13 юли 1878 г. Берлинският конгрес
На 13 юли 1878 година е подписан Берлинският контракт. Той е короната от тръни, еманацията на връзките сред Великите сили в Европа и техните желания да запазят ползите си на Балканите и Проливите.
Санстефанският кротичък контракт провокира недоволството както на всички Велики сили,
по този начин и на балканските страни. Англия и Австро-Унгария намерено декларират, че Русия се захванала своеволно с разрешаването на Източния въпрос, без да се интересува от мнението на другите заинтригувани от този проблем.
Особено неодобрение измежду западните настойници на Турция провокира събитието, че българското княжество има изход на Бяло море. Против този изход се афишират всички под предлог, че той ще бъде употребен от Русия, с цел да утвърди своето наличие в Средиземно море и по този метод да наруши равновесието на европейските морски сили.
Мирният контракт от Сан Стефано довежда до сгъстяване на позицията на западните сили по Източния въпрос и до консолидирането на техните политически начинания. Англия заплашва Русия с военни дейности. Тя е подкрепена от виенското държавно управление, което непрекъснато акцентира, че Петербург е нарушил поетите задължения от 3 януари 1877 година за несъздаване на огромна славянска страна на Балканския полуостров, Франция и Италия припявали в същия глас и само Германия се въздържа от нападки по отношение на Русия и подписания мир, само че тя поучава северната империя да бъде по-отстъпчива и по-сговорчива със своите съперници.
Създалата се неподходяща обстановка довежда до поредност дипломатически начинания от съветска страна, които имат за цел да обезвреждат главните съперници. През март 1878 година граф Н. П. Игнатиев посещава Виена за да води договаряния по противоречивите въпроси. Неговата задача приключва без триумф, защото и император Франц Йосиф, и граф Андраши упорстват за съблюдаване на постигнатите по-рано договорености и не желаят да чуят даже за българска страна с границите, начертани в Сан Стефано/
Неуспехът на Игнатиев прави съветското държавно управление по-отстъпчиво
и през април то се съгласява по принцип с предлагането на Виена за разделянето на България на две елементи. През май посланикът на Русия в Лондон граф П. Шува-лов реализира съглашение с министъра на външните работи Солсбъри Англия да не възразява против присъединението на Южна Бесарабия, Карс и Батум към Русия, а последната се съгласява с разделянето на България на две елементи, като границата трябвало да премине по билото на Стара планина. По постигнатите договорености е подписана специфична загадка спогодба, която на процедура взема решение ориста на българската страна.
След подписването на конвенцията канцлерът на Германия Ото декор Бисмарк издига концепцията за среща в Берлин за разискване на Санстефанския контракт. Така се стига до Берлинския конгрес. Причините, заради които се избира Берлин за място на този конгрес, би трябвало да се търсят на първо място в това, че Германия и нейният канцлер обявяват до това време цялостна индиферентност към Османската империя и Балканските проблеми. При това състояние столицата на Германия се оказва допустима и за Русия, и за останалите Велики сили.
Заседанията на конгреса стартират на 1 юни 1878 година
и приключват месец по-късно — 1 юли 1878 година, когато е подписан Берлинският кротичък контракт. Според него Санстефанска България е унищожена, а българските земи са разпокъсани на няколко елементи. Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак образуват Българско княжество, подвластно от Портата. То има територия 63 752 кв. км и население 2 007 919 (по броене от 1881 г.). Южна България под названието Източна Румелия е обособена като самостоятелна област под висшата военна и административна власт на султана. Югозападните български земи, известни като Македония, Беломорска Тракия и Одринско се връщат на Турция. Северна Добруджа и съгласно този контракт се дава на Румъния, а към Сърбия се причислява Нишкият санджак (така е и по Санстефанския договор) плюс Пиротско и Вранско.
Големи придобивки с Берлинския контракт получава Австро-Унгария.
На нея се дава правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина. Да държи свои войски в оставащото под османска власт черногорско крайбрежие на Адриатическо море.
Англия узаконява своето право да окупира османския остров Кипър.
Русия получава територии в региона на Кавказ, Тя причислява и румънската до тогава Бесарабия.
Останалите клаузи на Берлинския контракт удостоверяват договореностите на Сан Стефано. Румъния и Черна гора се признават за самостоятелни страни, само че както и Сърбия, се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя. Черна гора уголемява доста територията си за сметка на прилежащите османски области.
Санстефанският кротичък контракт провокира недоволството както на всички Велики сили,
по този начин и на балканските страни. Англия и Австро-Унгария намерено декларират, че Русия се захванала своеволно с разрешаването на Източния въпрос, без да се интересува от мнението на другите заинтригувани от този проблем.
Особено неодобрение измежду западните настойници на Турция провокира събитието, че българското княжество има изход на Бяло море. Против този изход се афишират всички под предлог, че той ще бъде употребен от Русия, с цел да утвърди своето наличие в Средиземно море и по този метод да наруши равновесието на европейските морски сили.
Мирният контракт от Сан Стефано довежда до сгъстяване на позицията на западните сили по Източния въпрос и до консолидирането на техните политически начинания. Англия заплашва Русия с военни дейности. Тя е подкрепена от виенското държавно управление, което непрекъснато акцентира, че Петербург е нарушил поетите задължения от 3 януари 1877 година за несъздаване на огромна славянска страна на Балканския полуостров, Франция и Италия припявали в същия глас и само Германия се въздържа от нападки по отношение на Русия и подписания мир, само че тя поучава северната империя да бъде по-отстъпчива и по-сговорчива със своите съперници.
Създалата се неподходяща обстановка довежда до поредност дипломатически начинания от съветска страна, които имат за цел да обезвреждат главните съперници. През март 1878 година граф Н. П. Игнатиев посещава Виена за да води договаряния по противоречивите въпроси. Неговата задача приключва без триумф, защото и император Франц Йосиф, и граф Андраши упорстват за съблюдаване на постигнатите по-рано договорености и не желаят да чуят даже за българска страна с границите, начертани в Сан Стефано/
Неуспехът на Игнатиев прави съветското държавно управление по-отстъпчиво
и през април то се съгласява по принцип с предлагането на Виена за разделянето на България на две елементи. През май посланикът на Русия в Лондон граф П. Шува-лов реализира съглашение с министъра на външните работи Солсбъри Англия да не възразява против присъединението на Южна Бесарабия, Карс и Батум към Русия, а последната се съгласява с разделянето на България на две елементи, като границата трябвало да премине по билото на Стара планина. По постигнатите договорености е подписана специфична загадка спогодба, която на процедура взема решение ориста на българската страна.
След подписването на конвенцията канцлерът на Германия Ото декор Бисмарк издига концепцията за среща в Берлин за разискване на Санстефанския контракт. Така се стига до Берлинския конгрес. Причините, заради които се избира Берлин за място на този конгрес, би трябвало да се търсят на първо място в това, че Германия и нейният канцлер обявяват до това време цялостна индиферентност към Османската империя и Балканските проблеми. При това състояние столицата на Германия се оказва допустима и за Русия, и за останалите Велики сили.
Заседанията на конгреса стартират на 1 юни 1878 година
и приключват месец по-късно — 1 юли 1878 година, когато е подписан Берлинският кротичък контракт. Според него Санстефанска България е унищожена, а българските земи са разпокъсани на няколко елементи. Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак образуват Българско княжество, подвластно от Портата. То има територия 63 752 кв. км и население 2 007 919 (по броене от 1881 г.). Южна България под названието Източна Румелия е обособена като самостоятелна област под висшата военна и административна власт на султана. Югозападните български земи, известни като Македония, Беломорска Тракия и Одринско се връщат на Турция. Северна Добруджа и съгласно този контракт се дава на Румъния, а към Сърбия се причислява Нишкият санджак (така е и по Санстефанския договор) плюс Пиротско и Вранско.
Големи придобивки с Берлинския контракт получава Австро-Унгария.
На нея се дава правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина. Да държи свои войски в оставащото под османска власт черногорско крайбрежие на Адриатическо море.
Англия узаконява своето право да окупира османския остров Кипър.
Русия получава територии в региона на Кавказ, Тя причислява и румънската до тогава Бесарабия.
Останалите клаузи на Берлинския контракт удостоверяват договореностите на Сан Стефано. Румъния и Черна гора се признават за самостоятелни страни, само че както и Сърбия, се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя. Черна гора уголемява доста територията си за сметка на прилежащите османски области.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ