На Видовден – излизат наяве всички сторени злини
На 15 юни се посреща Видовден. Празникът, прочут още като Вида, се уважава, с цел да се предпазим от градушка. В обичайна просвета и фолклор двамата светци Вартоломей и Елисей са показани като братя на Вида, написа Дарик.
Смята се, че Вида " види " пакостите, които са сторили двамата светци и ги санкционира. Може да се търси връзка сред дейностите на Вида по отношение на братята ѝ и националните вярвания, че градушката (както и другите естествени бедствия) идват като божие наказване за осъществен грях. Това християнско по генезис разбиране се счита, че поражда и изразът: " Ще пристигна Видовден ", т.е. ще има отмъщение за провинилите се.
В националната митология Вида е самобитният облик на възмездието. Тя разделя правото от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората имат вяра, че даже и да има закъснение (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: " Господ забавя, само че не не помни! ". Прието е, че на този ден не би трябвало да се подхваща никаква работа, с цел да не се разгневят светците градушкари.
Видовден се чества също за здраве на очите и срещу слепота. На Видовден момите извършват вълшебен практики и любовни гадания: мият се с " видовденска " вода, с цел да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им. Срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, назовават ги на имената на момците, които харесват, и имат вяра, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто филиз е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, с цел да ги види слънцето, съседите и ергените.
Видовден е обвързван и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и радостни.
Именници на този ден са: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Смята се, че Вида " види " пакостите, които са сторили двамата светци и ги санкционира. Може да се търси връзка сред дейностите на Вида по отношение на братята ѝ и националните вярвания, че градушката (както и другите естествени бедствия) идват като божие наказване за осъществен грях. Това християнско по генезис разбиране се счита, че поражда и изразът: " Ще пристигна Видовден ", т.е. ще има отмъщение за провинилите се.
В националната митология Вида е самобитният облик на възмездието. Тя разделя правото от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората имат вяра, че даже и да има закъснение (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: " Господ забавя, само че не не помни! ". Прието е, че на този ден не би трябвало да се подхваща никаква работа, с цел да не се разгневят светците градушкари.
Видовден се чества също за здраве на очите и срещу слепота. На Видовден момите извършват вълшебен практики и любовни гадания: мият се с " видовденска " вода, с цел да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им. Срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, назовават ги на имената на момците, които харесват, и имат вяра, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто филиз е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, с цел да ги види слънцето, съседите и ергените.
Видовден е обвързван и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и радостни.
Именници на този ден са: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ