Св. апостол Филип вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол, имен ден празнуват Филип, Фильо и Филипа
На 14 ноември Православната черква уважава Св. Филип – гр. “любител на коне ”, един от Христовите апостоли, а народът чества в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци.
Според библията след Христово разпване дружно със сестра Мириамна и деятел Вартоломей Филип тръгнал да проповядва Христовото обучение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачили из целия град. Били упрекнати в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.
Докато събличали облеклата им, внезапно Мириамна се трансформирала в огнен камък. Разпнали на кръст деятел Филип с глава, виснала надолу. Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм, а земята се разтресла в екот, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите.
Апостол Вартомолей свалил Филип, само че той към този момент бил минал от земята на небето.
След това Вартомолей покръстил всички, а три дни по-късно на мястото, където шапка кръвта от деятел Филип, пораснала лоза като предсказание за това, че поради пролятата в името на Христа кръв, светият се любува на постоянно самодоволство.
Имен ден честват Филип, Фильо и Филипа. Името Филип е от гръцки генезис. То става доста известно по времето на Филип Македонски – тогава сегашен Пловдив се наричал Филипополис.
На 14 ноември в някои елементи на Западна България честват мратинци – в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци.
Жертвата на този неприятен дух, който мори кокошките, е черно пиле или петле. Мратинячето (жертвата) се коли на прага. Перушината се пази и с нея се кади на лехуса, в случай че се разболее, лекува се и шемет – световъртеж, кади се при кръвоизлив от носа.
Ако главата и краката на жертвата, завързани с червен конец, се окачват зад вратата, те ще пазят къщата от всевъзможни неприятни вълшебства и зли сили.
Магически обред за опазване на шанса може да направи домакинята на дома. Пръска с шепи просо към къщата и назовава: когато душманите съберат всички зърна, тогава и шанса на къщата да завладяват.
Мратински се назовават нощите от 11 (14) до 21 ноември. Те се считат даже за по-лоши от Мръсните дни, тъй като през тях човек може да се разболее от разнообразни заболявания. На 15 ноември се чества за заболяването бодеж, пристигнала от простуда или вятър.
Спазват се всички забрани, отнасящи се до Вълчите празници.
На 13 и 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни.
Коледни заговезни или заговелки се назовава денят преди Коледните пости – 14 ноември. Той се счита и за последния ден, в който може да се блажи – т.е. да се яде месо, яйца, млечни артикули.
По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се поставя пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с фасул. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ястие, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато отново се хапва блажно.
Венчавките са неразрешени от 14 ноември до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се съблюдава непоколебим пост – сряда и петък – и заговезните се случват на друга дата.
Според библията след Христово разпване дружно със сестра Мириамна и деятел Вартоломей Филип тръгнал да проповядва Христовото обучение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачили из целия град. Били упрекнати в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.
Докато събличали облеклата им, внезапно Мириамна се трансформирала в огнен камък. Разпнали на кръст деятел Филип с глава, виснала надолу. Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм, а земята се разтресла в екот, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите.
Апостол Вартомолей свалил Филип, само че той към този момент бил минал от земята на небето.
След това Вартомолей покръстил всички, а три дни по-късно на мястото, където шапка кръвта от деятел Филип, пораснала лоза като предсказание за това, че поради пролятата в името на Христа кръв, светият се любува на постоянно самодоволство.
Имен ден честват Филип, Фильо и Филипа. Името Филип е от гръцки генезис. То става доста известно по времето на Филип Македонски – тогава сегашен Пловдив се наричал Филипополис.
На 14 ноември в някои елементи на Западна България честват мратинци – в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци.
Жертвата на този неприятен дух, който мори кокошките, е черно пиле или петле. Мратинячето (жертвата) се коли на прага. Перушината се пази и с нея се кади на лехуса, в случай че се разболее, лекува се и шемет – световъртеж, кади се при кръвоизлив от носа.
Ако главата и краката на жертвата, завързани с червен конец, се окачват зад вратата, те ще пазят къщата от всевъзможни неприятни вълшебства и зли сили.
Магически обред за опазване на шанса може да направи домакинята на дома. Пръска с шепи просо към къщата и назовава: когато душманите съберат всички зърна, тогава и шанса на къщата да завладяват.
Мратински се назовават нощите от 11 (14) до 21 ноември. Те се считат даже за по-лоши от Мръсните дни, тъй като през тях човек може да се разболее от разнообразни заболявания. На 15 ноември се чества за заболяването бодеж, пристигнала от простуда или вятър.
Спазват се всички забрани, отнасящи се до Вълчите празници.
На 13 и 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни.
Коледни заговезни или заговелки се назовава денят преди Коледните пости – 14 ноември. Той се счита и за последния ден, в който може да се блажи – т.е. да се яде месо, яйца, млечни артикули.
По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се поставя пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с фасул. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ястие, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато отново се хапва блажно.
Венчавките са неразрешени от 14 ноември до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се съблюдава непоколебим пост – сряда и петък – и заговезните се случват на друга дата.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ