На 16 май, от 18 часа в аулата на Софийския

На 16 май, от 18 часа в аулата на Софийския университет " Св. Климент Охридски " ще бъдат показани две книги, отдадени на творчеството, личността и гражданската позиция на доцент Кристиан Таков - преподавателят по гражданско право от Софийския университет " Св. Климент Охридки ", който умря през лятото на 2017 година.

В " Истина и правдивост " и " Кристали " са включени негови изявленията, обществени обръщения, речи, подбрани сентенции, публицистични текстове, както и фотографии, дело на самия Кристиан Таков.

" Чрез тези две издания целим дави представим по допустимо най-изчерпателен и компактен метод публичната ангажираност, персоналната добродетел и интелектуалнитетърсения на един от значимите наши съвременници, събрани сред красивите корици на художника Кирил Златков ", споделят от издателство " Сиби ".

" Дневник " аудитория фрагмент от " Истина и правдивост " - тирада, изнесена от Кристиан Таков на протест пред Софийския университет " Св. Климент Охридски " на 10 ноември 2013 година По това време Ректората на висшето учебно заведение е окупирано от студенти. Именно в първия ден на тяхната акция, траяла няколко месеца, те пожелаха да чуят Кристиан Таков. През октомври бе показан и първия от трите тома, отдадени на научната активност и личността на доцента - " Гражданско право. Правни научни проучвания ".

Който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си

Отсреща имаме хора,

- Които назовават честността " доверчивост ".
- Които бълват по конгреси, само че ги е позор от имената си, та ги крият.
- Които ненавиждат Ранобудните студенти поради смелостта им и поради личната си пъзливост.
- Които не схващат, че нещо може да се прави не за пари, а за блян.

Само ги вижте на какво наподобяват:
- Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши да ги заключи.
Рефлекси от предходната му месторабота.

- Депутат от Българска социалистическа партия предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.
Рефлекси от 1925 година.

- Председателят на църковното настоятелство на " Св. Александър Невски " уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – свещеник Тихон въдворява тишина.

Липса на рефлекси и некадърност за рефлексия.

Като ги виждам, се сещам за думите на Макс Либерман: " Не мога да изям толкоз, колкото желая да повърна ".
Да не забравяме обаче, че изброените са просто прислужници на скрити господари.

Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че би трябвало да ги ненавиждаме.

Защото:
Те се хранят от омразата ни и порастват върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.

Защото:
Не за ненавист, а за гадност са почтени – и то не те, а делата им.

Различавайте индивида от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.

Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.

Защото:
Дори да победим с ненавист – по какъв начин след това ще живеем с нея?

Затова:
Не клеймете тия, които не мислят тъкмо като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате.

Не правете описи с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;

Бъдете будители, само че не будете никого насила.
И не размахвайте пестник, а протегнете ръка.

Иначе:
Ще заприличате на тях. И те ще победят вечно.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно обществено неравноправие, от което оскотяват и прекомерно богатите, и унизително бедните.

Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, обезверени и по тази причина – безразлични. Те не ни припознават като свои бранители и нашата борба не считат за своя.

Тази бездна сред имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкоз по-корпоративна става на дело.

Затова няма да призовавам да викаме " Оставка ", а ще прикани непрекъснато да си повтаряме думите на Александър Кьосев, че " по този начин повече не може ". И да вършим по този начин, че повече да не могат.

Те се опасяват. Панически. Ядат се един различен, бягат в " тежка чужбина ". Започват да хапят в близост. И – тъй като злостта е страст, която умеят прекомерно добре – ще хапят и след години.

IGNORE. Няма безвъзмезден обяд. Може и вас да ухапят.

Показвайте белезите си. С горделивост. И ги разобличавайте. С мъдрост, храброст и неотклонност. Така от безсилната гняв ще преминем към справедливия яд.

Не когато сме доста. А когато сме задоволително.

Протестът към този момент е съумял и продължава да съумява с всеки ден, в който:
- Не стихва.
- Намира нова форма.
- Назовава съответно опозорено име.
- Препречва следващото безсрамие.
- Осуетява безочливост.

Успява всеки ден, в който:
- Ги е боязън да влизат през парадния вход.
- Се боят да водят стенограма за срещите си.
- Лъжите им се разобличават, а сюжетите – провалят.

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда муден.
Посоката обаче е ясна за всекиго. И по тази причина всеки би трябвало да взе участие.

Там, където е.
С каквото може.
По какъвто метод реши.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже след това, че не е схванал.
Прочее ОСТАВКА!

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1079)