Голяма Богородица е! Вижте кой има имен ден на 15 август
На 15 август православната черква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. " В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Имен ден честват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. " В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Имен ден честват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ