Проф. Христина Вучева: Европейската минимална заплата е стъпка за сближаване в ЕС
На 14 януари 2020 година в Страсбург на специфичен брифинг виновни представители на Европейската комисия оповестяват, че поставят началото на разискване на казуса за определяне на минимална работна заплата в Европейския съюз. При избирането на ръководителя на Европейска комисия, госпожа Урсула фон дер Лайен дава обещание пред Европейския парламент, че ще постави старания да се търсят начини за реализирането на концепцията за механизъм, който да планува общ порядък за установяване на минимална работна заплата.
В проведения преди европейските избори спор Франс Тимерманс, понастоящем един от заместник-председателите на Европейска комисия, предложи във всяка страна-членка минималната работна заплата да бъде 60% от междинната за съответната страна. Преди това, на 1 март 2019 година в своето слово за възобновяване на Европейски Съюз Еманюел Макрон показа концепцията за въвеждане на минимална заплата, съобразена с икономическите условия на всяка страна. Тогава в доста от мненията, казаното от Макрон беше представено неопределено, като се пропускаше пояснението минималната заплата да се преценява с изискванията на всяка страна.
В някои от мненията от 14 и 15 януари значимият за хората въпрос за минималната заплата в Европейски Съюз, се показва незадоволително ясно.
Често нуждата от общи правила се подменя с обяснението, че минимална заплата, избрана от Европейски Съюз е нужна, с цел да се спасят работещите в някои страни от употреба посредством ниско възнаграждение. Някои назовават това обществен дъмпинг. Това е несвоевременно и неопределено определение. У нас и преди то се загатваше и беше приписвано на Макрон, макар че както отбелязахме той постоянно е уточнявал, че минималната работна заплата би трябвало да е обвързвана с изискванията на всяка страна.
Все отново този път е по-трудно да се изопачава и показва погрешно въпроса за минималната работна заплата, тъй като беше направено конкретизиране от Валдис Домбровскис, че този въпрос е в прерогативите на националните законодателства. Европейски Съюз може единствено да предлага, за тяхно облекчение, някакъв инструментариум за установяване от всяка страна на минималната заплата, само че не да постанова номинално избрана сума, наложителна за всички страни. В стопански проект това би било нелепост.
Известно е, че в обичайно подредените и дисциплинирани скандинавски страни –Швеция, Дания, Финландия не се дефинира минимална заплата. Но за сметка на това има мощни синдикати и виновни работодатели, които годишно договарят заплащането и то е едно от най-хубавите. Няма минимална заплата и в Австрия, Малта и Кипър. В скандинавските страни настоящият ред за групово договаряне се пази от всички участници в този развой и няма никаква причина, някои да упорства при тях да се вкарва минимална заплата. Ние, обаче се нуждаем от вероятни европейски рекомендации за установяване на минималната заплата.
Внимателният разбор на мненията и в актуалният миг и преди самодейността на Европейска комисия, демонстрира и една друга, не изключително потребна наклонност. Вижда се предпочитание да се опълчват ползите на източноевропейските страни на тези от еврозоната.
След упоменатия първоначално брифинг от 14 януари още веднъж се появиха мнения, че източноевропейските страни нямат интерес даже към някакви общи правила, които да се ползват от всяка страна, тъй като те имали полза от ниски разноски за работна заплата, с цел да са конкурентни. Това са неточни и подвеждащи изказвания, които могат да основат напрежение и компликации при решение на други значими за общността въпроси.
Съществуват задоволително доста ясни аргументи, които дефинират сериозните разлики в разноските за работна заплата на всяка страна. Ето за какво е неуместно въпросът за минималната работна заплата да се обобщава с думите „ нужна ни е обществена конвергенция ”. На всички е ясно, че ни е нужна конвергенция във всички сфери и на първо място в приходите. За страдание това не може да се реализира с приемане на Регламенти, Директиви и Решения на европейския съд. За да се сближим на всички равнища, което би дало нов подтик на европейския план, е неотложно да се премисли метода, по който се провежда и ръководи Европейски Съюз. Това несъмнено включва и въпроса за минималната работна заплата, само че преди него има други и доста по-трудни въпроси, от чието решение зависят и приходите. Ще изброим някои от тези въпроси без рекламация за пълнота:
1. Как да се работи против настъпателната и нападателна конкуренция на Китай и на Съединени американски щати по всички стопански дейности;
2. Как да се провежда европейската цифрова стопанска система и своевременното внедряване на новости – нещо, което е неведнъж по-трудно при съюз от 27 национални страни и то съюз прегърнал демократичната народна власт на фона на държавния капитализъм на Китай и егоистичния капитализъм на Доналд Тръмп;
3. Как да усъвършенстваме прилаганите до в този момент принадлежности за централизиране и систематизиране на средства в границите на Европейски Съюз. Не са ли остарели стандартите прилагани до в този момент посредством тъй наречените европейски стратегии, хвърлящи големи пари в сфери, които не водят до наваксване на изоставането на Европейски Съюз спрямо съперниците му;
Защо не се довършват диалозите за бъдещето на Европейски Съюз, които започнаха при Жан-Клод Юнкер. Ако деликатно прочетем казаното от Макрон от 1 март 2019 и словата на госпожа Анегрет Крамп-Каренбауер със заглавие „ Да създадем Европейски Съюз подобен какъвто би трябвало ” – обява от 10 март 2019 година ще се убедим, че отсъства общо схващане по доста значими въпроси. Едва откакто това се направи, можем да приказваме за обществената кохезия.
Сигурно е добре да се съблюдават обещанията и евентуално по тази причина едно от първите дейности на новата Европейска комисия е отдадено на по-лесния проблем за вероятните правила за образуване на минималната работна заплата в границите на Европейски Съюз. Това може да се реализира като се провеждат разисквания в обособените страни, в които да вземат участие европейските специалисти от Брюксел и някои комисари. Ще бъде неточност, в случай че преждевременно се оферират решения, от които някои страни нямат нужда, а за други – това е доста значимо. За нас, да вземем за пример, предлагането на Франс Тимерманс за минимална заплата равна на 60 % от междинната за страната, би свършило доста добра работа при годишните разисквания на главните стопански параметри. /БГНЕС
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
В проведения преди европейските избори спор Франс Тимерманс, понастоящем един от заместник-председателите на Европейска комисия, предложи във всяка страна-членка минималната работна заплата да бъде 60% от междинната за съответната страна. Преди това, на 1 март 2019 година в своето слово за възобновяване на Европейски Съюз Еманюел Макрон показа концепцията за въвеждане на минимална заплата, съобразена с икономическите условия на всяка страна. Тогава в доста от мненията, казаното от Макрон беше представено неопределено, като се пропускаше пояснението минималната заплата да се преценява с изискванията на всяка страна.
В някои от мненията от 14 и 15 януари значимият за хората въпрос за минималната заплата в Европейски Съюз, се показва незадоволително ясно.
Често нуждата от общи правила се подменя с обяснението, че минимална заплата, избрана от Европейски Съюз е нужна, с цел да се спасят работещите в някои страни от употреба посредством ниско възнаграждение. Някои назовават това обществен дъмпинг. Това е несвоевременно и неопределено определение. У нас и преди то се загатваше и беше приписвано на Макрон, макар че както отбелязахме той постоянно е уточнявал, че минималната работна заплата би трябвало да е обвързвана с изискванията на всяка страна.
Все отново този път е по-трудно да се изопачава и показва погрешно въпроса за минималната работна заплата, тъй като беше направено конкретизиране от Валдис Домбровскис, че този въпрос е в прерогативите на националните законодателства. Европейски Съюз може единствено да предлага, за тяхно облекчение, някакъв инструментариум за установяване от всяка страна на минималната заплата, само че не да постанова номинално избрана сума, наложителна за всички страни. В стопански проект това би било нелепост.
Известно е, че в обичайно подредените и дисциплинирани скандинавски страни –Швеция, Дания, Финландия не се дефинира минимална заплата. Но за сметка на това има мощни синдикати и виновни работодатели, които годишно договарят заплащането и то е едно от най-хубавите. Няма минимална заплата и в Австрия, Малта и Кипър. В скандинавските страни настоящият ред за групово договаряне се пази от всички участници в този развой и няма никаква причина, някои да упорства при тях да се вкарва минимална заплата. Ние, обаче се нуждаем от вероятни европейски рекомендации за установяване на минималната заплата.
Внимателният разбор на мненията и в актуалният миг и преди самодейността на Европейска комисия, демонстрира и една друга, не изключително потребна наклонност. Вижда се предпочитание да се опълчват ползите на източноевропейските страни на тези от еврозоната.
След упоменатия първоначално брифинг от 14 януари още веднъж се появиха мнения, че източноевропейските страни нямат интерес даже към някакви общи правила, които да се ползват от всяка страна, тъй като те имали полза от ниски разноски за работна заплата, с цел да са конкурентни. Това са неточни и подвеждащи изказвания, които могат да основат напрежение и компликации при решение на други значими за общността въпроси.
Съществуват задоволително доста ясни аргументи, които дефинират сериозните разлики в разноските за работна заплата на всяка страна. Ето за какво е неуместно въпросът за минималната работна заплата да се обобщава с думите „ нужна ни е обществена конвергенция ”. На всички е ясно, че ни е нужна конвергенция във всички сфери и на първо място в приходите. За страдание това не може да се реализира с приемане на Регламенти, Директиви и Решения на европейския съд. За да се сближим на всички равнища, което би дало нов подтик на европейския план, е неотложно да се премисли метода, по който се провежда и ръководи Европейски Съюз. Това несъмнено включва и въпроса за минималната работна заплата, само че преди него има други и доста по-трудни въпроси, от чието решение зависят и приходите. Ще изброим някои от тези въпроси без рекламация за пълнота:
1. Как да се работи против настъпателната и нападателна конкуренция на Китай и на Съединени американски щати по всички стопански дейности;
2. Как да се провежда европейската цифрова стопанска система и своевременното внедряване на новости – нещо, което е неведнъж по-трудно при съюз от 27 национални страни и то съюз прегърнал демократичната народна власт на фона на държавния капитализъм на Китай и егоистичния капитализъм на Доналд Тръмп;
3. Как да усъвършенстваме прилаганите до в този момент принадлежности за централизиране и систематизиране на средства в границите на Европейски Съюз. Не са ли остарели стандартите прилагани до в този момент посредством тъй наречените европейски стратегии, хвърлящи големи пари в сфери, които не водят до наваксване на изоставането на Европейски Съюз спрямо съперниците му;
Защо не се довършват диалозите за бъдещето на Европейски Съюз, които започнаха при Жан-Клод Юнкер. Ако деликатно прочетем казаното от Макрон от 1 март 2019 и словата на госпожа Анегрет Крамп-Каренбауер със заглавие „ Да създадем Европейски Съюз подобен какъвто би трябвало ” – обява от 10 март 2019 година ще се убедим, че отсъства общо схващане по доста значими въпроси. Едва откакто това се направи, можем да приказваме за обществената кохезия.
Сигурно е добре да се съблюдават обещанията и евентуално по тази причина едно от първите дейности на новата Европейска комисия е отдадено на по-лесния проблем за вероятните правила за образуване на минималната работна заплата в границите на Европейски Съюз. Това може да се реализира като се провеждат разисквания в обособените страни, в които да вземат участие европейските специалисти от Брюксел и някои комисари. Ще бъде неточност, в случай че преждевременно се оферират решения, от които някои страни нямат нужда, а за други – това е доста значимо. За нас, да вземем за пример, предлагането на Франс Тимерманс за минимална заплата равна на 60 % от междинната за страната, би свършило доста добра работа при годишните разисквания на главните стопански параметри. /БГНЕС
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ