15 юли 1606 г. - Ражда се Рембранд!
На 15 юли в Лайден, Холандия (по това време част от Съединените провинции на територията на днешна Холандия) се ражда художникът и гравьор Рембранд Хамерсон ван Рейн - един от най-великите в историята на европейското изкуство и най-значимият в нидерландската история.
Неговата креативна активност съответствува с епохата на икономически и културен напредък, известна като Нидерландски Златен век. Стилът на Рембранд, въпреки и в доста връзки противопоставен на преобладаващия по това време в огромна част от Европа барок, също се характеризира с изключително обилие и нововъведение.
В младостта си Рембранд реализира триумф и популярност като портретист, само че по-късно в живота си се сблъсква с персонални несгоди и финансови компликации. Все отново неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник остава висока и той става преподавател на доста значими нидерландски художници от идващото потомство. Най-големите креативен триумфи на Рембранд са забележими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на древен подиуми. Поредицата негови автопортрети образуват неповторима и интимна биография, в която художникът се проучва без суетност и с последна откровеност.
В своите картини и гравюри Ребранд показва познаване на класическата иконография, която той видоизменя в сходство с условията на своя личен опит. Така изображенията на древен подиуми са образувани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата комбинация и персоналните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата забележителна еврейска общественост.
Рембранд умира на 4 октомври 1669 година в Амстердам и е заровен в необозначен гроб в гробището на църквата „ Вестеркерк “.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1099 година — По време на Първия кръстоносен поход завършва обсадата на Йерусалим, при която кръстоносците съумяват да обхванат в града.
• 1240 година — Шведско-новгородски войни: Състои се Битката при Нева, в която новгородската войска, водена от Александър Невски, нанася тежко проваляне на шведските сили.
• 1410 година — Състои се Битката при Грюнвалд сред обединените сили на Кралство Полша и Великото литовско княжество, и войските на Тевтонския медал.
• 1669 година — Регистрирано е най-голямото изригване на вулкана Етна.
• 1799 година — Френски бойци откриват Розетския камък в пристанището на египетския град Розета.
• 1895 година — Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си.
• 1954 година — Състои се първият полет на първия американски пътнически лайнер — Боинг 707.
• 1965 година — Константинос II е заставен да подаде оставка от поста министър-председател на Гърция.
• 1966 година — Подписва се Българо-съветска конвенция за създаване на атомна електрическа централа в Народна република България.
• 1997 година — В Маями, Флорида, серийния палач Андрю Кунанан прострелва италианския фешън дизайнер Джани Версаче пред дома му.
• 2004 година — Христо Стоичков е назначен за треньор на Националния тим по футбол на България.
• 2006 година — След две години спиране се организира обичайния фестивал Парад на любовта в Берлин.
• 2010 година — Аржентина става първата страна в Латинска Америка, която публично позволява еднополовите бракове.
Родени
• 1724 година — Мария-Франциска декор Зулцбах, немска благородничка († 1794 г.)
• 1737 година — Луиза Френска, френска благородничка († 1787 г.)
• 1823 година — Александър декор Хесен-Дармщат, немски принц († 1892 г.)
• 1848 година — Вилфредо Парето, икономист и социолог († 1923 г.)
• 1853 година — Мария Ермолова, съветска актриса († 1928 г.)
• 1856 година — Стефан Границки, български преподавател († 1910 г.)
• 1854 година — Васил Радославов, министър-председател на България († 1929 г.)
• 1864 година — Стоян Топузов, български боен деятел († 1913 г.)
• 1887 година — Кирил Шиваров, ваятел и проектант († 1938 г.)
• 1892 година — Валтер Бенямин, немски книжовен критик и публицист († 1940 г.)
• 1901 година — Кирил Дрангов, български бунтовник († 1946 г.)
• 1918 година — Бъртрам Брокхауз, канадски физик, Нобелов лауреат († 2003 г.)
• 1919 година — Айрис Мърдок, английска писателка († 1999 г.)
• 1922 година — Лион Ледърман, американски физик, Нобелов лауреат
• 1923 година — Бинка Желязкова, български режисьор († 2011 г.)
• 1928 година — Пал Бенкьо, маджарски шахматист
• 1930 година — Александър Пиндиков, български културен активист
• 1946 година — Линда Ронстад, американска певица
• 1948 година — Майкъл Кремо, американски публицист
• 1951 година — Георги Балабанов, български артист
• 1952 година — Тери О`Куин, американски артист
• 1956 година — Джо Сатриани, американски рок китарист
• 1960 година — Александър Донев, български музикант
• 1961 година — Форест Уитакър, американски артист
• 1966 година — Ирен Жакоб, френска актриса
• 1966 година — Петър Михтарски, български футболист
• 1967 година — Адам Савидж, американски водещ
• 1969 година — Анатоли Нанков, български футболист
• 1970 година — Цветан Гашевски, български състезател
• 1970 година — Юлиан Вергов, български артист
• 1971 година — Александър Делчев, български шахматист
• 1973 година — Иван Бърнев, български артист
• 1975 година — Гео Чобанов, български оперен артист
• 1975 година — Любен Любенов, български инженер
• 1979 година — Александер Фрай, швейцарски футболист
• 1984 година — Живко Миланов, български футболист
• 1992 година — Кохару Кусуми, японска певица (Morning Musume)
Починали
• 1015 година — Владимир I, популярен княз на Киевска Рус (* ок. 958)
• 1274 година — Бонавентура, италиански теолог и светец (* 1221)
• 1291 година — Рудолф I, крал на Германия (* 1218 г.)
• 1542 година — Лиза дел Джокондо, (* 1479 г.)
• 1609 година — Анибале Карачи, италиански художник (* 1560 г.)
• 1828 година — Жан Антоан Удон, френски ваятел (* 1741 г.)
• 1858 година — Александър Иванов, съветски художник (* 1806 г.)
• 1877 година — Цачо Шишков, български опълченец (* 1837 г.)
• 1879 година — Йохан Фридрих декор Брант, немски зоолог (* 1802 г.)
• 1888 година — Александър Дрентелн, съветски офицер (* 1820 г.)
• 1890 година — Готфрид Келер, швейцарски публицист (* 1819 г.)
• 1892 година — Светослав Миларов-Сапунов, български публицист (* 1850 г.)
• 1904 година — Антон Чехов, съветски писатели (* 1860 г.)
• 1904 година — Вячеслав Плеве, съветски политик (* 1846 г.)
• 1907 година — Трендафил Думбалаков, български боен и бунтовник (* 1889 г.)
• 1916 година — Иля Мечников, съветски биолог, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
• 1918 година — Димитър Кирков, български боен деятел (* 1861 г.)
• 1919 година — Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 година (* 1852 г.)
• 1929 година — Хуго декор Хофманстал, стихотворец, романист и драматург (* 1874 г.)
• 1932 година — Илия Димитриев, български боен деятел (* 1855 г.)
• 1933 година — Климент Бояджиев, български офицер (* 1861 г.)
• 1937 година — Георги Гешев, български шахматист (* 1903 г.)
• 1948 година — Джордж Пършинг, американски военачалник (* 1860 г.)
• 1954 година — Айни, таджикски публицист, академик и държавник (* 1878 г.)
• 1965 година — Георги Манев, Български физик (* 1884 г.)
• 1970 година — Ерик Берн, американски психолог (* 1910 г.)
• 1982 година — Карло Луканов, български политик (* 1897 г.)
• 1997 година — Джани Версаче, италиански фешън дизайнер — погубен (* 1946 г.)
• 2002 година — Любомир Далчев, български художник и ваятел (* 1902 г.)
• 2010 година — Йанде Коду Сен, сенегалска певица (* 1932 г.)
Празници
• Православна черква — Св.княз Владимир
• Ботсуана — Ден на президента
• Бразилия — Ден на мъжете
• Бруней — Ден на султана
Obekti.bg
Неговата креативна активност съответствува с епохата на икономически и културен напредък, известна като Нидерландски Златен век. Стилът на Рембранд, въпреки и в доста връзки противопоставен на преобладаващия по това време в огромна част от Европа барок, също се характеризира с изключително обилие и нововъведение.
В младостта си Рембранд реализира триумф и популярност като портретист, само че по-късно в живота си се сблъсква с персонални несгоди и финансови компликации. Все отново неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник остава висока и той става преподавател на доста значими нидерландски художници от идващото потомство. Най-големите креативен триумфи на Рембранд са забележими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на древен подиуми. Поредицата негови автопортрети образуват неповторима и интимна биография, в която художникът се проучва без суетност и с последна откровеност.
В своите картини и гравюри Ребранд показва познаване на класическата иконография, която той видоизменя в сходство с условията на своя личен опит. Така изображенията на древен подиуми са образувани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата комбинация и персоналните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата забележителна еврейска общественост.
Рембранд умира на 4 октомври 1669 година в Амстердам и е заровен в необозначен гроб в гробището на църквата „ Вестеркерк “.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1099 година — По време на Първия кръстоносен поход завършва обсадата на Йерусалим, при която кръстоносците съумяват да обхванат в града.
• 1240 година — Шведско-новгородски войни: Състои се Битката при Нева, в която новгородската войска, водена от Александър Невски, нанася тежко проваляне на шведските сили.
• 1410 година — Състои се Битката при Грюнвалд сред обединените сили на Кралство Полша и Великото литовско княжество, и войските на Тевтонския медал.
• 1669 година — Регистрирано е най-голямото изригване на вулкана Етна.
• 1799 година — Френски бойци откриват Розетския камък в пристанището на египетския град Розета.
• 1895 година — Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си.
• 1954 година — Състои се първият полет на първия американски пътнически лайнер — Боинг 707.
• 1965 година — Константинос II е заставен да подаде оставка от поста министър-председател на Гърция.
• 1966 година — Подписва се Българо-съветска конвенция за създаване на атомна електрическа централа в Народна република България.
• 1997 година — В Маями, Флорида, серийния палач Андрю Кунанан прострелва италианския фешън дизайнер Джани Версаче пред дома му.
• 2004 година — Христо Стоичков е назначен за треньор на Националния тим по футбол на България.
• 2006 година — След две години спиране се организира обичайния фестивал Парад на любовта в Берлин.
• 2010 година — Аржентина става първата страна в Латинска Америка, която публично позволява еднополовите бракове.
Родени
• 1724 година — Мария-Франциска декор Зулцбах, немска благородничка († 1794 г.)
• 1737 година — Луиза Френска, френска благородничка († 1787 г.)
• 1823 година — Александър декор Хесен-Дармщат, немски принц († 1892 г.)
• 1848 година — Вилфредо Парето, икономист и социолог († 1923 г.)
• 1853 година — Мария Ермолова, съветска актриса († 1928 г.)
• 1856 година — Стефан Границки, български преподавател († 1910 г.)
• 1854 година — Васил Радославов, министър-председател на България († 1929 г.)
• 1864 година — Стоян Топузов, български боен деятел († 1913 г.)
• 1887 година — Кирил Шиваров, ваятел и проектант († 1938 г.)
• 1892 година — Валтер Бенямин, немски книжовен критик и публицист († 1940 г.)
• 1901 година — Кирил Дрангов, български бунтовник († 1946 г.)
• 1918 година — Бъртрам Брокхауз, канадски физик, Нобелов лауреат († 2003 г.)
• 1919 година — Айрис Мърдок, английска писателка († 1999 г.)
• 1922 година — Лион Ледърман, американски физик, Нобелов лауреат
• 1923 година — Бинка Желязкова, български режисьор († 2011 г.)
• 1928 година — Пал Бенкьо, маджарски шахматист
• 1930 година — Александър Пиндиков, български културен активист
• 1946 година — Линда Ронстад, американска певица
• 1948 година — Майкъл Кремо, американски публицист
• 1951 година — Георги Балабанов, български артист
• 1952 година — Тери О`Куин, американски артист
• 1956 година — Джо Сатриани, американски рок китарист
• 1960 година — Александър Донев, български музикант
• 1961 година — Форест Уитакър, американски артист
• 1966 година — Ирен Жакоб, френска актриса
• 1966 година — Петър Михтарски, български футболист
• 1967 година — Адам Савидж, американски водещ
• 1969 година — Анатоли Нанков, български футболист
• 1970 година — Цветан Гашевски, български състезател
• 1970 година — Юлиан Вергов, български артист
• 1971 година — Александър Делчев, български шахматист
• 1973 година — Иван Бърнев, български артист
• 1975 година — Гео Чобанов, български оперен артист
• 1975 година — Любен Любенов, български инженер
• 1979 година — Александер Фрай, швейцарски футболист
• 1984 година — Живко Миланов, български футболист
• 1992 година — Кохару Кусуми, японска певица (Morning Musume)
Починали
• 1015 година — Владимир I, популярен княз на Киевска Рус (* ок. 958)
• 1274 година — Бонавентура, италиански теолог и светец (* 1221)
• 1291 година — Рудолф I, крал на Германия (* 1218 г.)
• 1542 година — Лиза дел Джокондо, (* 1479 г.)
• 1609 година — Анибале Карачи, италиански художник (* 1560 г.)
• 1828 година — Жан Антоан Удон, френски ваятел (* 1741 г.)
• 1858 година — Александър Иванов, съветски художник (* 1806 г.)
• 1877 година — Цачо Шишков, български опълченец (* 1837 г.)
• 1879 година — Йохан Фридрих декор Брант, немски зоолог (* 1802 г.)
• 1888 година — Александър Дрентелн, съветски офицер (* 1820 г.)
• 1890 година — Готфрид Келер, швейцарски публицист (* 1819 г.)
• 1892 година — Светослав Миларов-Сапунов, български публицист (* 1850 г.)
• 1904 година — Антон Чехов, съветски писатели (* 1860 г.)
• 1904 година — Вячеслав Плеве, съветски политик (* 1846 г.)
• 1907 година — Трендафил Думбалаков, български боен и бунтовник (* 1889 г.)
• 1916 година — Иля Мечников, съветски биолог, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
• 1918 година — Димитър Кирков, български боен деятел (* 1861 г.)
• 1919 година — Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 година (* 1852 г.)
• 1929 година — Хуго декор Хофманстал, стихотворец, романист и драматург (* 1874 г.)
• 1932 година — Илия Димитриев, български боен деятел (* 1855 г.)
• 1933 година — Климент Бояджиев, български офицер (* 1861 г.)
• 1937 година — Георги Гешев, български шахматист (* 1903 г.)
• 1948 година — Джордж Пършинг, американски военачалник (* 1860 г.)
• 1954 година — Айни, таджикски публицист, академик и държавник (* 1878 г.)
• 1965 година — Георги Манев, Български физик (* 1884 г.)
• 1970 година — Ерик Берн, американски психолог (* 1910 г.)
• 1982 година — Карло Луканов, български политик (* 1897 г.)
• 1997 година — Джани Версаче, италиански фешън дизайнер — погубен (* 1946 г.)
• 2002 година — Любомир Далчев, български художник и ваятел (* 1902 г.)
• 2010 година — Йанде Коду Сен, сенегалска певица (* 1932 г.)
Празници
• Православна черква — Св.княз Владимир
• Ботсуана — Ден на президента
• Бразилия — Ден на мъжете
• Бруней — Ден на султана
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ