Конгресът, който ще бъде знак към Путин да използва ли ядрено оръжие
На 16-ти октомври стартира работа ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) с историческо значение освен за Китай, за ролята на Китай в изменящия се свят и за противоборството по оста Китай-САЩ. Резултатите от конгреса ще предопределят и ориста на китайско-руските връзки.
Десетилетието, през което до момента господства Си Дзинпин (той пое висшите държавни и партийни постове в Китай през 2012 г.), беше интервал на несъмнено изместване на фокуса от градивните връзките със Съединени американски щати към политика на агресия в Азиатско-Тихоокеанския регион и на интензивно навлизане по отношение на Европа. За Русия тази смяна се изрази във всестранно задълбочаване на връзките с Китай, изключително във военната област, и в блян за замесване на Китай в координирана политика в региона на сигурността в районен и по-широк мащаб. Сърцевина на този курс на Кремъл бяха концепциите за разрушение на „ американо-центричния “ еднополюсен модел и за одобряване на нов - „ многополюсен “ международен ред.
В подтекста на тези световни въпроси изключително място заемат кадровите промени, които конгресът следва да утвърди.
Конгресът ще одобри частичното възобновяване на Централния комитет на ККП (от към 240 членове), от които към една трета ще бъдат новоизбрани. Конгресът ще избере също Централната контролна комисия на ККП, паралелна и самостоятелна партийно-надзорна конструкция.
Централната военна комисия ще бъде определена от новия състав на Централен комитет. Тоест, в политически проект армията остава официално подчинена на изборния Централен комитет, само че в действителност определящата политическа роля е точно на ръководителя на военната комисия. А надзорната власт се реализира от самостоятелната Централна контролна комисия.
Членовете на Централен комитет ще изберат новото Политбюро (ПБ). Понастоящем неговият състав е от 25 членове. Уставът на ККП обаче не лимитира броя на членовете на ПБ, т.е. той е „ плаваща “ големина.
Членовете на ПБ избират Постоянния състав на ПБ (ПСПБ-тясното партийно ръководство). Традиция през последните десетилетия е ПСПБ да се състои от 7 члена, само че това също не е константа. ПСПБ е върховен орган на политическата власт в Китай, който дефинира вътрешната, външната, икономическата политика на Китай и политиката в областта на защитата и сигурността. Членовете на ПСПБ съставляват и имат управителни позиции във всички органи на висшата администрация и в стопанската система на страната.
Тезисът, че Си Дзинпин е открил цялостен монопол върху властта в партията и в страната и неговото преизбиране за трети мандат на поста общоприет секретар на ККП е предрешено, не е до дъно правилен. Това се дължи на крайната поляризация сред „ проамериканските “ среди в партията и „ суверенната “ група в управлението на ККП, ръководена от Си Дзинпин. Много съществено въздействие оказват и задълбочаващите се стопански проблеми. Схващането, че Си Дзинпин се употребява с общопартийна поддръжка е незадоволително обосновано.
В сегашния миг Си Дзинпин съчетава три властови позиции: общоприет секретар на ККП, ръководител на Китайската национална република и началник на Централната военна комисия, т.е. глава на партията, на страната и на армията. В историята на ККП, изключително в интервали на политическа неустойчивост, съчетаването на тези три поста е по-скоро изключение. При сегашната политическа „ турбулентност “, която се изостри в Китай изключително след началото на Ковид-пандемията, доста от съществуващите до тогава „ консенсусни договорености “ отнасящи се до механизмите за последователност и за предаване на властта, са разрушени. Което трансформира въпросът за монопола на Си Дзинпин върху трите „ властови стълба “ на китайската политическа система в изключително сензитивна сфера на политическа битка. С определящо значение за бъдещето на страната.
Промените в конституцията на Китайската национална република от 2017 година анулираха рестриктивните мерки в броя на мандатите, които може да заема ръководителя на страната. Тази „ проверка “ на политическата традиция, заложена след събитията на площад Тиенанмън през 1989 година и одобряването на лидерската позиция на Дън Сяопин, разреши на Си Дзинпин да поеме трети мандат като държавен глава.
Тъй като понастоящем политическата непоклатимост в забележителна степен е нарушена, на конгреса може да бъде ревизирано и друго негласното предписание. Механизмът за последователност и за възобновяване на управителните структури: в случай че даден управителен кадър все още на осъществяване на форума е на 67 години, той може да бъде избиран в органите на партията, а тези, които имат навършени 68 години, отиват в пенсия (фигуративно на китайски: 67 – „ нагоре “, и 68 – „ надолу “). Евентуална анулация на това предписание ще повлияе на състава на Централен комитет, на състава на ПБ и на позициите на бъдещия общоприет секретар на партията.
В досегашната процедура на ККП, когато не е било допустимо постигането на консенсус, постоянно е практикувано увеличението на броя на членовете на главните партийни органи посредством инкорпорирането на по-малко авторитетни групи. Това може да се прояви и на настоящия конгрес.
В Устава на ККП няма ограничавания за броя на мандатите, които може да заема генералния секретар на партията. В политиката на Китай се ускорява въздействието в интерес на „ консенсусното развиване на връзките със Съединени американски щати “. В ръцете на групировката, застъпваща тези хрумвания са съсредоточени управлението на стопанската система и на държавното управление. Това дефинира упоритостите на тези кръгове и към поста началник на партията. Тоест за недопускане на трети мандат на Си Дзинпин като общоприет секретар на ККП.
Руският китаевед Николай Вавилов (с интензивно наличие в формалните съветски пропагандни канали) отбелязва:
„ При подготовката на конгреса политическото опълчване се прояви с несклоняем темперамент. Пети ден след провеждането на заключителния 7-ми пленум на Централен комитет, на който следваше да бъдат съгласувани измененията в устава на партията за одобряването им от конгреса, към момента тези текстове невиждано не са обнародвани “. „ Фракционерството е публично неразрешено в устава на партията “, продължава Вавилов. „ Напрежението обаче доближава нива даващи съображение да се твърди, че Китай се намира в „ предверието на нова културна гражданска война “. Влиянието на групите с противоположни възгледи по съществените въпроси: преодоляване на икономическата рецесия, по противоборството със Съединени американски щати и по политиката по отношение на Тайван, прави вижданията за резултатите от конгреса извънредно неопределени. Прогнозите, че Си Дзинпин евентуално няма да бъде в положение да резервира постовете си във всяка от трите основни институции: като общоприет секретар на ККП, като ръководител на Китайската национална република и като началник на Централната военна комисият, не са лишени от съображение “, заключава Вавилов.
Върху работата на конгреса въздействие ще оказва продължаващата, въпреки и с отслабващ интензитет „ битка с COVID-пандемията “.
Китай е единствената страна прилагаща праволинейно политиката на „ нулева “ толерантност, която има не толкоз здравно приложение, а рестриктивните мерки й се употребяват като значимо средство за влияние върху публичните настроения и като оръжие във фракционната вътрешно-партийната битка. Защото ограничаващите ограничения се постановат не централизирано, а извращенията или пропуските служат като мотив за чистка на неуместни партийни и административни ръководители на провинциално и на по-ниско ниво. Показателно в това отношение е че при започване на октомври придвижването на пътнически влакове в Синцзяно-Уйгурския самостоятелен регион беше изцяло прекъснато (заради регистрирани 100 инфектирани в денонощие, при общо население в региона от 25 милиона души).
По-съществено обаче е, че идеологическите разлики преди конгреса не са преодолени. „ Проамериканският “ партиен и икономически актив, отстояващ концепциите за „ консенсусно “ разрешаване на несъгласията със Съединени американски щати, остава съперник на откритото обвързване на Китай с поддръжка за Русия във войната с Украйна. Сред тях пораства раздразнението, че вторичният резултат от глобите против Русия имат директно отрицателно влияние върху китайската стопанска система. Че войната в Украйна се трансформира в спомагателен отрицателен фактор в общия комплекс от несъгласия със Съединени американски щати.
Специфична роля имат и досегашните заключения и оценки за хода и резултата от войната в Украйна, отнесени към вижданията и желанията за силово налагане на превъзходството на Китай над Тайван. Продължаващите осем месеца безперспективни бойни дейности на съветската войска в Украйна са безапелационно доказателство за вероятните резултати от вероятно навлизане на Китай в Тайван. Защото доктрината и възгледите за потреблението на китайските въоръжени сили са градени на основата на съветски-руски основополагащи хрумвания и правила. А арсеналът на въоръженията и бойната техника се основава основно на съветски-руски разработки или директни доставки от Русия.
Не са преодолени и исторически сложилите се проблеми и несъгласия в връзките на Китай с Русия. „ Затъването “ на Русия във войната в Украйна и всеобхватните наказания дават удобни благоприятни условия за разширение на китайската агресия в постсъветското пространство в Централна Азия, обсъждано от Кремъл като „ ненарушима “ лична сфера на въздействие. Показателно в това отношение е публично декларирания в средата на предишния месец от Си Дзинпин ангажимент Китай да подсигурява териториалната целокупност и суверенитета на Казахстан.
Китай отхвърли да даде на Русия лично въоръжение и бойна техника за войната в Украйна и показателно Кремъл беше заставен да търси доставките на модерни ударни дронове-камиказде в Иран.
Китай се настани решително в изпразнения заради глобите вътрешен съветски пазар. А тактиката на Кремъл за „ заменяне на вноса “, като изискване за по-нататъшното развиване на стопанската система, се основава основно на директния импорт от Китай на елементна база, на съоръжение, на аварийни елементи и полуфабрикати. Това визира в най-голяма степен и военно-промишления комплекс на Русия.
Като цяло Китай не даде на Русия сериозно значимата открита помощ и съдействия, на които Путин разчиташе, нахлувайки в Украйна. Независимо от „ позитивните подмятания “ в това отношение, които съветската страна „ разчете “ при договарянията на Путин със Си Джинпин по време на откриването на Зимната олимпиада (дни преди експанзията против Украйна).
По време на срещата на високо ниво на Шанхайската организация за съдействие (15-ти и 16-ти септември) в Самарканд камерите откроиха саркастичното лъчение на Си Дзинпин, сега, когато Путин го уверяваше, че „ всички цели на така наречен „ Специалната военна интервенция “ в Украйна ще бъдат изпълнени “.
Някои осведомени източници настояват, че крайният период, даден от Си Дзинпин на Путин да откри развръзка на войната в Украйна, е 15-ти ноември. Датата за осъществяване на последваща среща на високо ниво на Г-20, където китайският водач ще взе участие (поне в качеството на ръководител на Китайската национална република). В коридорите на тази намира се чакат значими договаряния с президента на Съединени американски щати Джо Байдън.
И надали за Китай е възможно атмосферата на тази среща да бъде доминирана от нова ескалация на Русия в Украйна, още повече вследствие на възможното потребление на нуклеарно оръжие.
Източник:
Десетилетието, през което до момента господства Си Дзинпин (той пое висшите държавни и партийни постове в Китай през 2012 г.), беше интервал на несъмнено изместване на фокуса от градивните връзките със Съединени американски щати към политика на агресия в Азиатско-Тихоокеанския регион и на интензивно навлизане по отношение на Европа. За Русия тази смяна се изрази във всестранно задълбочаване на връзките с Китай, изключително във военната област, и в блян за замесване на Китай в координирана политика в региона на сигурността в районен и по-широк мащаб. Сърцевина на този курс на Кремъл бяха концепциите за разрушение на „ американо-центричния “ еднополюсен модел и за одобряване на нов - „ многополюсен “ международен ред.
В подтекста на тези световни въпроси изключително място заемат кадровите промени, които конгресът следва да утвърди.
Конгресът ще одобри частичното възобновяване на Централния комитет на ККП (от към 240 членове), от които към една трета ще бъдат новоизбрани. Конгресът ще избере също Централната контролна комисия на ККП, паралелна и самостоятелна партийно-надзорна конструкция.
Централната военна комисия ще бъде определена от новия състав на Централен комитет. Тоест, в политически проект армията остава официално подчинена на изборния Централен комитет, само че в действителност определящата политическа роля е точно на ръководителя на военната комисия. А надзорната власт се реализира от самостоятелната Централна контролна комисия.
Членовете на Централен комитет ще изберат новото Политбюро (ПБ). Понастоящем неговият състав е от 25 членове. Уставът на ККП обаче не лимитира броя на членовете на ПБ, т.е. той е „ плаваща “ големина.
Членовете на ПБ избират Постоянния състав на ПБ (ПСПБ-тясното партийно ръководство). Традиция през последните десетилетия е ПСПБ да се състои от 7 члена, само че това също не е константа. ПСПБ е върховен орган на политическата власт в Китай, който дефинира вътрешната, външната, икономическата политика на Китай и политиката в областта на защитата и сигурността. Членовете на ПСПБ съставляват и имат управителни позиции във всички органи на висшата администрация и в стопанската система на страната.
Тезисът, че Си Дзинпин е открил цялостен монопол върху властта в партията и в страната и неговото преизбиране за трети мандат на поста общоприет секретар на ККП е предрешено, не е до дъно правилен. Това се дължи на крайната поляризация сред „ проамериканските “ среди в партията и „ суверенната “ група в управлението на ККП, ръководена от Си Дзинпин. Много съществено въздействие оказват и задълбочаващите се стопански проблеми. Схващането, че Си Дзинпин се употребява с общопартийна поддръжка е незадоволително обосновано.
В сегашния миг Си Дзинпин съчетава три властови позиции: общоприет секретар на ККП, ръководител на Китайската национална република и началник на Централната военна комисия, т.е. глава на партията, на страната и на армията. В историята на ККП, изключително в интервали на политическа неустойчивост, съчетаването на тези три поста е по-скоро изключение. При сегашната политическа „ турбулентност “, която се изостри в Китай изключително след началото на Ковид-пандемията, доста от съществуващите до тогава „ консенсусни договорености “ отнасящи се до механизмите за последователност и за предаване на властта, са разрушени. Което трансформира въпросът за монопола на Си Дзинпин върху трите „ властови стълба “ на китайската политическа система в изключително сензитивна сфера на политическа битка. С определящо значение за бъдещето на страната.
Промените в конституцията на Китайската национална република от 2017 година анулираха рестриктивните мерки в броя на мандатите, които може да заема ръководителя на страната. Тази „ проверка “ на политическата традиция, заложена след събитията на площад Тиенанмън през 1989 година и одобряването на лидерската позиция на Дън Сяопин, разреши на Си Дзинпин да поеме трети мандат като държавен глава.
Тъй като понастоящем политическата непоклатимост в забележителна степен е нарушена, на конгреса може да бъде ревизирано и друго негласното предписание. Механизмът за последователност и за възобновяване на управителните структури: в случай че даден управителен кадър все още на осъществяване на форума е на 67 години, той може да бъде избиран в органите на партията, а тези, които имат навършени 68 години, отиват в пенсия (фигуративно на китайски: 67 – „ нагоре “, и 68 – „ надолу “). Евентуална анулация на това предписание ще повлияе на състава на Централен комитет, на състава на ПБ и на позициите на бъдещия общоприет секретар на партията.
В досегашната процедура на ККП, когато не е било допустимо постигането на консенсус, постоянно е практикувано увеличението на броя на членовете на главните партийни органи посредством инкорпорирането на по-малко авторитетни групи. Това може да се прояви и на настоящия конгрес.
В Устава на ККП няма ограничавания за броя на мандатите, които може да заема генералния секретар на партията. В политиката на Китай се ускорява въздействието в интерес на „ консенсусното развиване на връзките със Съединени американски щати “. В ръцете на групировката, застъпваща тези хрумвания са съсредоточени управлението на стопанската система и на държавното управление. Това дефинира упоритостите на тези кръгове и към поста началник на партията. Тоест за недопускане на трети мандат на Си Дзинпин като общоприет секретар на ККП.
Руският китаевед Николай Вавилов (с интензивно наличие в формалните съветски пропагандни канали) отбелязва:
„ При подготовката на конгреса политическото опълчване се прояви с несклоняем темперамент. Пети ден след провеждането на заключителния 7-ми пленум на Централен комитет, на който следваше да бъдат съгласувани измененията в устава на партията за одобряването им от конгреса, към момента тези текстове невиждано не са обнародвани “. „ Фракционерството е публично неразрешено в устава на партията “, продължава Вавилов. „ Напрежението обаче доближава нива даващи съображение да се твърди, че Китай се намира в „ предверието на нова културна гражданска война “. Влиянието на групите с противоположни възгледи по съществените въпроси: преодоляване на икономическата рецесия, по противоборството със Съединени американски щати и по политиката по отношение на Тайван, прави вижданията за резултатите от конгреса извънредно неопределени. Прогнозите, че Си Дзинпин евентуално няма да бъде в положение да резервира постовете си във всяка от трите основни институции: като общоприет секретар на ККП, като ръководител на Китайската национална република и като началник на Централната военна комисият, не са лишени от съображение “, заключава Вавилов.
Върху работата на конгреса въздействие ще оказва продължаващата, въпреки и с отслабващ интензитет „ битка с COVID-пандемията “.
Китай е единствената страна прилагаща праволинейно политиката на „ нулева “ толерантност, която има не толкоз здравно приложение, а рестриктивните мерки й се употребяват като значимо средство за влияние върху публичните настроения и като оръжие във фракционната вътрешно-партийната битка. Защото ограничаващите ограничения се постановат не централизирано, а извращенията или пропуските служат като мотив за чистка на неуместни партийни и административни ръководители на провинциално и на по-ниско ниво. Показателно в това отношение е че при започване на октомври придвижването на пътнически влакове в Синцзяно-Уйгурския самостоятелен регион беше изцяло прекъснато (заради регистрирани 100 инфектирани в денонощие, при общо население в региона от 25 милиона души).
По-съществено обаче е, че идеологическите разлики преди конгреса не са преодолени. „ Проамериканският “ партиен и икономически актив, отстояващ концепциите за „ консенсусно “ разрешаване на несъгласията със Съединени американски щати, остава съперник на откритото обвързване на Китай с поддръжка за Русия във войната с Украйна. Сред тях пораства раздразнението, че вторичният резултат от глобите против Русия имат директно отрицателно влияние върху китайската стопанска система. Че войната в Украйна се трансформира в спомагателен отрицателен фактор в общия комплекс от несъгласия със Съединени американски щати.
Специфична роля имат и досегашните заключения и оценки за хода и резултата от войната в Украйна, отнесени към вижданията и желанията за силово налагане на превъзходството на Китай над Тайван. Продължаващите осем месеца безперспективни бойни дейности на съветската войска в Украйна са безапелационно доказателство за вероятните резултати от вероятно навлизане на Китай в Тайван. Защото доктрината и възгледите за потреблението на китайските въоръжени сили са градени на основата на съветски-руски основополагащи хрумвания и правила. А арсеналът на въоръженията и бойната техника се основава основно на съветски-руски разработки или директни доставки от Русия.
Не са преодолени и исторически сложилите се проблеми и несъгласия в връзките на Китай с Русия. „ Затъването “ на Русия във войната в Украйна и всеобхватните наказания дават удобни благоприятни условия за разширение на китайската агресия в постсъветското пространство в Централна Азия, обсъждано от Кремъл като „ ненарушима “ лична сфера на въздействие. Показателно в това отношение е публично декларирания в средата на предишния месец от Си Дзинпин ангажимент Китай да подсигурява териториалната целокупност и суверенитета на Казахстан.
Китай отхвърли да даде на Русия лично въоръжение и бойна техника за войната в Украйна и показателно Кремъл беше заставен да търси доставките на модерни ударни дронове-камиказде в Иран.
Китай се настани решително в изпразнения заради глобите вътрешен съветски пазар. А тактиката на Кремъл за „ заменяне на вноса “, като изискване за по-нататъшното развиване на стопанската система, се основава основно на директния импорт от Китай на елементна база, на съоръжение, на аварийни елементи и полуфабрикати. Това визира в най-голяма степен и военно-промишления комплекс на Русия.
Като цяло Китай не даде на Русия сериозно значимата открита помощ и съдействия, на които Путин разчиташе, нахлувайки в Украйна. Независимо от „ позитивните подмятания “ в това отношение, които съветската страна „ разчете “ при договарянията на Путин със Си Джинпин по време на откриването на Зимната олимпиада (дни преди експанзията против Украйна).
По време на срещата на високо ниво на Шанхайската организация за съдействие (15-ти и 16-ти септември) в Самарканд камерите откроиха саркастичното лъчение на Си Дзинпин, сега, когато Путин го уверяваше, че „ всички цели на така наречен „ Специалната военна интервенция “ в Украйна ще бъдат изпълнени “.
Някои осведомени източници настояват, че крайният период, даден от Си Дзинпин на Путин да откри развръзка на войната в Украйна, е 15-ти ноември. Датата за осъществяване на последваща среща на високо ниво на Г-20, където китайският водач ще взе участие (поне в качеството на ръководител на Китайската национална република). В коридорите на тази намира се чакат значими договаряния с президента на Съединени американски щати Джо Байдън.
И надали за Китай е възможно атмосферата на тази среща да бъде доминирана от нова ескалация на Русия в Украйна, още повече вследствие на възможното потребление на нуклеарно оръжие.
Източник:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ