На 15 април стана трагедията в Хилзбъро
На 15 април 1989 в 3 часа следобяд на стадиона „ Хилзбъро “ в Шефилд стартира футболната среща сред ФК „ Ливърпул “ и „ Нотингам Форест “. По това време стотици почитатели към момента са пред вратите на стадиона.
Полицията взема решение да отвори излаз С. Когато това става, голяма навалица нахлува в стадиона и се насочва към централно разположените браншове 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда, само че с изключение на тях никой различен не вижда какво се случва. Между обособените браншове е имало здрави стоманени загради за предотвратяване от хулигански прояви.
В 15:06 съдията стопира мача, откакто хората под паника стартират да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият излаз е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, до момента в който други не престават да прескачат оградите.
Полицията и „ Бърза помощ “ не смогват да оказват помощ на ранените. Въпреки това огромна част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, с цел да не могат почитателите на „ Ливърпул “ да доближат тези на „ Нотингам “. Парадоксално почитатели на Нотингам, пробвали се да излязат на тревата, с цел да окажат помощ, са спрени.
94 души умират на стадиона, 2 почиват от раните си по-късно в болница. 700 души са ранени.
Разследването на аргументите, довели до нещастието, е предоставено на лорд Джъстис Тейлър. 31 дни по-късно той разгласява отчет, прочут като Доклад на Тейлър, в който се дават рекомендации за преустрояване на стадионите:
седящи места за всички фенове,
унищожаване на преградите сред обособените браншове,
най-малко по 1 излаз за всеки 1500 фенове,
обезпечаване на пътища за евакуация от всяка точка на стадиона.
Полицията взема решение да отвори излаз С. Когато това става, голяма навалица нахлува в стадиона и се насочва към централно разположените браншове 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда, само че с изключение на тях никой различен не вижда какво се случва. Между обособените браншове е имало здрави стоманени загради за предотвратяване от хулигански прояви.
В 15:06 съдията стопира мача, откакто хората под паника стартират да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият излаз е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, до момента в който други не престават да прескачат оградите.
Полицията и „ Бърза помощ “ не смогват да оказват помощ на ранените. Въпреки това огромна част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, с цел да не могат почитателите на „ Ливърпул “ да доближат тези на „ Нотингам “. Парадоксално почитатели на Нотингам, пробвали се да излязат на тревата, с цел да окажат помощ, са спрени.
94 души умират на стадиона, 2 почиват от раните си по-късно в болница. 700 души са ранени.
Разследването на аргументите, довели до нещастието, е предоставено на лорд Джъстис Тейлър. 31 дни по-късно той разгласява отчет, прочут като Доклад на Тейлър, в който се дават рекомендации за преустрояване на стадионите:
седящи места за всички фенове,
унищожаване на преградите сред обособените браншове,
най-малко по 1 излаз за всеки 1500 фенове,
обезпечаване на пътища за евакуация от всяка точка на стадиона.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ