`Десертът ` на 14 февруари в Софийска градска художествена галерия
На 14 февруари (четвъртък) от 11:00 – 18:00 ч., планът „ Десертът (с черешката на тортата) ” на Калин Серапионов ще гостува в Софийска градска художествена изложба (СГХГ).
Десертът (с черешката на тортата) ” - въплъщава концепцията за тържество, обред, психически портрет, само че дружно с това и концепцията за общество и живописен живот. Това е третият и финален стадий от дълготраен план, включващ поредност от видео творби на Калин Серапионов, почнал преди повече от двайсет години.
Създаването на финалната и най-тържествена част ще протече в границите на един ден, в централното пространство на Софийска градска художествена изложба, където публиката ще има опция да следи онлайн действието и снимачния развой. Преди да бъде инсталирано във формата на видео, творбата ще протече като пърформанс с присъединяване на определени от създателя художници и куратори, някои от най-разпознаваемите лица на професионалната общественост в София.
И трите творби на Калин Серапионов образуват групови портрети на сътрудници и другари, като участниците варират според от подтекста. И в трите наложителен детайл е храната, като метафора на преплитащите се персонални и професионални връзки. Ключово е отношението на художника към поканените – от една страна той алегорично кани на масата, само че дружно с това сервира и някои тествания.
Едноканалното видео „ Топлата чорба и моята домашна общественост ”, поражда през 1998 година във връзка изложбата Bulgariaavantgarde в Мюнхен. С работата си Калин Серапионов възпроизвежда уютна атмосфера за групата български художници, които по това време към момента рядко се появяват на интернационална сцена. Супата е доста гореща и за създателя е значимо камерата да хване по какъв начин всеки се оправя с нея – някои духат, други изчакват да изстине, трети я обичат тъкмо такава.
„ Основното ядене ” идва като огромна видеоинсталация през 2006 година във връзка изложбата „ Нито бял куб, нито черна кутия. История в настоящо време ”, ретроспектива на ИСИ – София, в СГХГ. На мониторите са членовете на Института за модерно изкуство, а менюто не е леко, състои се единствено от внушителни джолани. Първото усещане е за доста по-високо качество на снимане и монтаж. Но с изключение на професионалното израстване на художника, работата метафорично показва какво се е случило след 1998-ма, намесват се кариерата и репутацията, както и компликацията да бъдат отстоявани.
За разлика от сниманите в студио по-ранни работи последната част от трилогията ще се организира обществено, в доста по-голям мащаб, дълготрайност и поканени участници. „ Десертът (с черешката на тортата) ” отразява по-скоро сантименталната визия за нашето художествено съвремие – тъй като включва прекалено много наслада, цветове, форми и усети, и сътрудници от разнообразни генерации, кръгове и ползи.
Информация можете да намерите и на фейсбук страницата:
https://www.facebook.com/events/409729616431600/
Десертът (с черешката на тортата) ” - въплъщава концепцията за тържество, обред, психически портрет, само че дружно с това и концепцията за общество и живописен живот. Това е третият и финален стадий от дълготраен план, включващ поредност от видео творби на Калин Серапионов, почнал преди повече от двайсет години.
Създаването на финалната и най-тържествена част ще протече в границите на един ден, в централното пространство на Софийска градска художествена изложба, където публиката ще има опция да следи онлайн действието и снимачния развой. Преди да бъде инсталирано във формата на видео, творбата ще протече като пърформанс с присъединяване на определени от създателя художници и куратори, някои от най-разпознаваемите лица на професионалната общественост в София.
И трите творби на Калин Серапионов образуват групови портрети на сътрудници и другари, като участниците варират според от подтекста. И в трите наложителен детайл е храната, като метафора на преплитащите се персонални и професионални връзки. Ключово е отношението на художника към поканените – от една страна той алегорично кани на масата, само че дружно с това сервира и някои тествания.
Едноканалното видео „ Топлата чорба и моята домашна общественост ”, поражда през 1998 година във връзка изложбата Bulgariaavantgarde в Мюнхен. С работата си Калин Серапионов възпроизвежда уютна атмосфера за групата български художници, които по това време към момента рядко се появяват на интернационална сцена. Супата е доста гореща и за създателя е значимо камерата да хване по какъв начин всеки се оправя с нея – някои духат, други изчакват да изстине, трети я обичат тъкмо такава.
„ Основното ядене ” идва като огромна видеоинсталация през 2006 година във връзка изложбата „ Нито бял куб, нито черна кутия. История в настоящо време ”, ретроспектива на ИСИ – София, в СГХГ. На мониторите са членовете на Института за модерно изкуство, а менюто не е леко, състои се единствено от внушителни джолани. Първото усещане е за доста по-високо качество на снимане и монтаж. Но с изключение на професионалното израстване на художника, работата метафорично показва какво се е случило след 1998-ма, намесват се кариерата и репутацията, както и компликацията да бъдат отстоявани.
За разлика от сниманите в студио по-ранни работи последната част от трилогията ще се организира обществено, в доста по-голям мащаб, дълготрайност и поканени участници. „ Десертът (с черешката на тортата) ” отразява по-скоро сантименталната визия за нашето художествено съвремие – тъй като включва прекалено много наслада, цветове, форми и усети, и сътрудници от разнообразни генерации, кръгове и ползи.
Информация можете да намерите и на фейсбук страницата:
https://www.facebook.com/events/409729616431600/
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ