Св. Валентин – приказка за влюбени!
На 14 февруари влюбените по целия свят си разменят клетва за честност, дарове, цветя, картички, бонбони. Безспорно, денят на Св. Валентин е един от най-романтичните празници през годината.
За самия Св. Валентин обаче се знае малко, а историята обвързвана с него е забулена в загадъчност. Днес, католическата черква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари. Връзката сред Св. Валентин и сантименталната обич не е упомената в нито един ранен исторически документ и се смята за легенда. Между най-разпространените митове е тази, обвързвана с историята на Римската империя през III в. и ръководството на император Клавдий II. По време на своето ръководство императорът незабавно имал потребност от бойци за голямата си войска. Но малко били искащите да постъпят в нея. Според императора повода за това била в нежеланието на римските мъже да изоставен обичаните си и своите фамилии. Затова Клавдий II издал указ, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. Валентин тогава бил духовник в Рим. Той помагал на мъчениците-християни, хвърлени в римските затвори и скрито бракосъчетавал влюбени двойки. За тази си активност бил задържан и наказан на гибел. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, до момента в който очаквал в пандиза осъществяването на смъртната присъда. Според една от многото версии на легендата той самичък изпратил първата валентинка. Докато бил в пандиза се влюбил в дъщерята на охраняващия го тъмничар, която била сляпа. Mладият Валентин я излекувал, момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, само че къса обич, защото Валентин бил наказан на гибел. Преди гибелта си той изпратил записка на обичаната си, написана върху парче от дрехата му с форма на сърце. Надписът гласял: " Твой Валентин " – израз, който се употребява и през днешния ден. Според легендата, това се случва на 14 февруари 269 година Оттогава е и традицията на този ден влюбените да си разменят валентинки.
Два века по-късно 14 февруари е разгласен за празник на любовта. Макар, съгласно легендите за Валентин истината да е мрачна и тъжна, историите несъмнено натъртват на притегателната му мощ и омагьосване на съчувствен, храбър и сантиментален облик, трансфорат в патрон на любовта и настойник на брака.
Във фонда на отдел " Етнография " при РИМ – В. Търново, се съхранява сбирка от картички от началото на XX в., чиито сюжет тематично се свързва с празника на влюбените.
Те дават опция за взор обратно във времето, в годините, които са отминали от дълго време. Чрез тях човек се потапя в света на най-чистите преживявания, поднесени по един грациозен метод. Женската хубост е показана в сантиментален жанр, дискретно, ненатрапчиво, в благозвучие с възприятията, към получателя на картичката. Сюжетите се допълват с изображения на Купидон и подиуми на влюбени двойки.
Обаянието и цялостното усещане на картичките се добавя от текстовете към тях. Наред с обичайните пожелания: " Приеми моите най-сърдечни поздрави! ", на една от картичките е написано обръщение, което трогва със своята откровеност и непорочност:
" Мила Венче,
Нощта от дълго време хвърли своята тога, с цел да скрие в недрата си вилнеещите души на влюбените. Спирам взор върху поетичната картичка и въображаемо се придвижвам в твоите обятия…! Целувам те! 27.I.1925 година Г. ".
Приказка без край…
За самия Св. Валентин обаче се знае малко, а историята обвързвана с него е забулена в загадъчност. Днес, католическата черква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари. Връзката сред Св. Валентин и сантименталната обич не е упомената в нито един ранен исторически документ и се смята за легенда. Между най-разпространените митове е тази, обвързвана с историята на Римската империя през III в. и ръководството на император Клавдий II. По време на своето ръководство императорът незабавно имал потребност от бойци за голямата си войска. Но малко били искащите да постъпят в нея. Според императора повода за това била в нежеланието на римските мъже да изоставен обичаните си и своите фамилии. Затова Клавдий II издал указ, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. Валентин тогава бил духовник в Рим. Той помагал на мъчениците-християни, хвърлени в римските затвори и скрито бракосъчетавал влюбени двойки. За тази си активност бил задържан и наказан на гибел. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, до момента в който очаквал в пандиза осъществяването на смъртната присъда. Според една от многото версии на легендата той самичък изпратил първата валентинка. Докато бил в пандиза се влюбил в дъщерята на охраняващия го тъмничар, която била сляпа. Mладият Валентин я излекувал, момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, само че къса обич, защото Валентин бил наказан на гибел. Преди гибелта си той изпратил записка на обичаната си, написана върху парче от дрехата му с форма на сърце. Надписът гласял: " Твой Валентин " – израз, който се употребява и през днешния ден. Според легендата, това се случва на 14 февруари 269 година Оттогава е и традицията на този ден влюбените да си разменят валентинки.
Два века по-късно 14 февруари е разгласен за празник на любовта. Макар, съгласно легендите за Валентин истината да е мрачна и тъжна, историите несъмнено натъртват на притегателната му мощ и омагьосване на съчувствен, храбър и сантиментален облик, трансфорат в патрон на любовта и настойник на брака.
Във фонда на отдел " Етнография " при РИМ – В. Търново, се съхранява сбирка от картички от началото на XX в., чиито сюжет тематично се свързва с празника на влюбените.
Те дават опция за взор обратно във времето, в годините, които са отминали от дълго време. Чрез тях човек се потапя в света на най-чистите преживявания, поднесени по един грациозен метод. Женската хубост е показана в сантиментален жанр, дискретно, ненатрапчиво, в благозвучие с възприятията, към получателя на картичката. Сюжетите се допълват с изображения на Купидон и подиуми на влюбени двойки. Обаянието и цялостното усещане на картичките се добавя от текстовете към тях. Наред с обичайните пожелания: " Приеми моите най-сърдечни поздрави! ", на една от картичките е написано обръщение, което трогва със своята откровеност и непорочност:
" Мила Венче,
Нощта от дълго време хвърли своята тога, с цел да скрие в недрата си вилнеещите души на влюбените. Спирам взор върху поетичната картичка и въображаемо се придвижвам в твоите обятия…! Целувам те! 27.I.1925 година Г. ".
Приказка без край…
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ