Празнуваме Тодоровден
На 16 март честваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт. Празникът е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон.
Паметта на Теодор Тирон се уважава от епохи. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска скрито с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, въпреки и без да знаят, ще се осквернят и така ще бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане загадка.
Легендата споделя, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор дал отговор: да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с който приказва, и Свети Теодор си споделил името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година загатват с признателност светеца.
Най-интересният миг от Тодоровден е кушията. При изгрев - слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на обичаното на всички конно съревнование - кушия. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик - риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
Тодоровден при Първата българска страна е денят за пролетния обзор на българската армия. Тогава е осъществяван обзор за валидност на войни, оръжия и коне. На негодните за военна активност били налагани строги санкции и даже гибел. Любопитното е, че непобедимата българска кавалерия е била формирана единствено от кобили. Най-важната причина за това е обвързвана с физиологични дадености на женските коне.
На празника се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В някои региони се извършва и друга забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Източник: БГНЕС
Паметта на Теодор Тирон се уважава от епохи. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска скрито с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, въпреки и без да знаят, ще се осквернят и така ще бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане загадка.
Легендата споделя, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор дал отговор: да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с който приказва, и Свети Теодор си споделил името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година загатват с признателност светеца.
Най-интересният миг от Тодоровден е кушията. При изгрев - слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на обичаното на всички конно съревнование - кушия. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик - риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
Тодоровден при Първата българска страна е денят за пролетния обзор на българската армия. Тогава е осъществяван обзор за валидност на войни, оръжия и коне. На негодните за военна активност били налагани строги санкции и даже гибел. Любопитното е, че непобедимата българска кавалерия е била формирана единствено от кобили. Най-важната причина за това е обвързвана с физиологични дадености на женските коне.
На празника се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В някои региони се извършва и друга забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Източник: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ