На 15 май, през 1892 година, е роден текстът на

На 15 май, през 1892 година, е роден текстът на превъзходния химн „ Върви, народе възродени ”. Имаме го с помощта на двама български просветители и учители.
През 1892 година, огромният български публицист и държавник Стоян Михайловски, тогава учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „ Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи ". Същата година то е оповестено в списание " Мисъл " в Русе.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива популярност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята споделя, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато възпитаник от класа четял въодушевено стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий ", композиторът ненадейно станал и почнал да написа нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е блъснал учебният звънец за края тутакси, мелодията била приключена, а учениците я разучили и запяли. На учебния празник я запяли всички.

Така се ражда всеучилищният химн " Върви, народе възродени ". Той е изпълнен публично за пръв път на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. (На 11 май църквата уважава Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий).
През 1902 година за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.

След 1944 година, поради атеистичните убеждения на новата власт, елементи от текста на стихотворението са изменени. Като " и Бог ще те благослови " е сменен с " напред и все напред върви ", а думите в четвъртия куплет " Духовно покори страните, които завладя с меч " стават " ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч ". Цели куплети пък изцяло са отстранени от читанките. Но това е към този момент история.

А " Върви, народе възродени " си остава най-възторженият и обичан на българите химн, с който всички ние посрещаме нашия най-светъл празник.

И го пеем с просълзени очи към този момент толкоз години.

Ето и истинския текст на стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий ".

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!

Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...

Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
само че прави дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
по кое време обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...

Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
задремал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
създатели на наший диалект благ!

Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Gnezdoto