Атанас Пеканов: Има риск за евросредства от Плана за възстановяване, ако не си свършим работата
На 15 октомври служебното държавно управление изпрати на Европейската комисия План за възобновяване и резистентност, с който би трябвало да се излезе от рецесията и да се модернизира българската стопанска система до края на 2026 година В него има десетки планове с планувани за тях вложения, както и политики, в това число по върховенството на правото, битката с корупцията и отговорността на основния прокурор. Докато Европейската комисия стартира разискването на българския План, беседваме за него с вицепремиера по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов.
Г-н вицепремиер, дано уточним още в самото начало - Механизмът за възобновяване и резистентност не е лист от някакви пожелания за възобновяване на стопанската система след пандемията и модернизирането на България, а е акт, правно обвързващ българската страна. Това е напълно съответен ангажимент за дейности, вложения, промени и пари от бюджета на България, нали?
- Така е. Механизмът (той е по-популярен като План за възобновяване и резистентност - бел. ред.) е неповторим нов инструмент в отговор на пандемията и икономическата рецесия. Той дава отговор на една дълготрайна полемика, която водехме сред икономисти, мислещи по какъв начин Европа да се оправя по-добре с рецесии. Дискусията, която водехме, е за това би трябвало ли европейските пари да бъдат строго обвързани с разнообразни промени.
Дълго време имаше позиция, че това не е нужно, тъй като страните в Европейски Съюз би трябвало да схванат, че по този начин или другояче би трябвало да вършат промените. Но аз виждам настоящия метод като верният - да се обвържем с това, че в идващите години ще вършим нужните стъпки и в подмяна на това да получаваме средства за значими планове.
Тук е значимо името - " за възобновяване и резистентност ". Възстановяване е за по-краткосрочния тласък към стопанската система - сериозна част от програмата за икономическа промяна ще отиде релативно бързо към бизнеса. Но по-голямата част от проекта - и по този начин е и в другите страни - е за резистентност, т.е. по какъв начин да създадем стопанските системи и обществата ни по-устойчиви поради две огромни провокации, каквито са зеленият преход и цифровизацията.
Голямата част от плановете се рамкират в тези цели, а такова беше и желанието ни - да повишим упоритостите в тези две сфери.
Поради тази причина в Плана са записани съответни планове и вложения, както и съответни промени против които няма записани средства по обясними аргументи. Какви са те?
- В Плана има 57 капиталови плана. Те варират сред обучение, опазване на здравето, енергетика, цифровизация, локално развиване... Във всеки от 12-те съставния елемент има и промени - общо 46 на брой. Ние допълнихме предходната версия на Плана с 13 нови промени, които считаме за доста значими.
Ще дам няколко образеца. Реформа за законови промени, насърчаващи присъединението на ВЕИ към електропреносната мрежа, за шерване на силата сред прилежащи парцели - нещо, насърчаващо зеления преход. Друга промяна е обвързвана с електромобилността, трета е за поощряване на предприемачеството...
Всички тези промени би трябвало да се случват в стъпки посредством законодателни промени. Важно е да се каже незабавно, че за избрани рформи не сме задали с какъв съответен закон ще бъдат признати, защото това е прерогатив на предстоящ парламент. Т.е. би трябвало да допуснем малко еластичност, да не връзваме ръцете на бъдещи ръководещи и парламенти, с цел да могат вършат в заложените насоки нужните стъпки. Същото е и за върховенстното на закона - тематика, по която сме търпяли рецензия години наред. Тук в доста къс период се опитахме да отговорим колкото може повече на заложени от европейските институции цели. Те (институциите - бел.ред.) не ни дават съответна тенденция по какъв начин да ги решим - в последна сметка това са решения от народен интерес, които единствено ние можем да вземем. Смятам, че успяхме безусловно в последните седмици много съществено да надградим тази част за върховенството на закона.
Много мъчно и значимо е да изясни, че се търси тънък баланс сред това какъв брой може да обещае един длъжностен кабинет. Смятахме, да вземем за пример, че не е вярно служебно държавно управление да дава обещание неща, изискващи промени в Конституцията. Относително лимитирани сме в това, което можем да заложим. От друга страна, желаеме да заложим колкото се може повече значими промени, които считам, че в действителност България дълги години е пренебрегвала. Всяка година получаваме отчет [на Европейската комисия] за върховенството на закона и в него няколко тематики са повдигнати, а считаме, че успяхме да отправим оферти, които - в случай че се осъществят - да отговорят на тези проблеми.
Върховенството на закона е записано и в Европейския учебен срок (рамка за съгласуваност на икономическите политики в Европейския съюз и опция на страните от Европейски Съюз да разискват икономическите и бюджетните си проекти и да наблюдават напредъка в избрани моменти от годината. бел.ред.) , в изискванията за кандидатстване за участие в еврозоната... Това е материя, която в известна степен е отвън пълномощията на държавното управление заради конституционни аргументи. Но въпреки всичко с Плана не оставяте и доста място за импровизации на тези, които идват на власт след вас, нали?
- Търсим балас, задаваме неща, които би трябвало да се вършат. Предприемане на стъпки за отчетността и отговорността на основния прокурор - нещо, за което сме подложени на критика от години. Действия за публичните поръчки, при които доста огромна част се раздават без конкурентна процедура - 29% при приблизително 6% индикатор за Европейски Съюз, извънредно стеснителен индикатор.
Споделям терзанията на европейските институции, че с този огромен запас (само безвъзмездните средства за България по Плана са близо 6.6 милиарда евро - бел.ред.) не можем да си позволим да продължаваме с това. Поради тази причина сме задали в идващите години да се стигне в България средноевропейското ниво. Това минава и през професионализация на възложителите на поръчки, градене на административен потенциал, намалване на " инхаус " процедурите...
Но при правораздавателната промяна сте подвластни от напълно друга власт, от Висшия правосъден съвет. Защо записахте ангажимент в Плана второто тримесечие на 2022 година като период за осъществяване на тази промяна, което наподобява сега безусловно непостижимо?
- Това не е основният миг. В идните механически диалози с Европейската комисия ще решим дали ще се извърши действително във второто или в последното тримесечие на годината. Важното е какво ще се направи в България. Тук поддържам предложенията на министерството на правораздаването - да се даде опция прокурори и следователи да проверяват основния прокурор, да се подсигурява кариерната им самостоятелност по време на този развой - не могат да бъдат освободени в хода на този развой и се подсигурява кариерното им развиване след приключването му. Все направления, в които България е била подложена на критика.
В Плана не всичко е написано детайлно точно тъй като в последна сметка това ще са стъпки, решени от Народното събрание.
В края на юли показах тогавашната версия на Плана и ясно заявих на парламентарните партии, че желая да чуя от тях мнение по две тематики: господство на закона и енергетика. За страдание, имаше огромна фиксация върху капиталовите планове и за какво няма пари за едно или друго. Не бих споделил, че се стигна до съществени оферти от тези партии, какъвто трябваше да бъде, съгласно мен, верният метод.
В последна сметка стигнахме до миг, в който трябваше да подадем Плана на Европейската комисия и тези проблеми да се разрешат.
Имаше други два проблема за върховенството на закона, които са надградени, тъй че да носят промени в идващите години. Първият е за повишение предсказуемостта на законодателните процедури - оценка на въздействието на всевъзможни препоръчани закони, публичното им разискване, понижаване опциите за промени сред двете четения и за вкарването им през преходни и заключителни разпореждания. Второто е усилване потенциала на другите антикорупционни органи.
© Юлия Лазарова
Всъщност процесът продължава - предложихте плана за българския План, само че следва разглеждане от Европейската комисия, както и в комитет на Съвета на Европейски Съюз. Това ще отнеме месеци - нормалното е сред 6-8 седмици срокът за Комисията и през това време продължава връзката с българското държавно управление...
- Точно по този начин, ще мине известно време и до момента в който Съвета на Европейски Съюз ги утвърди. Именно в тази тенденция опитахме да отговорим за господство на закона и енергетика на огромна част от запитванията и терзанията на европейските институции. Предстоят механически договаряния до каква степен реалистично е това да се случи.
Имайте поради, че заради забавянето поради неповторимата политическа обстановка и политическа неустановеност, през лятото се трансформираха в началото заложените дати, в това число за промени, които трябваше да се случат още тази година. Но те няма по какъв начин да се случат заради очевидната липса на работещ парламент.
Означава ли това, че - механически видяно - няма по какъв начин да получим предплатените средства от към 1.6 милиарда лева тази година?
- Работим за това да получим средствата допустимо най-скоро. Ако може, още тази година. Но всичко зависи от договарянията по упоменатите две тематики.
Предвидените средства не могат да се употребяват за друго - за поддръжка на бизнеса или пенсии, както от време на време се спекулира. Не, по проект те би трябвало да отидат за описаните планове.
Защо бързахте да внесете Плана с вдишване от България на съответни задължения и периоди при неявяване на настоящ парламент? Защо не изчакахте още няколко седмици политиците да се уморят да вършат избори, да основат постоянен парламент и държавно управление? Това визира в някаква степен и легитимността на сходни дейности от страна на служебно държавно управление.
- През лятото няколко пъти споделих, че е по-добре България да има устойчиво постоянно държавно управление. Но, за жалост, политическите партии не откриха решение, а ние не трябва да рискуваме осъществяването на Плана, на всички тези планове и промени, които би трябвало да се случат доникъде на 2026 година
Времето тече и стигаме до миг, в който Планът би трябвало да бъде подаден, такова беше и желанието на бизнеса, те желаеха безвъзмездната помощ да пристигна допустимо най-бързо и да се употребява от тях за вложения. Такова е мнението и на разнообразни министерства. За някои от плановете 5 години не е доста време за осъществяване.
Затова беше значимо с подаването на проекта в Брюксел да фиксираме огромната част от плановете и да останат за произнасяне в офииалните договаряния на огромни тематики като господство на закона и енергетиката. По всички други да стартира подготовката на тръжни процедури, публични поръчки, насоки за кандидатстване, диалози с бизнеса и профсъюзите по какъв начин да се осъществят всички тези неща... Не би трябвало поради годината, в която, за жалост, политически партии не можаха да намерят решение на това по какъв начин би трябвало да наподобява едно устойчиво ръководство, да бъдат рискувани и средствата за осъществяването на тези планове и промени.
В предадения в петък План отстранихте ли по някакъв метод подозренията, че в пролетната му версия имаше предрешени вложения за " наши хора "?
- Преработихме към 50% от плановете...
А отпаднаха ли цели планове?
- Да, отпаднаха два-три плана. Но преработихме същността на други. Например, построяването на индустриални зони към този момент ще става с присъединяване на европейски сътрудници в лицето на Европейската капиталова банка, която ще може да управлява целия този развой. Същото стана с програмата за икономическа промяна, където има грантови финансови принадлежности, ръководени също с европейски институции, само че не е закрепено още кои тъкмо ще са те - такива са Европейската инвестицинна банка, Европейския капиталов фонд... Това е значим механизъм извън да се упражнява надзор по този начин,че средствата да се използат по допустимо най-хубавия метод.
© Юлия Лазарова
Важен е механизмът за финансиране - по какъв начин тъкмо ще се случва всичко? Ако министерството на финансите ще прави предплатените заплащания и Еврокомисията по-късно ще ги възвръща, това допуска в Бюджет-2022 да има особено разчетено такова перо?
- Различно е по разичните планове, характерно е в обособените министерства. Те в последна сметка приготвят плановете, а финансовото министерство би трябвало да следи осъществяването на описаните цели по тримесечия, в това число промените или обособени стъпки по тях. Европейската комисия удостоверява това и тогава стават заплащанията.
Голяма част от заплащанията ще са за завършени планове с нещо измеримо, издигнато, извършени образования, израдена инфраструктура, осъвременена конструкция или дружество.
А в случай че избрани планове не се изпълнят до дъно или въобще не са започвани, в случай че има оттегляне от поети задължения, има ли риск българските разноски по цялото направление, в което са те, да не бъдат приети от Европейската комисия или Съвета на Европейски Съюз?
- Има опасности към обособени 6-месечни заплащания (два пъти в годината се преглежда в Брюксел изпъленнието на уговорките - бел.ред.). Част от тях няма да бъдат изплатени, в случай че нещо не е направено. И това, съгласно мен, е вярно - подобен би трябвало да е механизмът. Парите се дават за смислени неща, реализиране на резултати, придвижване напред.
Затова е доста тънък салдото сред това да си сложим амбициозни резултати, само че не и невъзможни и нереалистични. Не забравяйте, че приказваме за неповторим инструмент, в никакъв случай в Европа не е правено сходно нещо - общ европейски отговор на рецесията. В бъдеще се бъдат напаснати регулациите, несъмнено ще има изменящи се условия, изменящо се търсене за разнообразни вложения - да кажем, за създаване на ВЕИ по покривите на компании и частни къщи. Но технологиите и средата се трансформират и може да последват корекции.
Да поговорим за съответен образец от Плана. В частта " Иновативна България " при " Образование и умения " е записана " Инвестиция 3: Обучения за цифрови умения и създаване на национална онлайн платформа за образование на възрастни ". За нея са планувани съвсем половин милиард лв., в това число за мрежа от 750 цифрови клуба (само за тях са планувани над 87 млн. лв). Какво тъкмо ще съставлява тези мрежа - страната ще построява интернет клубове? Дадена ли е на бизнеса опция да вземе плануваните цифрови ваучери и да взема решение самичък при кого да образова личния състав си съгласно характерните потребности?
- България не се оправя доста добре с цифровизацията, а тя е една от основните благоприятни условия за реализация в 21 век. Проектът цели създаване на огромна платформа - с онлайн и физическа част - с ново наличие, напаснато както към настоящия век, по този начин и към действителностите в страната. Клубовете са физическата част. Решението е, че не е задоволително единствено онлайн решение, което да си пуснеш на компютъра у дома, а и да има образование на място.
Министерството на образованието е притежател на този план. В неговата компетентност е да дефинира узаконяването кой да бъде учащ. Там имат мнение кой може и кой - не.
Бизнесът ще ревизира в лист със сертифицирани и да си избере най-удобната за него компания, само че някои негови любимци може да не са там?
- Това е обект на спомагателни диалози. Нищо не е предопределено. При реализацията на плана считам, че всичко ще може да бъде изговорено и да се откри задоволително решение.
Какви са Вашите проекти след края на служебния кабинет? Виждате ли се като възможен претендент за министър в държавно управление с присъединяване на " Продължавае смяната "?
- По принцип съм тръгнал по една по-академична кариера през последните години, преподавам в икономическия университет във Виена. Не съм мислил за смяна. Взел съм краткотрайна и многа значима и виновна позиция в отговор на поканата от президента Румен Радев. Не съм имал до момента намерения да се причислявам към настоящ политически план.
Очаквате оферта, с цел да имате намерения, или...
- Не. Казвал съм доста пъти, че за мен е значимо не някакво съзведие, а политиките зад него, програмата. Още не съм видял стратегия на плана " Продължаваме промяната ". Не мога да се обвържа с какъвто и да е план, за който не е ясно какви политики ще предлага.
През годините като макроикономист съм приказвал, че в България не е правено досттатъчно за адресиране на обществените неравенства, несъответствията в страната сред развиването на столицата и незадоволително развиване на районите, проблеми в данъчната и обществената сфера, за много консервативната ни фискална политика... Това са възгледите ми и мога " да мисля ", единствено когато чуя, че други имат такава споделена визия.
Изброеното звучи малко като " леви политики с десни средства "?
- О, не бих споделил.
Накрая - оптимист ли сте след тази извънредно необикновена политическа година за България?
- Сбълсках се с доста проблеми и е вжно да не ги прикриваме. За господство на закона, рецензиите за корупцията, за неизвършените промени и тактики в енергетиката и доста други. В доста министрества години наред не е изграждан потенциал. Много е значимо всяко ведомство по всяка тематика или въпрос за решение да има обстоен отчет от същински специалисти, с цел да можем да взимаме верните решения.
В миналите месеци се срещнах и с доста страхотни амбициозни хора, някои от тях завърнали се от чужбина, искащи България да се развива по-добре. В тях точно виждам вярата, че страната може да бъде доста по-добра и че всички неща, заложени в проекта, ще се извършват в идващите години, че ще има хора, които ще наблюдават за това. Надявам се това да е визията за страната - да е доста по-успешна Бълария.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Г-н вицепремиер, дано уточним още в самото начало - Механизмът за възобновяване и резистентност не е лист от някакви пожелания за възобновяване на стопанската система след пандемията и модернизирането на България, а е акт, правно обвързващ българската страна. Това е напълно съответен ангажимент за дейности, вложения, промени и пари от бюджета на България, нали?
- Така е. Механизмът (той е по-популярен като План за възобновяване и резистентност - бел. ред.) е неповторим нов инструмент в отговор на пандемията и икономическата рецесия. Той дава отговор на една дълготрайна полемика, която водехме сред икономисти, мислещи по какъв начин Европа да се оправя по-добре с рецесии. Дискусията, която водехме, е за това би трябвало ли европейските пари да бъдат строго обвързани с разнообразни промени.
Дълго време имаше позиция, че това не е нужно, тъй като страните в Европейски Съюз би трябвало да схванат, че по този начин или другояче би трябвало да вършат промените. Но аз виждам настоящия метод като верният - да се обвържем с това, че в идващите години ще вършим нужните стъпки и в подмяна на това да получаваме средства за значими планове.
Тук е значимо името - " за възобновяване и резистентност ". Възстановяване е за по-краткосрочния тласък към стопанската система - сериозна част от програмата за икономическа промяна ще отиде релативно бързо към бизнеса. Но по-голямата част от проекта - и по този начин е и в другите страни - е за резистентност, т.е. по какъв начин да създадем стопанските системи и обществата ни по-устойчиви поради две огромни провокации, каквито са зеленият преход и цифровизацията.
Голямата част от плановете се рамкират в тези цели, а такова беше и желанието ни - да повишим упоритостите в тези две сфери.
Поради тази причина в Плана са записани съответни планове и вложения, както и съответни промени против които няма записани средства по обясними аргументи. Какви са те?
- В Плана има 57 капиталови плана. Те варират сред обучение, опазване на здравето, енергетика, цифровизация, локално развиване... Във всеки от 12-те съставния елемент има и промени - общо 46 на брой. Ние допълнихме предходната версия на Плана с 13 нови промени, които считаме за доста значими.
Ще дам няколко образеца. Реформа за законови промени, насърчаващи присъединението на ВЕИ към електропреносната мрежа, за шерване на силата сред прилежащи парцели - нещо, насърчаващо зеления преход. Друга промяна е обвързвана с електромобилността, трета е за поощряване на предприемачеството...
Всички тези промени би трябвало да се случват в стъпки посредством законодателни промени. Важно е да се каже незабавно, че за избрани рформи не сме задали с какъв съответен закон ще бъдат признати, защото това е прерогатив на предстоящ парламент. Т.е. би трябвало да допуснем малко еластичност, да не връзваме ръцете на бъдещи ръководещи и парламенти, с цел да могат вършат в заложените насоки нужните стъпки. Същото е и за върховенстното на закона - тематика, по която сме търпяли рецензия години наред. Тук в доста къс период се опитахме да отговорим колкото може повече на заложени от европейските институции цели. Те (институциите - бел.ред.) не ни дават съответна тенденция по какъв начин да ги решим - в последна сметка това са решения от народен интерес, които единствено ние можем да вземем. Смятам, че успяхме безусловно в последните седмици много съществено да надградим тази част за върховенството на закона.
Много мъчно и значимо е да изясни, че се търси тънък баланс сред това какъв брой може да обещае един длъжностен кабинет. Смятахме, да вземем за пример, че не е вярно служебно държавно управление да дава обещание неща, изискващи промени в Конституцията. Относително лимитирани сме в това, което можем да заложим. От друга страна, желаеме да заложим колкото се може повече значими промени, които считам, че в действителност България дълги години е пренебрегвала. Всяка година получаваме отчет [на Европейската комисия] за върховенството на закона и в него няколко тематики са повдигнати, а считаме, че успяхме да отправим оферти, които - в случай че се осъществят - да отговорят на тези проблеми.
Върховенството на закона е записано и в Европейския учебен срок (рамка за съгласуваност на икономическите политики в Европейския съюз и опция на страните от Европейски Съюз да разискват икономическите и бюджетните си проекти и да наблюдават напредъка в избрани моменти от годината. бел.ред.) , в изискванията за кандидатстване за участие в еврозоната... Това е материя, която в известна степен е отвън пълномощията на държавното управление заради конституционни аргументи. Но въпреки всичко с Плана не оставяте и доста място за импровизации на тези, които идват на власт след вас, нали?
- Търсим балас, задаваме неща, които би трябвало да се вършат. Предприемане на стъпки за отчетността и отговорността на основния прокурор - нещо, за което сме подложени на критика от години. Действия за публичните поръчки, при които доста огромна част се раздават без конкурентна процедура - 29% при приблизително 6% индикатор за Европейски Съюз, извънредно стеснителен индикатор.
Споделям терзанията на европейските институции, че с този огромен запас (само безвъзмездните средства за България по Плана са близо 6.6 милиарда евро - бел.ред.) не можем да си позволим да продължаваме с това. Поради тази причина сме задали в идващите години да се стигне в България средноевропейското ниво. Това минава и през професионализация на възложителите на поръчки, градене на административен потенциал, намалване на " инхаус " процедурите...
Но при правораздавателната промяна сте подвластни от напълно друга власт, от Висшия правосъден съвет. Защо записахте ангажимент в Плана второто тримесечие на 2022 година като период за осъществяване на тази промяна, което наподобява сега безусловно непостижимо?
- Това не е основният миг. В идните механически диалози с Европейската комисия ще решим дали ще се извърши действително във второто или в последното тримесечие на годината. Важното е какво ще се направи в България. Тук поддържам предложенията на министерството на правораздаването - да се даде опция прокурори и следователи да проверяват основния прокурор, да се подсигурява кариерната им самостоятелност по време на този развой - не могат да бъдат освободени в хода на този развой и се подсигурява кариерното им развиване след приключването му. Все направления, в които България е била подложена на критика.
В Плана не всичко е написано детайлно точно тъй като в последна сметка това ще са стъпки, решени от Народното събрание.
В края на юли показах тогавашната версия на Плана и ясно заявих на парламентарните партии, че желая да чуя от тях мнение по две тематики: господство на закона и енергетика. За страдание, имаше огромна фиксация върху капиталовите планове и за какво няма пари за едно или друго. Не бих споделил, че се стигна до съществени оферти от тези партии, какъвто трябваше да бъде, съгласно мен, верният метод.
В последна сметка стигнахме до миг, в който трябваше да подадем Плана на Европейската комисия и тези проблеми да се разрешат.
Имаше други два проблема за върховенството на закона, които са надградени, тъй че да носят промени в идващите години. Първият е за повишение предсказуемостта на законодателните процедури - оценка на въздействието на всевъзможни препоръчани закони, публичното им разискване, понижаване опциите за промени сред двете четения и за вкарването им през преходни и заключителни разпореждания. Второто е усилване потенциала на другите антикорупционни органи.
© Юлия Лазарова
Всъщност процесът продължава - предложихте плана за българския План, само че следва разглеждане от Европейската комисия, както и в комитет на Съвета на Европейски Съюз. Това ще отнеме месеци - нормалното е сред 6-8 седмици срокът за Комисията и през това време продължава връзката с българското държавно управление...
- Точно по този начин, ще мине известно време и до момента в който Съвета на Европейски Съюз ги утвърди. Именно в тази тенденция опитахме да отговорим за господство на закона и енергетика на огромна част от запитванията и терзанията на европейските институции. Предстоят механически договаряния до каква степен реалистично е това да се случи.
Имайте поради, че заради забавянето поради неповторимата политическа обстановка и политическа неустановеност, през лятото се трансформираха в началото заложените дати, в това число за промени, които трябваше да се случат още тази година. Но те няма по какъв начин да се случат заради очевидната липса на работещ парламент.
Означава ли това, че - механически видяно - няма по какъв начин да получим предплатените средства от към 1.6 милиарда лева тази година?
- Работим за това да получим средствата допустимо най-скоро. Ако може, още тази година. Но всичко зависи от договарянията по упоменатите две тематики.
Предвидените средства не могат да се употребяват за друго - за поддръжка на бизнеса или пенсии, както от време на време се спекулира. Не, по проект те би трябвало да отидат за описаните планове.
Защо бързахте да внесете Плана с вдишване от България на съответни задължения и периоди при неявяване на настоящ парламент? Защо не изчакахте още няколко седмици политиците да се уморят да вършат избори, да основат постоянен парламент и държавно управление? Това визира в някаква степен и легитимността на сходни дейности от страна на служебно държавно управление.
- През лятото няколко пъти споделих, че е по-добре България да има устойчиво постоянно държавно управление. Но, за жалост, политическите партии не откриха решение, а ние не трябва да рискуваме осъществяването на Плана, на всички тези планове и промени, които би трябвало да се случат доникъде на 2026 година
Времето тече и стигаме до миг, в който Планът би трябвало да бъде подаден, такова беше и желанието на бизнеса, те желаеха безвъзмездната помощ да пристигна допустимо най-бързо и да се употребява от тях за вложения. Такова е мнението и на разнообразни министерства. За някои от плановете 5 години не е доста време за осъществяване.
Затова беше значимо с подаването на проекта в Брюксел да фиксираме огромната част от плановете и да останат за произнасяне в офииалните договаряния на огромни тематики като господство на закона и енергетиката. По всички други да стартира подготовката на тръжни процедури, публични поръчки, насоки за кандидатстване, диалози с бизнеса и профсъюзите по какъв начин да се осъществят всички тези неща... Не би трябвало поради годината, в която, за жалост, политически партии не можаха да намерят решение на това по какъв начин би трябвало да наподобява едно устойчиво ръководство, да бъдат рискувани и средствата за осъществяването на тези планове и промени.
В предадения в петък План отстранихте ли по някакъв метод подозренията, че в пролетната му версия имаше предрешени вложения за " наши хора "?
- Преработихме към 50% от плановете...
А отпаднаха ли цели планове?
- Да, отпаднаха два-три плана. Но преработихме същността на други. Например, построяването на индустриални зони към този момент ще става с присъединяване на европейски сътрудници в лицето на Европейската капиталова банка, която ще може да управлява целия този развой. Същото стана с програмата за икономическа промяна, където има грантови финансови принадлежности, ръководени също с европейски институции, само че не е закрепено още кои тъкмо ще са те - такива са Европейската инвестицинна банка, Европейския капиталов фонд... Това е значим механизъм извън да се упражнява надзор по този начин,че средствата да се използат по допустимо най-хубавия метод.
© Юлия Лазарова
Важен е механизмът за финансиране - по какъв начин тъкмо ще се случва всичко? Ако министерството на финансите ще прави предплатените заплащания и Еврокомисията по-късно ще ги възвръща, това допуска в Бюджет-2022 да има особено разчетено такова перо?
- Различно е по разичните планове, характерно е в обособените министерства. Те в последна сметка приготвят плановете, а финансовото министерство би трябвало да следи осъществяването на описаните цели по тримесечия, в това число промените или обособени стъпки по тях. Европейската комисия удостоверява това и тогава стават заплащанията.
Голяма част от заплащанията ще са за завършени планове с нещо измеримо, издигнато, извършени образования, израдена инфраструктура, осъвременена конструкция или дружество.
А в случай че избрани планове не се изпълнят до дъно или въобще не са започвани, в случай че има оттегляне от поети задължения, има ли риск българските разноски по цялото направление, в което са те, да не бъдат приети от Европейската комисия или Съвета на Европейски Съюз?
- Има опасности към обособени 6-месечни заплащания (два пъти в годината се преглежда в Брюксел изпъленнието на уговорките - бел.ред.). Част от тях няма да бъдат изплатени, в случай че нещо не е направено. И това, съгласно мен, е вярно - подобен би трябвало да е механизмът. Парите се дават за смислени неща, реализиране на резултати, придвижване напред.
Затова е доста тънък салдото сред това да си сложим амбициозни резултати, само че не и невъзможни и нереалистични. Не забравяйте, че приказваме за неповторим инструмент, в никакъв случай в Европа не е правено сходно нещо - общ европейски отговор на рецесията. В бъдеще се бъдат напаснати регулациите, несъмнено ще има изменящи се условия, изменящо се търсене за разнообразни вложения - да кажем, за създаване на ВЕИ по покривите на компании и частни къщи. Но технологиите и средата се трансформират и може да последват корекции.
Да поговорим за съответен образец от Плана. В частта " Иновативна България " при " Образование и умения " е записана " Инвестиция 3: Обучения за цифрови умения и създаване на национална онлайн платформа за образование на възрастни ". За нея са планувани съвсем половин милиард лв., в това число за мрежа от 750 цифрови клуба (само за тях са планувани над 87 млн. лв). Какво тъкмо ще съставлява тези мрежа - страната ще построява интернет клубове? Дадена ли е на бизнеса опция да вземе плануваните цифрови ваучери и да взема решение самичък при кого да образова личния състав си съгласно характерните потребности?
- България не се оправя доста добре с цифровизацията, а тя е една от основните благоприятни условия за реализация в 21 век. Проектът цели създаване на огромна платформа - с онлайн и физическа част - с ново наличие, напаснато както към настоящия век, по този начин и към действителностите в страната. Клубовете са физическата част. Решението е, че не е задоволително единствено онлайн решение, което да си пуснеш на компютъра у дома, а и да има образование на място.
Министерството на образованието е притежател на този план. В неговата компетентност е да дефинира узаконяването кой да бъде учащ. Там имат мнение кой може и кой - не.
Бизнесът ще ревизира в лист със сертифицирани и да си избере най-удобната за него компания, само че някои негови любимци може да не са там?
- Това е обект на спомагателни диалози. Нищо не е предопределено. При реализацията на плана считам, че всичко ще може да бъде изговорено и да се откри задоволително решение.
Какви са Вашите проекти след края на служебния кабинет? Виждате ли се като възможен претендент за министър в държавно управление с присъединяване на " Продължавае смяната "?
- По принцип съм тръгнал по една по-академична кариера през последните години, преподавам в икономическия университет във Виена. Не съм мислил за смяна. Взел съм краткотрайна и многа значима и виновна позиция в отговор на поканата от президента Румен Радев. Не съм имал до момента намерения да се причислявам към настоящ политически план.
Очаквате оферта, с цел да имате намерения, или...
- Не. Казвал съм доста пъти, че за мен е значимо не някакво съзведие, а политиките зад него, програмата. Още не съм видял стратегия на плана " Продължаваме промяната ". Не мога да се обвържа с какъвто и да е план, за който не е ясно какви политики ще предлага.
През годините като макроикономист съм приказвал, че в България не е правено досттатъчно за адресиране на обществените неравенства, несъответствията в страната сред развиването на столицата и незадоволително развиване на районите, проблеми в данъчната и обществената сфера, за много консервативната ни фискална политика... Това са възгледите ми и мога " да мисля ", единствено когато чуя, че други имат такава споделена визия.
Изброеното звучи малко като " леви политики с десни средства "?
- О, не бих споделил.
Накрая - оптимист ли сте след тази извънредно необикновена политическа година за България?
- Сбълсках се с доста проблеми и е вжно да не ги прикриваме. За господство на закона, рецензиите за корупцията, за неизвършените промени и тактики в енергетиката и доста други. В доста министрества години наред не е изграждан потенциал. Много е значимо всяко ведомство по всяка тематика или въпрос за решение да има обстоен отчет от същински специалисти, с цел да можем да взимаме верните решения.
В миналите месеци се срещнах и с доста страхотни амбициозни хора, някои от тях завърнали се от чужбина, искащи България да се развива по-добре. В тях точно виждам вярата, че страната може да бъде доста по-добра и че всички неща, заложени в проекта, ще се извършват в идващите години, че ще има хора, които ще наблюдават за това. Надявам се това да е визията за страната - да е доста по-успешна Бълария.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ