Все повече партньорства между банките и финтех компаниите до края на 2020 г.
На 14 септември 2019 година в Европейския съюз влязоха в действие регулаторните механически стандарти (RTS) за задълбочено определяне на идентичността на клиента (SCA) към Втората инструкция за платежните услуги, по-известна като PSD2. Стандартите целят да основат по-високо равнище на сигурност на електронните заплащания и да лимитират риска от измами. Доброто ръководство на процеса по определяне на идентичността на клиента е и един от основните мотори за растежа на електронната търговия в Европа.
За да запознае своите читатели с настъпилите промени, свързани с отвореното банкиране и директивата PSD2, след старта на използването й, "Банкеръ " провежда конференция на тематика "Революция в банкирането ", която се организира през днешния ден (30.10.2019 г.) в хотел "Маринела ", гр. София.
Константин Стойчев, шеф, дирекция "Стратегическо обмисляне и развиване " в Първа капиталова банка показа 3 разнообразни вероятности по тематиката - Какво се случи след приемането на директивата до в този момент, какви са упованията за развиването на банките до края на 2020 година и какви - след 2020 година
Ситуацията след 14 септември 2019 година
"Почти всички банки сме създали всичко допустимо за реализиране на официално сходство с условията на PSD2. (...) Но с цел да сме сигурни че сме в сходство, ние би трябвало да сме тествали в действителна среда, против действителни трети страни, което към този миг мъчно се получава ", съобщи Константин Стойчев.
По отношение на метода, от Първа капиталова банка характеризират обстановката като "предпазлив старт ". "Има софтуерни, процедурни и правни компликации пред интеграцията с API на банките. Една от главните аргументи за това е потреблението на разнообразни софтуерни решения. В други страни банките са се обединили към обещано софтуерно решение, което разрешава да оферират API-тата в доста по-стандартизиран тип. "
Финтех фирмите навлизат по-бавно на българския пазар. "Това е обикновено, защото за множеството интернационалните финтех компании, другите пазари са по-интересни и са с преимущество. Българските финтех компании занапред се развиват и навлизат в тази област. Те изпитват компликации при интеграциите с банките и имат неизяснени бизнес модели ", уточни още Стойчев.
При цифровата идентичност настъпи една от най-силните промени - бързото нахлуване на удостоверителните услуги и на технологиите за отдалечена идентификация.
Какво се чака до края на 2020 година
Според специалистите от ПИБ, до края на 2020 година всеобщо ще стартират да се употребяват услуги като агрегиране на сметки и иницииране на заплащания в мобилните и уеб банкирания на банките. Очаква се засилено нахлуване на задгранични финтех компании, включително - по-осезаемо на българските, както и от ден на ден партньорства от вида "банка-финтех ".
Ще се появят повече компании, предлагащи стандартизирани агрегаторни услуги, като посредством тях по-лесно, по-бързо и по-евтино ще се употребяват PSD2 каналите. След изчистването на всички аспекти по регулаторното сходство, фокусът ще бъде върху новите бизнес благоприятни условия (PSD2 - основани услуги), показват още от финансовата институция.
Очаквания след 2020 година
Това, което ще промени "играта " за банките ще бъдат NeoBanks и Bigtech. Според Константин Стойчев ще се усети сериозен напън върху обичайните източници на доходи за банките, защото NeoBanks и Bigtech основават съществени предпоставки за понижаване на таксите. Финтех фирмите ще бъдат доста по-развити и ще са по-силна конкуренция.
Очаква се да стартират и първите партньорства, консолидации и придобивания от вида "банка-fintech ", "fintech-bigtech ", както и "fintech-fintech ". Всичко това ще предложи една диверсификация на услугите и прибавянето на премиум услуги (платени абонаменти, свъразни с API на банките). "За банките това съставлява един спомагателен евентуален източник на доходи ", уточни още Стойчев, като акцентира, че най-голямата смяна след 2020 година ще бъде основаването на платформи за финансови услуги, в партньорства с финтех компании.
За да запознае своите читатели с настъпилите промени, свързани с отвореното банкиране и директивата PSD2, след старта на използването й, "Банкеръ " провежда конференция на тематика "Революция в банкирането ", която се организира през днешния ден (30.10.2019 г.) в хотел "Маринела ", гр. София.
Константин Стойчев, шеф, дирекция "Стратегическо обмисляне и развиване " в Първа капиталова банка показа 3 разнообразни вероятности по тематиката - Какво се случи след приемането на директивата до в този момент, какви са упованията за развиването на банките до края на 2020 година и какви - след 2020 година
Ситуацията след 14 септември 2019 година
"Почти всички банки сме създали всичко допустимо за реализиране на официално сходство с условията на PSD2. (...) Но с цел да сме сигурни че сме в сходство, ние би трябвало да сме тествали в действителна среда, против действителни трети страни, което към този миг мъчно се получава ", съобщи Константин Стойчев.
По отношение на метода, от Първа капиталова банка характеризират обстановката като "предпазлив старт ". "Има софтуерни, процедурни и правни компликации пред интеграцията с API на банките. Една от главните аргументи за това е потреблението на разнообразни софтуерни решения. В други страни банките са се обединили към обещано софтуерно решение, което разрешава да оферират API-тата в доста по-стандартизиран тип. "
Финтех фирмите навлизат по-бавно на българския пазар. "Това е обикновено, защото за множеството интернационалните финтех компании, другите пазари са по-интересни и са с преимущество. Българските финтех компании занапред се развиват и навлизат в тази област. Те изпитват компликации при интеграциите с банките и имат неизяснени бизнес модели ", уточни още Стойчев.
При цифровата идентичност настъпи една от най-силните промени - бързото нахлуване на удостоверителните услуги и на технологиите за отдалечена идентификация.
Какво се чака до края на 2020 година
Според специалистите от ПИБ, до края на 2020 година всеобщо ще стартират да се употребяват услуги като агрегиране на сметки и иницииране на заплащания в мобилните и уеб банкирания на банките. Очаква се засилено нахлуване на задгранични финтех компании, включително - по-осезаемо на българските, както и от ден на ден партньорства от вида "банка-финтех ".
Ще се появят повече компании, предлагащи стандартизирани агрегаторни услуги, като посредством тях по-лесно, по-бързо и по-евтино ще се употребяват PSD2 каналите. След изчистването на всички аспекти по регулаторното сходство, фокусът ще бъде върху новите бизнес благоприятни условия (PSD2 - основани услуги), показват още от финансовата институция.
Очаквания след 2020 година
Това, което ще промени "играта " за банките ще бъдат NeoBanks и Bigtech. Според Константин Стойчев ще се усети сериозен напън върху обичайните източници на доходи за банките, защото NeoBanks и Bigtech основават съществени предпоставки за понижаване на таксите. Финтех фирмите ще бъдат доста по-развити и ще са по-силна конкуренция.
Очаква се да стартират и първите партньорства, консолидации и придобивания от вида "банка-fintech ", "fintech-bigtech ", както и "fintech-fintech ". Всичко това ще предложи една диверсификация на услугите и прибавянето на премиум услуги (платени абонаменти, свъразни с API на банките). "За банките това съставлява един спомагателен евентуален източник на доходи ", уточни още Стойчев, като акцентира, че най-голямата смяна след 2020 година ще бъде основаването на платформи за финансови услуги, в партньорства с финтех компании.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ