Спомените, чрез които градовете са живи
На 14 февруари 1839 година Карл Рудолф Херцог открива в Берлин огромен повсеместен магазин и вечно трансформира историята на търговията. В края на 19-ти век, под управлението на внука Рудолф Л. Херцог, магазинът обгръща няколко здания и в действителност е цяло каре сред четири улици, голямо за времето си комерсиално оборудване. Размерът е минимум впечатляващото в този пръв за времето си „ магазин за всичко “, обзаведен най-луксозно, с газово отопление и луксозни асансьори.
Рудолф Херцог пръв почнал да издава специфичен годишник, в който се разказвало за магазина, наред с разнообразни културни и обществени тематики. Освен това той отделял значителен бюджет за реклама. Всички чиновници били добре платени и получавали разнообразни бонуси и поощрения, което било невиждано за това време. Самият Рудолф на драго сърце показал положителното си материално състояние и станал притежател на първия автомобил в Берлин, като изпреварил самия император и получил регистрационен номер IA-1.
По време на Голямата меланхолия през 20-те години на предишния век магазинът претърпял големи загуби, от които по този начин и не можал да се възвърне. По време на Втората международна война множеството здания били разрушени, а каквото останало, станало благосъстоятелност на Германска демократична република след войната.
Прочетох тази история на оградата на един градеж в Берлин. Пак там видях и фотоси от магазина, както и останки от него, извадени след бомбардировките и консервирани като исторически монументи за живота преди век и повече. Сега на мястото на магазина няма нищо – вижда се горе на фотографията. Спомените за него, обаче, се съхраняват най-грижливо и са написани за сведение на берлинчани и туристите. Това е доста типично за Берлин – там, където управляващите още не са стигнали да реставрират и строят и към момента има пустеещи имоти, се търси и разказва на специфични табла историята на дадената улица, постройка или квартал. Спомените са доста значими в този град, в който няма нито една напълно непокътната историческа постройка и на доста стени още личат дупки от патрони.
Аз пребивавам в София, където е противоположното – остарели къщи има доста, някои от тях са прелестни, само че се разрушават и никой не желае да знае тяхната история. Понякога даже ми се коства, че преднамерено не желаеме да знаем историята на града си, с цел да ни е по-лесно да го разрушавам и променяме. Само че историята на нашия град е и наша, персонална история.
На мен решението на Берлин ми харесва повече. Защото градовете са живи и посредством спомените си.
Рудолф Херцог пръв почнал да издава специфичен годишник, в който се разказвало за магазина, наред с разнообразни културни и обществени тематики. Освен това той отделял значителен бюджет за реклама. Всички чиновници били добре платени и получавали разнообразни бонуси и поощрения, което било невиждано за това време. Самият Рудолф на драго сърце показал положителното си материално състояние и станал притежател на първия автомобил в Берлин, като изпреварил самия император и получил регистрационен номер IA-1.
По време на Голямата меланхолия през 20-те години на предишния век магазинът претърпял големи загуби, от които по този начин и не можал да се възвърне. По време на Втората международна война множеството здания били разрушени, а каквото останало, станало благосъстоятелност на Германска демократична република след войната.
Прочетох тази история на оградата на един градеж в Берлин. Пак там видях и фотоси от магазина, както и останки от него, извадени след бомбардировките и консервирани като исторически монументи за живота преди век и повече. Сега на мястото на магазина няма нищо – вижда се горе на фотографията. Спомените за него, обаче, се съхраняват най-грижливо и са написани за сведение на берлинчани и туристите. Това е доста типично за Берлин – там, където управляващите още не са стигнали да реставрират и строят и към момента има пустеещи имоти, се търси и разказва на специфични табла историята на дадената улица, постройка или квартал. Спомените са доста значими в този град, в който няма нито една напълно непокътната историческа постройка и на доста стени още личат дупки от патрони.
Аз пребивавам в София, където е противоположното – остарели къщи има доста, някои от тях са прелестни, само че се разрушават и никой не желае да знае тяхната история. Понякога даже ми се коства, че преднамерено не желаеме да знаем историята на града си, с цел да ни е по-лесно да го разрушавам и променяме. Само че историята на нашия град е и наша, персонална история.
На мен решението на Берлин ми харесва повече. Защото градовете са живи и посредством спомените си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ