На 15.06.2017 г., след журналистическо разследване на „Труд”, Мирослав Боршош

...
На 15.06.2017 г., след журналистическо разследване на „Труд”, Мирослав Боршош
Коментари Харесай

Никой не знае как се харчат 17-те милиона лева за ремонта на НДК

На 15.06.2017 година, след журналистическо следствие на „ Труд”, Мирослав Боршош въпреки всичко извършва задължението си да разгласи годишния финансов доклад на НДК за 2016 година

Документът е оповестен в Търговския указател във тип „ зебра” – с плътни черни линии е заличена цялата основна информация по отношение на финансовото положение на държавното сдружение, готвещо се да одобри главните събития от българското председателство на Европейски Съюз. А въпросното положение, меко казано, по никакъв начин не е положително. Генерирана е нова годишна финансова загуба от 8 632 000 лева, като разполагаемата парична наличност към 31.12.2016 година е 8 789 000 лева при преведени от страната единствено преди четири месеца ( на 22 август 2016 г.) 17 000 000 лева, оповестява "Труд ".

От доклада не излиза наяве по какъв начин и защо са харчени целевите милиони, заради което самостоятелният инспектор го е заверил със следното квалифицирано мнение: „ Не получихме задоволително потвърждения от външни източници на информация за салдата по сметките на плановете с контрагенти и не бяхме в положение да се убедим в рационална степен на сигурност, в това число посредством използване на различни одиторски процедури, по отношение на достоверността на вземанията и отговорностите към датата на салдото.” И още: „ Ръководството (на НДК) носи отговорност за другата информация, друга от финансовия доклад и одиторския отчет върху него. Нашето мнение по отношение на финансовия доклад не обгръща другата информация и ние не показваме каквато и да е форма на умозаключение за сигурност по отношение на нея … Ние достигнахме до заключението, че другата информация съдържа значително погрешно докладване … Неправилни регистрирания могат да зародят вследствие на машинация или неточност … Рискът да не бъде разкрито значително погрешно отчитане, което е резултат от машинация, е по-висок, в сравнение с рискът от значително погрешно отчитане, което е резултат от неточност, защото измамата може да включва скрито уреждане, подправяне, преднамерени пропуски, изказвания за въвеждане на инспектора в подвеждане, както и занемаряване или заобикаляне на вътрешния надзор.” Става и по-интригуващо: „ … Ръководството (на НДК) носи отговорност за оценяване способността на сдружението да продължи да действа като настоящо дружество, оповестявайки, когато това е използвано, въпроси, свързани с догатката за настоящо дружество, в случай че управлението не има намерение да ликвидира сдружението или да прекрати активността му, или в случай че управлението на процедура няма друга опция, с изключение на да постъпи по този метод.”

Преведен на понятен език, горният внимателен изказ значи, че на проверяващите не са били предоставени поисканите от тях документи и информация, а единствено тези, които са минали ситото на взискателната преценка на господин Боршош. Ето за какво самостоятелният инспектор показва подозрения за подправяне, преднамерени пропуски, въвеждане на инспектора в подвеждане и занемаряване или заобикаляне на вътрешния надзор.

Закон за общественото предложение на скъпи бумаги

Чл. 221, алинея 1 Който не разкрие обществено съобщение за финансовото положение на дружество в 30-дневен период от края на съответното тримесечие, се санкционира с санкция в размер от 3 000 до 5 000 лева, а при наново нарушаване отговорното лице се санкционира с санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева Отделно на предприятието се постанова имуществена глоба в размер от 5 000 до 10 000 лева, а при наново нарушаване – от 10 000 до 20 000 лева

Съгласно член 221а, алинея 1 Ръководител, който не разкрие обществено годишния финансов доклад за активността в период до 90 дни от завършването на финансовата година, се санкционира с санкция в размер от 3 000 до 30 000 лева На юридическо лице се постанова имуществена глоба в размер до 5 на 100 от общия годишен оборот в сходство с последния направен годишен финансов доклад, който за НДК е 30 719 000 лева, т.е. размерът на глобата е до 1 535 950 лева

Не са оповестени никакви данни за сдружението

Не се е отчитал и пред КФН

Няма информация по какъв начин се харчат 17 млн. лева

Наред с „ дребното” нарушаване на член 38, алинея 1, т. 1 от Закона за счетоводството и член 5 от Закона за Търговския указател да разгласява в Търговския указател Годишния финансов доклад на НДК за 2015 година, Мирослав Боршош изцяло пренебрегва отговорностите си по глава шеста „ а” по отношение на § 1д, алинея 1 от Допълнителните разпореждания на Закона за общественото предложение на скъпи бумаги (обн. Дъждовни води, бр. 42 от 03.06.2016 г.). В сходство с посочените нормативни разпореждания, „ Национален замък на културата – конгресен център София” ЕАД, в качеството му на комерсиално сдружение с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала, е длъжно от време на време да разкрива информация пред Комисията за финансов контрол посредством изпращане на шестмесечни и годишни финансови доклади, както и на тримесечни уведомления за финансовото положение.

Направената от „ Труд” инспекция в формалния уебсайт на Комисията за финансов контрол сподели, че до този миг НДК не е изпратил нито един доклад или съобщение. По този метод, макар изказванията на годсподин Боршош за бистрота при разходването на обществените средства, надзор от „ над 10 институции” и „ направени десетки срещи с медиите и акции по отчитане на вложените в ремонта средства”, в действителност никой не разполага с информация по какъв начин се харчат 17-те милиона лв. – нито данъкоплатците, нито принципала министър Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета... към профила и в последна сметка даже финансиращият орган – Министерският съвет на Република България.

Директорски прощъпулник

Как се харчат 6 млн. лева на бързи обороти

Хвърлял пари и за медиен комфорт

На 24.11.2014 година за изпълнителен шеф на „ Национален замък на културата – конгресен център София” ЕАД е назначен Мирослав Ласло Боршош. Към тази дата по банкови сметки на държавното комерсиално сдружение е била налична парична сума в размер на над 6 000 000 лева От оповестения в Търговския указател Отчет за финансовото положение на НДК към 31.12.2014 година излиза наяве, че Дворецът е разполагал със 6 083 000 лева

В самото начало на 2015 година господин Боршош стартира стремително харчене на заварените от него милиони за кафене, помпозно наречено Литературен клуб „ Перото”, очистване на Зала 2 за сметка на съвсем нефункциониращия Театър „ Азарян”, основаване на прочулото се като ъндърграунд пространство „ ДНК”, 450 000 лева за продуциране на провалената с всичко на всичко две представления режисура „ Квартет”, стотици хиляди за PR и медиен комфорт. В резултат, единствено след една календарна година – на 31.12.2015 година по сметките към този момент са останали едвам 2 384 000 лева Натрупана е годишна финансова загуба в размер на 9 339 000 лева Вероятно това е повода Годишният финансов доклад на НДК за 2015 година и до през днешния ден да не е оповестен в Търговския указател в нарушаване на член 38, алинея 1, т. 1 от Закона за счетоводството и член 5 от Закона за Търговския указател.

Останалите на 31.12.2015 година 2 384 000 лева са изчерпани съвсем изцяло до м. юни 2016 година, когато сдружението към този момент не е в положение да заплати най-належащите си отговорности, като тези за електрическа сила. Когато на 22.08.2016 година Министерският съвет превежда на „ Национален замък на културата – конгресен център София” ЕАД целеви 17 000 000 лева, предопределени за преустройството и адаптирането на главната му постройка за потребностите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година, Дворецът е разполагал със скромната сума от 62 364,83 лева в банковата си сметка.

Опасността от банкрут и разпродажба

Чистата стойност на имуществото на НДК е спаднала с 26,5 милиона лв.

По силата на член 252, алинея 1, т. 5 от Търговския закон всяко акционерно сдружение се приключва с решение на съда по седалището му по иск на прокурора, когато чистата стойност на имуществото на сдружението спадне под размера на вписания капитал, в случай че в период до една година общото заседание не вземе решение за понижаване на капитала, за превръщане или преустановяване.

Чл. 247а, алинея 2 от Търговския закон дефинира „ чистата стойност на имуществото” като разликата сред цената на правата и отговорностите на сдружението според салдото му.

От оповестения на 15.06.2017 година Годишен финансов доклад на НДК за 2016 година е видно, че на 31.12.2016 година общата стойност на активите (правата) е 369 379 000 лева, общата стойност на пасивите (задълженията) е 2 786 000 лева, а размерът на вписания капитал е 393 155 000 лева 393 155 000 – (369 379 000 – 2 786 000) = 393 155 000 – 366 593 000 = 26 562 000, затова чистата стойност на имуществото на „ Национален замък на културата – конгресен център София” ЕАД е спаднала с 26 562 000 лева под размера на вписания му капитал. По този мотив инспекторът, ревизирал и заверил Годишния финансов доклад за 2016 година, е подчертал отговорността на управлението на Двореца на културата да оцени способността на сдружението да продължи да действа като комерсиално сдружение.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР