Кръстовден e!
На 14 септември Православната черква уважава църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, именуван от народа Кръстовден.
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното поверие Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва " над главите на присъстващите. От това "въздвижение " получава своето име и празникът.
У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, с цел да се помолят за здраве.
В националните поверия се споделя, че против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, тъй като в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. На този ден най-възрастната жена в дома би трябвало да опече специфичен ритуален самун, наименуван кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората даже вярвали, че празникът, който по остарял жанр се отбелязвал на 27 септември, слага началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват). От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява " семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.
На 14 септември имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното поверие Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва " над главите на присъстващите. От това "въздвижение " получава своето име и празникът.
У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, с цел да се помолят за здраве.
В националните поверия се споделя, че против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, тъй като в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.
По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. На този ден най-възрастната жена в дома би трябвало да опече специфичен ритуален самун, наименуван кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората даже вярвали, че празникът, който по остарял жанр се отбелязвал на 27 септември, слага началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват). От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява " семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът.
На 14 септември имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ