Обединени патриоти: Ще подкрепяме българите в Унгария
На 15.09.2016 година 43-то Народното събрание одобри решение за установяване на първия и единствен до през днешния ден ден за дружба и другарство с друга страна. Това е Унгария, а денят е 19 октомври – денят, в който честваме великия български светец Свети Йоан Рилски Чудотворец. Седмица по-късно същото стори и унгарският парламент.
Датата свързва двете страни заради мястото, което заема Свети Йоан Рилски в историята на България и Унгария. През 1183 година при следващата Унгарско-византийска война унгарският крал Бела Трети завладява Средец - днешна София, отнася мощите на Свети Йоан Рилски в тогавашната столица на Унгария Естрергон. Според летописите мощите на светеца правят редица чудеса, в това число предизвикват онемяване на католическия свещеник, разрешил си да оспори светостта на Йоан Рилски. Впечатлен и смутен от това знамение, Бела Трети подрежда мощите на светеца да бъдат върнати в Средец със специфична делегация.
Вече четири години нашите страни означават уместно този огромен за нас празник. И тук би трябвало да признаем, че той не бе иницииран по концепция на българските или унгарските политици, а на сплотената и патриотична българска общественост в Унгария. Тя преодоля границите, бюрокрацията и направи невъзможното наследниците на българските градинари от 19 век да осъществят своята остаряла фантазия.
Тази година Денят на българо-унгарската дружба на ротационен принцип бе празнуван в Унгария и макар рестриктивните мерки поради пандемията бе увенчан от редица значими мероприятия. България бе показана от скромна парламентарна делегация.
Денят стартира с посещаване на актуализирания и уголемен със средства на Унгария и България български Културен дом и литургия в българската черква „ Св.св. Кирил и Методий “. След службата в двора на църквата бе открит монумент на митрополит Борис Неврокопски, положил началото на църковното дело и първия камък на църквата през 1931 година. Един същински страдалец на христовата религия, погубен от комунистическата власт в България през 1948 година. На откриването на паметника участваха държавните секретари на Унгария Миклош Шолтес и Тамаш Менцер, както и министри, заместник-омбудсманът, депутати и представители на политическия хайлайф. Г-н Шолтес и господин Менцер изнесоха къси речи, отдадени на историческите корени на българския и маджарски нации и дадоха висока оценка на извънредно дейното самоуправление на българското малцинство. То е показано в унгарския парламент от господин Симеон Варга, доктор Данчо Мусев - ръководител на българското самоуправление и Димитър Танев - ръководител на българското сдружение в Унгария.
Веднага по-късно българската делегация бе посрещната в унгарския парламент от господин Иштван Якаб. Той даде формален обяд, на който бяха разисквани настоящи въпроси, свързани с участието на България и Унгария в Европейски Съюз. Бяха споделени общите и идентични позиции по ограничение и недопускане наличието на мигранти и бежанци на териториите на двете страни, както и налагането на непознати неолиберални хрумвания, свързани с прокламираните от Истанбулската спогодба еднополови бракове и джендър-идеология, прикрити под т.н господство на закона.
По-късно делегацията бе поканена на съвещание на унгарския парламент, което стартира с приветствено слово на неговия ръководител господин Ласло Кьовер по случай 19 октомври – Денят за другарство сред България и Унгария. След това думата бе дадена на представителя на българското малцинство – парламентарният наблюдаващ господин Симеон Варга, който поздрави на български език Народното събрание и делегацията ни. Думата бе дадена и на господин Микрош Шолтес, който посочи смисъла и приноса на българската общественост в историята и актуалната политика на Унгария като насочи специфична признателност към българската страна.
В ложата на българската делегация пристигна персонално министър-председателят на Унгария господин Виктор Орбан, който ни поздрави с празника и насочи топли пожелания към целия български народ.
На 19 октомври в Националния музей на Унгария министърът на външните работи на Р. България госпожа Екатерина Захариева връчи най-високите награди на МнВР – златен почетен знак, на управлението на българската общественост – Симеон Варга, доктор Данчо Мусев и Димитър Танев, както и на дългогодишния учител Светла Кьосева. Открита бе галерия на българската писменост в двора на музея.
За поредна година, макар рестриктивните мерки, наложени от ограниченията против пандемията, Денят на дружбата сред България и Унгария бе маркиран уместно и тържествено, за който главен принос има българската общественост в Унгария, която епохи поддържа любовта и връзките си с България и която основателно може да смята 19 октомври за собствен празник – празник на българите в Унгария.
За страдание, българската страна към момента е дебитор на нашите сънародници, които получават по-голяма политическа и финансова поддръжка от унгарското държавно управление, в сравнение с от България.
Затова заявяваме, че ние от „ Обединени патриоти “ ще продължим родолюбивото си дело да подкрепяме българската общественост в Унгария и да работим за отбрана на ползите и правата на всички наши сънародници зад граница.
Датата свързва двете страни заради мястото, което заема Свети Йоан Рилски в историята на България и Унгария. През 1183 година при следващата Унгарско-византийска война унгарският крал Бела Трети завладява Средец - днешна София, отнася мощите на Свети Йоан Рилски в тогавашната столица на Унгария Естрергон. Според летописите мощите на светеца правят редица чудеса, в това число предизвикват онемяване на католическия свещеник, разрешил си да оспори светостта на Йоан Рилски. Впечатлен и смутен от това знамение, Бела Трети подрежда мощите на светеца да бъдат върнати в Средец със специфична делегация.
Вече четири години нашите страни означават уместно този огромен за нас празник. И тук би трябвало да признаем, че той не бе иницииран по концепция на българските или унгарските политици, а на сплотената и патриотична българска общественост в Унгария. Тя преодоля границите, бюрокрацията и направи невъзможното наследниците на българските градинари от 19 век да осъществят своята остаряла фантазия.
Тази година Денят на българо-унгарската дружба на ротационен принцип бе празнуван в Унгария и макар рестриктивните мерки поради пандемията бе увенчан от редица значими мероприятия. България бе показана от скромна парламентарна делегация.
Денят стартира с посещаване на актуализирания и уголемен със средства на Унгария и България български Културен дом и литургия в българската черква „ Св.св. Кирил и Методий “. След службата в двора на църквата бе открит монумент на митрополит Борис Неврокопски, положил началото на църковното дело и първия камък на църквата през 1931 година. Един същински страдалец на христовата религия, погубен от комунистическата власт в България през 1948 година. На откриването на паметника участваха държавните секретари на Унгария Миклош Шолтес и Тамаш Менцер, както и министри, заместник-омбудсманът, депутати и представители на политическия хайлайф. Г-н Шолтес и господин Менцер изнесоха къси речи, отдадени на историческите корени на българския и маджарски нации и дадоха висока оценка на извънредно дейното самоуправление на българското малцинство. То е показано в унгарския парламент от господин Симеон Варга, доктор Данчо Мусев - ръководител на българското самоуправление и Димитър Танев - ръководител на българското сдружение в Унгария.
Веднага по-късно българската делегация бе посрещната в унгарския парламент от господин Иштван Якаб. Той даде формален обяд, на който бяха разисквани настоящи въпроси, свързани с участието на България и Унгария в Европейски Съюз. Бяха споделени общите и идентични позиции по ограничение и недопускане наличието на мигранти и бежанци на териториите на двете страни, както и налагането на непознати неолиберални хрумвания, свързани с прокламираните от Истанбулската спогодба еднополови бракове и джендър-идеология, прикрити под т.н господство на закона.
По-късно делегацията бе поканена на съвещание на унгарския парламент, което стартира с приветствено слово на неговия ръководител господин Ласло Кьовер по случай 19 октомври – Денят за другарство сред България и Унгария. След това думата бе дадена на представителя на българското малцинство – парламентарният наблюдаващ господин Симеон Варга, който поздрави на български език Народното събрание и делегацията ни. Думата бе дадена и на господин Микрош Шолтес, който посочи смисъла и приноса на българската общественост в историята и актуалната политика на Унгария като насочи специфична признателност към българската страна.
В ложата на българската делегация пристигна персонално министър-председателят на Унгария господин Виктор Орбан, който ни поздрави с празника и насочи топли пожелания към целия български народ.
На 19 октомври в Националния музей на Унгария министърът на външните работи на Р. България госпожа Екатерина Захариева връчи най-високите награди на МнВР – златен почетен знак, на управлението на българската общественост – Симеон Варга, доктор Данчо Мусев и Димитър Танев, както и на дългогодишния учител Светла Кьосева. Открита бе галерия на българската писменост в двора на музея.
За поредна година, макар рестриктивните мерки, наложени от ограниченията против пандемията, Денят на дружбата сред България и Унгария бе маркиран уместно и тържествено, за който главен принос има българската общественост в Унгария, която епохи поддържа любовта и връзките си с България и която основателно може да смята 19 октомври за собствен празник – празник на българите в Унгария.
За страдание, българската страна към момента е дебитор на нашите сънародници, които получават по-голяма политическа и финансова поддръжка от унгарското държавно управление, в сравнение с от България.
Затова заявяваме, че ние от „ Обединени патриоти “ ще продължим родолюбивото си дело да подкрепяме българската общественост в Унгария и да работим за отбрана на ползите и правата на всички наши сънародници зад граница.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ