Днес празнуваме цели 3 празника
На 14 февруари съответстват три празника - св. Валентин, денят на свети Трифон Зарезан по остарял жанр и Успението на свети Кирил Славянобългарски.
Според известното малко житие на Константин Философ, наименуван в монашеството Кирил , произлиза от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Те изпращат сина си в влиятелната Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил дружно с децата на византийските царе и боляри.
Получава прозвището мъдрец, по-нататък бива назначен за патриаршески библиотекар и учител по философия. Разочрован от суетата на светския живот, той бяга в манастир при своя брат Методий, след което взема решение да сътвори славянска писменост и да преведе свещените книги на Православната черква на езика на солунските българи. Умира на този ден през 869 година в Рим след боледуване. Сам папа Адриан направил погребението му в църквата " Св. Климент Римски ".
Денят на лозаря, както е по-известен празника на св. Трифон Зарезан е обвързван с бит, който отбелязва първия развой в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В православния календар свети Трифон се празнува на 1 февруари, а празникът през днешния ден се отбелязва по остарял жанр. Празникът е включен към цикъл от 3 поредни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.
Св. Трифон е прочут и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е обвързван със промяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 година (сръбска редакция) за св. Трифон, се приказва, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите инсекти от лозята и градините и Бог сторил това посредством своя ангел. В различен сръбски ръкопис от 16 – 17 век се споделя, че срещу инсекти по ниви и лозя би трябвало да се възпламенят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, само че в тези региони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се назовава „ Трифон на червеите и гущерите “, съблюдава се възбрана за работа, с цел да има изобилие по посевите. Гърците в Епир вършат на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като споделят: „ Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в равнищата ми, да ядем и да пием “, като обичаят се спазвал за общо изобилие.
Може да ви се строи необичайно, само че денят на св. Валентин не е част от формалния католически календар. Българската православна черква го празнува пък на 6 юли. С времето той става по-известен като ден на влюбените. Хора от целия свят изпращат валентинки - картички с любовно обръщение, до обичания човек.
Според известното малко житие на Константин Философ, наименуван в монашеството Кирил , произлиза от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Те изпращат сина си в влиятелната Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил дружно с децата на византийските царе и боляри.
Получава прозвището мъдрец, по-нататък бива назначен за патриаршески библиотекар и учител по философия. Разочрован от суетата на светския живот, той бяга в манастир при своя брат Методий, след което взема решение да сътвори славянска писменост и да преведе свещените книги на Православната черква на езика на солунските българи. Умира на този ден през 869 година в Рим след боледуване. Сам папа Адриан направил погребението му в църквата " Св. Климент Римски ".
Денят на лозаря, както е по-известен празника на св. Трифон Зарезан е обвързван с бит, който отбелязва първия развой в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В православния календар свети Трифон се празнува на 1 февруари, а празникът през днешния ден се отбелязва по остарял жанр. Празникът е включен към цикъл от 3 поредни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.
Св. Трифон е прочут и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е обвързван със промяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 година (сръбска редакция) за св. Трифон, се приказва, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите инсекти от лозята и градините и Бог сторил това посредством своя ангел. В различен сръбски ръкопис от 16 – 17 век се споделя, че срещу инсекти по ниви и лозя би трябвало да се възпламенят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, само че в тези региони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се назовава „ Трифон на червеите и гущерите “, съблюдава се възбрана за работа, с цел да има изобилие по посевите. Гърците в Епир вършат на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като споделят: „ Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в равнищата ми, да ядем и да пием “, като обичаят се спазвал за общо изобилие.
Може да ви се строи необичайно, само че денят на св. Валентин не е част от формалния католически календар. Българската православна черква го празнува пък на 6 юли. С времето той става по-известен като ден на влюбените. Хора от целия свят изпращат валентинки - картички с любовно обръщение, до обичания човек.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ