връзка поражда при взаимно прекарване на компликация. Развитието й е предумишлено, не случайно.
Накратко, в случай че човек почита различен и го е грижа за него, той се снабдява с доста персонална наслада да бъде с него. И в случай че е задоволително добър човек да подхранва тази връзка, той в действителност ще се снабди и с изгода. Но преди този момент би трябвало да е потърсил полезностите и да е изпитал уважението.
Основана от бащата на Западната философия - гръцкия философ Платон, академията издига Аристотел до най-обещаващия й студент. Аристотел е младежът, а след това и мъжът, който задава доста въпроси и дава отговор на даже повече.
Точното време на излизането му от Академията не е известно, само че се счита, че е било скоро откакто Платон умира, тъй като не харесвал посоката, която тя поема след това. В идните години той даже продължава да оспорва доста от концепциите на умрелия си преподавател.
Невъзможно е да кажем какъв брой е написал Аристотел, само че даже в част от неговия труд, който ни е останал през днешния ден, има необикновено количество дълбочина в размислите по предметите, които той е обхващал. Всяко модерно поле, от астрономията, през физиката до етиката и стопанската система, е повлияно от работата на Аристотел. Над 2000 години след гибелта му, той остава един от най-обширно четените и представени мислители в историята на човечеството.
Въпреки че въздействието му може да бъде намерено в толкоз доста сфери на днешния живот, може би най-точните му наблюддения са за другарството.
Аристотел е разглеждал другарството като една от три истински наслади на живота. Според него, с цел да бъде изживян добре един живот, той би трябвало да бъде изживян в другарска компания. Ето и откъс от него за другарството:
" В беднотия и при други несгоди хората допускат, че приятелите са тяхното само леговище. Приятелството е помощ за младите, която да ги избави от неточност, както и за старите е същото, с взор към сърцевината, която те изискват и техния понижен потенциал за деяние, приближаващ от тяхната уязвимост. Освен това, другарството е помощ за тези, които са в своя напредък да извършват благородни дейности, тъй като " двама, които вървят дружно " са по-добре способни да мислят и да работят ".
Аристотел е изтъквал два типа постоянно срещано другарство, които са инцидентно зараждащи, инцидентни и не са предумишлено създавани. Първото е другарството за изгода . При този вид връзка, двете страни не участват в нея поради обвързаност една към друга, а по-скоро тъй като всяка от тях получава някаква изгода в подмяна. Този вид другарство не е трайно по природа, тъй като каквато и да е изгодата, тя свършва. Тогава завършва и връзката. По наблюденията на Аристотел това е по-често срещано при по-възрастните хора.
Подобно, вторият вид другарство също е инцидентно зараждащо. То е другарството за удоволствия . Според Аристотел то се е срещало повече при хората до момента в който са по-млади. При този вид връзка, постоянно зараждаща при студенти или играчи в едни и същи спортни тимове, източникът на другарството е прочувствен. Това постоянно е едно от другарствата с най-кратък живот. Продължава до момента в който двете страни получават наслада посредством взаимния си интерес в него външно, само че стопира незабавно откакто някоя от тях промени усета си или желанията.
Мнозина измежду хората имат другарства от тези две категории и Аристотел не ги е виждал като нещо, което наложително е неприятно, само че е чувствал, че дълбочината им е дребна и това лимитира качеството им.
Третият вид другарство съгласно Аристотел е най-хубавият - вместо на изгода или наслаждение, той е учреден на взаимното почитание на полезностите на другия. Това е другарство поради полезности ; другарството на положителните. В него връзките се базират на взаимно ценене на полезностите, които другата страна държи. Поддържа се поради качествата, които хората имат.
Продължава до края на живота и има основа в известно количество вътрешна доброта, което се изисква във всеки от приятелите, с цел да съществува то преди всичко. Хората, на които им липсва емпатия, или рядко се интересуват от другите и се тревожат за тях, губят този вид другарства, тъй като по-често те избират да търсят изгода или наслаждение, вместо да се натоварват със състрадание. Освен това другарствата съгласно полезности изискват време и доверие, с цел да бъдат построени. Те зависят от взаимния напредък, който поражда.
Много по-вероятно е човек да се свърже другарски с различен на това равнище, когато види другия в най-лошия му миг и след това го гледа да се подвига и да пораства. Също по този начин тази връзка поражда при взаимно прекарване на компликация. Развитието й е предумишлено, не случайно.
Накратко, в случай че човек почита различен и го е грижа за него, той се снабдява с доста персонална наслада да бъде с него. И в случай че е задоволително добър човек да подхранва тази връзка, той в действителност ще се снабди и с изгода. Но преди този момент би трябвало да е потърсил полезностите и да е изпитал уважението.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ