Бащата на садизма и 14 юли 1789 г.
На 14 юли Франция отбелязва своя народен празник – Деня на превзимането на Бастилията през 1789 година Безспорно, летният ден се нарежа измежду събитията, родили нашия нов свят и несъмнено може да се каже, че нахлуването на разярената навалица в кралския затвор в Париж става мотив за промени, обърнали историята.
Малцина знаят, че следващата искра от недоволството на французите е била хвърлена от може би най-известния по това време лишен от независимост мъж – Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, или в резюме, Маркиз дьо Сад, които вика за помощ от Бастилията.
Разбира се, мъчно е да се припише заслугата на един-единствен човек в обръщането на хода на историята. Думите на скандалния аристократ биха могли да останат и глас в пустиня, в случай че във френското кралство нямаше нещо гнило.
До края на ХVIII век малцинството от популацията (аристократите и свещениците) е държало властта и получавало всички, свързани с ръководството облаги. Мнозинството, по този начин нареченото Трето съсловие, от своя страна, е плащало налозите, с цел да могат благородниците и клириците да се се радват на благоденствие и сладостен живот. Лошите реколти следват една след друга и това увеличавало данъчното задължение върху главната част от популацията. Приписваните на брачната половинка на Луи ХVI – Мария-Антоанета народът да яде пасти, когато няма самун, също не способстват за усмиряване на ситуацията.
Външният фактор също има своята роля. Заради загубата на Седемгодишната война против Англия (1756-1763 г.) Франция е принудена да се елементарни с фантазиите си за основаване на колониална империя. Подкрепата за разбунтувалите се против Лондон северноамерикански колонии също попарва фантазиите за реванш. В същото време раждането на Съединени американски щати на 4 юли 1776 година дава образец. Едно от първите претенции на въстаналите северноамериканци е да имат посланичество във властта, тъй като заплащат налози. Безспорно събитията от западния бряг на Атлантика са оказали въздействие върху развиването на Стария континент.
Началото
За да преодолее несъгласията монархът взема решение за пръв път от 175 години да свика Генералните щати (парламента). Луи ХVI още на първото съвещание на 5 май 1789 година декларира, че не желае рискови нововъведения и чака от депутатите да намерят средства за закърпването на бюджета. В отговор парламентаристите от Третото съсловие декларират, че те ще вземат решение ориста на Франция и се прогласяват за Национално заседание. По-късно към бунтовниците се причисляват и свещеници, и аристократи. Когато на 20 юни разбунтувалите се депутати идват на работното си място, пленарната зала е заключена. Тогава те отиват в Залата за игра на топка и полягат клетва, че няма да се разхлабен, до момента в който във Франция няма Конституция.
Кралят дава отговор, че няма да допусне нито ограничение на правата си, нито коренна смяна в привилегиите на благородниците и духовенството. В Париж прииждат войски. Депутатите, защитаващи третото съсловие, обаче са непоколебими. Те вземат решение, че са неприкосновени и всеки, който посегне на техния живот, предстои на наказателна отговорност. Конфликтът към този момент е неминуем и от тази обстановка се възползва Маркиз дьо Сад.
Лежащият в Бастилията поради своите непристойности благородник на 2 юли вижда хора и крещи: Помощ.
Тук мъчат хора!
Тези думи са привлекли вниманието на недоволните парижани, обърнали поглед към омразния затвор, станал тъмен знак на мракобесничеството и абсолютизма. Въпреки неприятната си популярност Бастилията тогава към този момент била дом за осем (включително и дьо Сад) наказани за чисто престъпни действия.
Събитията се развиват стремглаво. На 4 юли дьо Сад е изместен в лудница. Кралят седмица по-късно уволнява релативно демократичния министър председател Жан Некер и го сменя с Луи Огюст дьо Брейтел. Новият министър-председател е решен да се разправи с протеста. "Ако би трябвало да изгорим Париж, с цел да спасим Короната, ще го създадем ", безапелационен е той пред монарха.
Думите на Бейтел са последната капка в чашата на търпението на столичаните. "На оръжие! " Този възклик раздрусва града и тълпата потегля към пандиза. Крайната цел обаче не е освобождението на 7-те пандизчии. Тя е превзимането на арсенала, където има оръжие, барут, оръдия и гюлета.
Стотици души обсаждат Бастилията и на 14 юли 1789 година тя е завладяна. Седемте фалшификатори на монети и проститутки излизат на независимост, а последният шеф на пандиза - Бернард Рене Жoрдан, маркиз дьо Лоне е погубен. Той, по подигравка на ориста, е роден в последния си дом. "Тук ще се танцува ", този надпис появява върху стените на постройката, която по-късно разрушена.
Историята си прави смешки, постоянно
Главният воин на този роман е доста надалеч от прокламираните от Великата френската гражданска война Свобода, тъждество, приятелство. Маркиз дьо Сад в счита, че хората се разделят на две групи. Роби и господари, а последните са лишени от всякаква отговорност за своите думи и каузи. Неговите творби не са отличавали с типичната за тогавашното време на изящност, в противен случай те са били груби, изпълнени с натуралистични подиуми и описания на изтезаване на половия сътрудник за реализиране на оргазъм. И ето за какво, в случай че е мъчно да се откри директна родствена връзка сред скандалния аристократ и събитията, допринесели до основаването на актуалната народна власт, то този мъж може да се назова
Баща на садизма
Маркиз дьо Сад е роден на 2 юни 1840 година край Париж и е единственото оживяло дете на родителите си. Той е отглеждан от прислужниците и първата му характерността е капризно и бунтовно дете. Вероятно поради това благородникът е изпратен в йезуитски лицей. Строгото образование обаче дава противоположен на стремежи резултат и скоро младият благородник втрещява висшите кръгове със своите похождения.
За пръв път дьо Сад влиза в пандиза на 23-годишна възраст. Той, както е разрешавала модата, има своя къща за срещи. Там той се отдава на интимни милувки. Веднъж аристократът кани продажница, която е считал да наказа. Жана обаче отхвърля и се пробва да избяга, само че е арестувана. За да не дава публичност на случая, домакинът предлага на своята гостенка да счупи разпятие. Жрицата извършва желанието на дьо Сад, само че на идващия ден се оплакала на управляващите. След бърз развой скандалният аристократ е бил наказан за осквернение.
Тъщата - мадам дьо Монтрьой - пуска връзки и нейният шурей излиза на независимост. Съпругата на дьо Сад - Рене-Перажи не обръща внимание на слуховете към своята половинка. Все отново техният брак е по сметка. Традицията е разрешавала съпрузите да живеят настрана и всеки от тях е имал право да има странични връзки. Стига техният сътрудник да не е прислужник. Скандалният аристократ обаче няма задръжки и постоянно със своя прислужник и ухажор Латур провежда
Оргии с мъже и дами
През 1772 година дьо Сад е в средиземноморския град Марсилия и заживява с Латур. Много скоро къщата за срещи се трансформира Содом и Гомор. Двамата намеат проститутки, дават им афродизиаци и се предават на милувки, съпровождани с бичуване на дамите. Една от дамите се оплаква на своя колежки за болки, получени от свръхдоза испанска муха и мъжете са наказани на гибел поради содомия и отравяне.
Двамата обаче бягат в Италия, като преди този момент дьо Сад провежда прощална оргия, на която съблазнява и своя балдъза. Тъщата към този момент не устоя и е настояла брачният партньор на нейната щерка изпада в недружелюбност.
При опит да се върне в Париж дьо Сад е задържан и през 1777 година попада зад решетките на Бастилията. Новата конюнктура е шокираща за него. Вместо първокласни салони, той би трябвало да се задоволява с легло, маса, два стола и нащърбена чаша. В едно от писмата си от пандиза дьо Сад се оплаква. "Отчаян съм ", крещи върху хартията той. Условията за дьо Сад обаче са доста по-добри, в сравнение с за другите пандизчии. Лишеният от независимост има право на свиждания и е постоянно посещаван от жена си. Той също съумява да стане създател на книги, които описващи неговите полови завършения.
След рухването на Бастилията дьо Сад е пуснат от психиатрията и той не пропуща да се изтъкне. "Аз възпламених недоволството ", твърди скандалният мъж. В наследството си той показва, че желае да бъде предаден на давност. Дьо Сад напуща този свят на 2 декември 1814 година Той оцелява през съвсем всички премеждия, съпътствали Франция в края ХVII и началото на ХIХ в. (Революцията, терора, възходът и падението на Наполеон). Последната му воля обаче не изпълнена и виновникът за това е Бащата на садизма, неговите пристрастености и книги.
Малцина знаят, че следващата искра от недоволството на французите е била хвърлена от може би най-известния по това време лишен от независимост мъж – Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, или в резюме, Маркиз дьо Сад, които вика за помощ от Бастилията.
Разбира се, мъчно е да се припише заслугата на един-единствен човек в обръщането на хода на историята. Думите на скандалния аристократ биха могли да останат и глас в пустиня, в случай че във френското кралство нямаше нещо гнило.
До края на ХVIII век малцинството от популацията (аристократите и свещениците) е държало властта и получавало всички, свързани с ръководството облаги. Мнозинството, по този начин нареченото Трето съсловие, от своя страна, е плащало налозите, с цел да могат благородниците и клириците да се се радват на благоденствие и сладостен живот. Лошите реколти следват една след друга и това увеличавало данъчното задължение върху главната част от популацията. Приписваните на брачната половинка на Луи ХVI – Мария-Антоанета народът да яде пасти, когато няма самун, също не способстват за усмиряване на ситуацията.
Външният фактор също има своята роля. Заради загубата на Седемгодишната война против Англия (1756-1763 г.) Франция е принудена да се елементарни с фантазиите си за основаване на колониална империя. Подкрепата за разбунтувалите се против Лондон северноамерикански колонии също попарва фантазиите за реванш. В същото време раждането на Съединени американски щати на 4 юли 1776 година дава образец. Едно от първите претенции на въстаналите северноамериканци е да имат посланичество във властта, тъй като заплащат налози. Безспорно събитията от западния бряг на Атлантика са оказали въздействие върху развиването на Стария континент.
Началото
За да преодолее несъгласията монархът взема решение за пръв път от 175 години да свика Генералните щати (парламента). Луи ХVI още на първото съвещание на 5 май 1789 година декларира, че не желае рискови нововъведения и чака от депутатите да намерят средства за закърпването на бюджета. В отговор парламентаристите от Третото съсловие декларират, че те ще вземат решение ориста на Франция и се прогласяват за Национално заседание. По-късно към бунтовниците се причисляват и свещеници, и аристократи. Когато на 20 юни разбунтувалите се депутати идват на работното си място, пленарната зала е заключена. Тогава те отиват в Залата за игра на топка и полягат клетва, че няма да се разхлабен, до момента в който във Франция няма Конституция.
Кралят дава отговор, че няма да допусне нито ограничение на правата си, нито коренна смяна в привилегиите на благородниците и духовенството. В Париж прииждат войски. Депутатите, защитаващи третото съсловие, обаче са непоколебими. Те вземат решение, че са неприкосновени и всеки, който посегне на техния живот, предстои на наказателна отговорност. Конфликтът към този момент е неминуем и от тази обстановка се възползва Маркиз дьо Сад.
Лежащият в Бастилията поради своите непристойности благородник на 2 юли вижда хора и крещи: Помощ.
Тук мъчат хора!
Тези думи са привлекли вниманието на недоволните парижани, обърнали поглед към омразния затвор, станал тъмен знак на мракобесничеството и абсолютизма. Въпреки неприятната си популярност Бастилията тогава към този момент била дом за осем (включително и дьо Сад) наказани за чисто престъпни действия.
Събитията се развиват стремглаво. На 4 юли дьо Сад е изместен в лудница. Кралят седмица по-късно уволнява релативно демократичния министър председател Жан Некер и го сменя с Луи Огюст дьо Брейтел. Новият министър-председател е решен да се разправи с протеста. "Ако би трябвало да изгорим Париж, с цел да спасим Короната, ще го създадем ", безапелационен е той пред монарха.
Думите на Бейтел са последната капка в чашата на търпението на столичаните. "На оръжие! " Този възклик раздрусва града и тълпата потегля към пандиза. Крайната цел обаче не е освобождението на 7-те пандизчии. Тя е превзимането на арсенала, където има оръжие, барут, оръдия и гюлета.
Стотици души обсаждат Бастилията и на 14 юли 1789 година тя е завладяна. Седемте фалшификатори на монети и проститутки излизат на независимост, а последният шеф на пандиза - Бернард Рене Жoрдан, маркиз дьо Лоне е погубен. Той, по подигравка на ориста, е роден в последния си дом. "Тук ще се танцува ", този надпис появява върху стените на постройката, която по-късно разрушена.
Историята си прави смешки, постоянно
Главният воин на този роман е доста надалеч от прокламираните от Великата френската гражданска война Свобода, тъждество, приятелство. Маркиз дьо Сад в счита, че хората се разделят на две групи. Роби и господари, а последните са лишени от всякаква отговорност за своите думи и каузи. Неговите творби не са отличавали с типичната за тогавашното време на изящност, в противен случай те са били груби, изпълнени с натуралистични подиуми и описания на изтезаване на половия сътрудник за реализиране на оргазъм. И ето за какво, в случай че е мъчно да се откри директна родствена връзка сред скандалния аристократ и събитията, допринесели до основаването на актуалната народна власт, то този мъж може да се назова
Баща на садизма
Маркиз дьо Сад е роден на 2 юни 1840 година край Париж и е единственото оживяло дете на родителите си. Той е отглеждан от прислужниците и първата му характерността е капризно и бунтовно дете. Вероятно поради това благородникът е изпратен в йезуитски лицей. Строгото образование обаче дава противоположен на стремежи резултат и скоро младият благородник втрещява висшите кръгове със своите похождения.
За пръв път дьо Сад влиза в пандиза на 23-годишна възраст. Той, както е разрешавала модата, има своя къща за срещи. Там той се отдава на интимни милувки. Веднъж аристократът кани продажница, която е считал да наказа. Жана обаче отхвърля и се пробва да избяга, само че е арестувана. За да не дава публичност на случая, домакинът предлага на своята гостенка да счупи разпятие. Жрицата извършва желанието на дьо Сад, само че на идващия ден се оплакала на управляващите. След бърз развой скандалният аристократ е бил наказан за осквернение.
Тъщата - мадам дьо Монтрьой - пуска връзки и нейният шурей излиза на независимост. Съпругата на дьо Сад - Рене-Перажи не обръща внимание на слуховете към своята половинка. Все отново техният брак е по сметка. Традицията е разрешавала съпрузите да живеят настрана и всеки от тях е имал право да има странични връзки. Стига техният сътрудник да не е прислужник. Скандалният аристократ обаче няма задръжки и постоянно със своя прислужник и ухажор Латур провежда
Оргии с мъже и дами
През 1772 година дьо Сад е в средиземноморския град Марсилия и заживява с Латур. Много скоро къщата за срещи се трансформира Содом и Гомор. Двамата намеат проститутки, дават им афродизиаци и се предават на милувки, съпровождани с бичуване на дамите. Една от дамите се оплаква на своя колежки за болки, получени от свръхдоза испанска муха и мъжете са наказани на гибел поради содомия и отравяне.
Двамата обаче бягат в Италия, като преди този момент дьо Сад провежда прощална оргия, на която съблазнява и своя балдъза. Тъщата към този момент не устоя и е настояла брачният партньор на нейната щерка изпада в недружелюбност.
При опит да се върне в Париж дьо Сад е задържан и през 1777 година попада зад решетките на Бастилията. Новата конюнктура е шокираща за него. Вместо първокласни салони, той би трябвало да се задоволява с легло, маса, два стола и нащърбена чаша. В едно от писмата си от пандиза дьо Сад се оплаква. "Отчаян съм ", крещи върху хартията той. Условията за дьо Сад обаче са доста по-добри, в сравнение с за другите пандизчии. Лишеният от независимост има право на свиждания и е постоянно посещаван от жена си. Той също съумява да стане създател на книги, които описващи неговите полови завършения.
След рухването на Бастилията дьо Сад е пуснат от психиатрията и той не пропуща да се изтъкне. "Аз възпламених недоволството ", твърди скандалният мъж. В наследството си той показва, че желае да бъде предаден на давност. Дьо Сад напуща този свят на 2 декември 1814 година Той оцелява през съвсем всички премеждия, съпътствали Франция в края ХVII и началото на ХIХ в. (Революцията, терора, възходът и падението на Наполеон). Последната му воля обаче не изпълнена и виновникът за това е Бащата на садизма, неговите пристрастености и книги.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ