Отбелязваме Световния ден на климата
На 15 май се отбелязва Световният ден за битка с климатичните промени. Денят на климата е разгласен от страните членки на Рамковата спогодба на Обединените народи по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 година в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е утвърден през март 1995 година
Изменението на климата е една от най-големите закани за живота на нашата планета. Използването на въглища, нефт, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и доста други човешки действия усилват количеството на парниковите газове във въздуха. Това покачва температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване нивото на океаните, наводнение на многолюдни ниски земи, както и до изгубването на стотици хиляди биологични типове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо действие като организми.
Силната демонстрация на парниковия резултат и обвързваното с него световно стопляне е измежду главните проблеми на човечеството в наши дни. Ако темповете на световното стопляне са все по този начин интензивни, след 30 години повече от половината хора на Земята ще страдат от дефицит на вода, а 2,5 на 100 от популацията на планетата ще гладува.
През 20-ти век междинната температура се е повишила приблизително с 0.6 градуса, което води до по този начин наименуван парников резултат – стопляне на долната част на атмосферата. Източниците на парникови газове са естествени и свързани с човешката активност. Природните са изригването на вулкани и изветрянето на варовиковите скали, а човешките – горенето на изкопаеми горива – твърди, течни и газообразни.
В атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден диоксид годишно, т.е. 800 т за 8 секунди. Прочистването на горите, земеделието - паленето на стърнища, на растителни и други боклуци способстват за това и са опасност за климата.
Последиците за човечеството и за климата са извънредно неподходящи: ще се увеличи температурата на Земята от 4.5 градуса до 7.7 градуса; ще се увеличи равнището на международния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; фрапантно ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се усили честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви, заради изменение на естествена им среда; половината от човечеството ще страда от дефицит на вода.
За да не се случи всичко това са нужни ограничения на държавните управления най-много свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличение потреблението на възобновими източници на сила като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.
Препоръки, които биха имали резултат за възстановяване на климата: изключването на зарядното от контакта, понижаване карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, промяна на крушките с енергоспестяващи, да се зарежда биодизел, пестене на парно и ток, в случай че продуктите във фризера не го изпълват да се изпълни с пликчета с вода, засаждане на дървета.
Само със промяната на една елементарна крушка с енергоспестяваща ще се понижи със 70 кг. въглеродния двуокис в атмосферата, а всяко дърво всмуква 1 звук въглероден двуокис. /moreto.net
Изменението на климата е една от най-големите закани за живота на нашата планета. Използването на въглища, нефт, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и доста други човешки действия усилват количеството на парниковите газове във въздуха. Това покачва температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване нивото на океаните, наводнение на многолюдни ниски земи, както и до изгубването на стотици хиляди биологични типове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо действие като организми.
Силната демонстрация на парниковия резултат и обвързваното с него световно стопляне е измежду главните проблеми на човечеството в наши дни. Ако темповете на световното стопляне са все по този начин интензивни, след 30 години повече от половината хора на Земята ще страдат от дефицит на вода, а 2,5 на 100 от популацията на планетата ще гладува.
През 20-ти век междинната температура се е повишила приблизително с 0.6 градуса, което води до по този начин наименуван парников резултат – стопляне на долната част на атмосферата. Източниците на парникови газове са естествени и свързани с човешката активност. Природните са изригването на вулкани и изветрянето на варовиковите скали, а човешките – горенето на изкопаеми горива – твърди, течни и газообразни.
В атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден диоксид годишно, т.е. 800 т за 8 секунди. Прочистването на горите, земеделието - паленето на стърнища, на растителни и други боклуци способстват за това и са опасност за климата.
Последиците за човечеството и за климата са извънредно неподходящи: ще се увеличи температурата на Земята от 4.5 градуса до 7.7 градуса; ще се увеличи равнището на международния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; фрапантно ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се усили честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви, заради изменение на естествена им среда; половината от човечеството ще страда от дефицит на вода.
За да не се случи всичко това са нужни ограничения на държавните управления най-много свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличение потреблението на възобновими източници на сила като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.
Препоръки, които биха имали резултат за възстановяване на климата: изключването на зарядното от контакта, понижаване карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, промяна на крушките с енергоспестяващи, да се зарежда биодизел, пестене на парно и ток, в случай че продуктите във фризера не го изпълват да се изпълни с пликчета с вода, засаждане на дървета.
Само със промяната на една елементарна крушка с енергоспестяваща ще се понижи със 70 кг. въглеродния двуокис в атмосферата, а всяко дърво всмуква 1 звук въглероден двуокис. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ