14 ноември 1359 г. Умира Григорий Палама
На 14 ноември 1359 година умира византийският богослов и архиепископ на Солун Григорий Палама. Той е разгласен за светец от Православната черква, която празнува паметта му на 14 ноември (27 ноември по остарял стил).
Григорий Палама е роден в Константинопол през 1296 година Бащата на Григорий е почитан жрец в двореца, само че умира малко след раждането на Григорий, заради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на работа в двореца, през 1316 година двадесетгодишният Григорий отпътува за Света Гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир, а след време приема монашеска схима под управлението на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също одобряват монашество.
След гибелта на духовния му ментор Григорий Палама се заселва в обителта „ Глосия “. Там настоятелят на обителта го вкарва в учението на исихазма. През 1326 година монасите от Глосия се прибират в Солун, с цел да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в духовнически ранг. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното обучение на Варлаам Калабрийски.
В разразилата се дискусия сред двамата Григорий съумява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява неоправдателно слово в три елементи против съперника си. Заради усиленото му покровителство за обичайните канони на Православната черква през 1344 Григорий е отстранен от църквата и е хвърлен в тюрма по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, последовател на учението на учението на Варлаам. През 1347 година, след гибелта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в ранг архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 година През 1354 година Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на разногласието сред Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като плебеи в разнообразни градове из Азия.
След една година, прекарана в плен, Григорий е изплатен от сърби и наред се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 година През 1368 година е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун — в черква, носеща неговото име.
Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като вълшебник. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.
В сърцевината си учението на Св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна черква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е заложник на Своята Божествена природа, че бидейки обич, т.е. празненство и цялост на живота, Той и в Себе Си живее и като че ли преливайки отвън личното Си съществуване, доближава и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и посредством молитвата, и посредством непосредственото, непостижимо Свое деяние към Самия Себе Си, към това, което назоваваме животворяща берекет.
Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не поради подвига ни, а в отговор на човешкия зов, на човешката молба, на човешката горест по Бога. Божията берекет прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да одобряват Бога като мечтан посетител, като цар, като живот.
В едно от своите съчинения Св. Григорий приказва за това, че сме призвани да станем напълно транспарантни - като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви - споделя той, - ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас компактност, непрозрачност. И по тази причина плодородната светлина, Божественият огън се допира до повърхността ни; от време на време ни обгаря, от време на време ни сгрява; със Своята светлина прави явни дефектите, минусите, повредата; само че същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата персона, душа и тяло, съдържа в себе си.
Григорий Палама е роден в Константинопол през 1296 година Бащата на Григорий е почитан жрец в двореца, само че умира малко след раждането на Григорий, заради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на работа в двореца, през 1316 година двадесетгодишният Григорий отпътува за Света Гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир, а след време приема монашеска схима под управлението на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също одобряват монашество.
След гибелта на духовния му ментор Григорий Палама се заселва в обителта „ Глосия “. Там настоятелят на обителта го вкарва в учението на исихазма. През 1326 година монасите от Глосия се прибират в Солун, с цел да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в духовнически ранг. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното обучение на Варлаам Калабрийски.
В разразилата се дискусия сред двамата Григорий съумява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява неоправдателно слово в три елементи против съперника си. Заради усиленото му покровителство за обичайните канони на Православната черква през 1344 Григорий е отстранен от църквата и е хвърлен в тюрма по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, последовател на учението на учението на Варлаам. През 1347 година, след гибелта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в ранг архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 година През 1354 година Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на разногласието сред Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като плебеи в разнообразни градове из Азия.
След една година, прекарана в плен, Григорий е изплатен от сърби и наред се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 година През 1368 година е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун — в черква, носеща неговото име.
Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като вълшебник. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.
В сърцевината си учението на Св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна черква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е заложник на Своята Божествена природа, че бидейки обич, т.е. празненство и цялост на живота, Той и в Себе Си живее и като че ли преливайки отвън личното Си съществуване, доближава и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и посредством молитвата, и посредством непосредственото, непостижимо Свое деяние към Самия Себе Си, към това, което назоваваме животворяща берекет.
Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не поради подвига ни, а в отговор на човешкия зов, на човешката молба, на човешката горест по Бога. Божията берекет прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да одобряват Бога като мечтан посетител, като цар, като живот.
В едно от своите съчинения Св. Григорий приказва за това, че сме призвани да станем напълно транспарантни - като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви - споделя той, - ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас компактност, непрозрачност. И по тази причина плодородната светлина, Божественият огън се допира до повърхността ни; от време на време ни обгаря, от време на време ни сгрява; със Своята светлина прави явни дефектите, минусите, повредата; само че същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата персона, душа и тяло, съдържа в себе си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ