140 години от рождението на поета и общественик Пейо Яворов
На 13 януари (събота), във връзка 140-годишнината от рождението на огромния български създател Пейо Яворов , от 11.30 до 13.00 часа в двора на къща музей " П. К. Яворов ", на ул. " Г. С Раковски " в столицата, студенти-поети от Софийския университет " Св. Климент Охридски " показват свои произведения, отдадени на П. К. Яворов.
По самодейност на Дирекция " Култура " на Столична община ще бъдат раздавани флаери с негови творби, а стихове на поета ще звучат в осъществяване на актрисата Силвия Лулчева и украинската поетеса Анна Багряна.
Експозицията на къща музей " П. К. Яворов " м оже да бъда прегледана в границите на работното време в съботния ден - от 10.00 ч. до 17.00 ч. Входът е безвъзмезден.
Източник:
Пейо Тотев Крачолов (Яворов) е роден в Чирпан на 1 януари 1878 г .
Едва 16-годишен, татко му го принуждава да изостави учението и да стартира да работи като свързочник . Именно по пощенските станции Яворов стартира да написа своята мрачна, сантиментална, символистична лирика .
След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация ( ВМОРО ). Първоначално е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - в. " Дело ", в. " Свобода или гибел ", в. " Автономия ", в. " Илинден ". А по-късно с разнообразни чети неведнъж минава границата и се бори за свободата на Македония , като става един от н ай-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - " Гоце Делчев " (1904 г.).
След гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, която нанася мощен нравствен удар на Яворов, той отчасти се отделя от революционната си активност заради недоразумение с Яне Сандански . Този интервал от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга " Хайдушки копнения " (1909 г.).
Озовал се в София със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време - сп. " Мисъл " .
През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ". В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси - " В полите на Витоша " от 1910 година и " Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва " от 1912 година
През 1907 година излиза втората му стихосбирка " Безсъници ", която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия . Символистичната лирика на Яворов - метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси, що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Христо Ботев.
Източник:
Писането на любовна лирика е по едно и също време пристрастеност и нужда за Яворов. Любовната поезия е отдадена на двете обичани дами в живота му . Първата е Мина Тодорова - сестра на Петко Ю. Тодоров. Двамата се срещат на Благовещение през 1906 година На Мина той посвещава някои от най-красивите си стихове като " Благовещение ", " Вълшебница ", " Две хубави очи " и други Отношенията им са усложнени заради нежеланието на околните на Мина тя да свързва живота си с този на Яворов. Освен това тя самата не е сигурна в възприятията си към него и в дълги интервали от време го отбягва.
До скандал се стига след публикуването на цикъла " Писма " в списание " Мисъл " през 1906 година, когато Яворов е подложен на критика от две страни - от околните на Мина и от доктор Кръстев, поради откровеността, която си е разрешил.
На 18 юни 1909 година в София е тяхната последна среща. През септември тя отпътува за Париж. В края на февруари 1910 година се разболява от туберкулоза. Умира на 13 против 14 юли 1910 година Погребана е в гробището " Бианкур " в Париж, Франция. Там, на гроба й, всеки ден върви и самият Яворов. Отношенията си с нея той разказва в драмата " В полите на Витоша ".
Именно на гроба на Мина в Париж Яворов се среща със идната жена в своя живот - Лора Каравелова . Дъщеря на Петко Каравелов - 4 пъти министър-председател на България, Лора е една от най-съвременните и еманципирани дами в София. Двамата скоро се трансформират в обичаната двойка интелектуалци на столицата .
Яворов – поетът, държавник и родолюбец
В Народната библиотека откриха национална галерия
Сключват брак съвсем незабавно, само че Лора скоро схваща, че Яворов - към този момент " женен " за Македония и своето творчество - е сложен сателит. В началото на 1913 година Лора е уверена, че Яворов има връзка с Дора Конова - избраница на негов другар. При един от свадите посред им Лора заплашва да се самоубие . Нарочно или не, спусъкът е пернат на 29 ноември 1913 година и Лора умира. Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: " Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея " ). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява .
Яворов е съден за ликвидиране, само че бързо е оневинен, макар ширещите се клюки, че той е отговорен.
При втория опит да се самоубие, на 29 октомври 1914 година, поетът взема огромна доза отрова и се прострелва . Смята се, че отровата и револвера, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия стихотворец от Тодор Александров - до края на живота си Яворов другарува и кореспондира с именития лидер на ВМОРО.
Така завършва равносметката си с живота, само че не и с литературата огромният български стихотворец и родолюбец Пейо Яворов.
По самодейност на Дирекция " Култура " на Столична община ще бъдат раздавани флаери с негови творби, а стихове на поета ще звучат в осъществяване на актрисата Силвия Лулчева и украинската поетеса Анна Багряна.
Експозицията на къща музей " П. К. Яворов " м оже да бъда прегледана в границите на работното време в съботния ден - от 10.00 ч. до 17.00 ч. Входът е безвъзмезден.
Източник:
Пейо Тотев Крачолов (Яворов) е роден в Чирпан на 1 януари 1878 г .
Едва 16-годишен, татко му го принуждава да изостави учението и да стартира да работи като свързочник . Именно по пощенските станции Яворов стартира да написа своята мрачна, сантиментална, символистична лирика .
След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация ( ВМОРО ). Първоначално е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - в. " Дело ", в. " Свобода или гибел ", в. " Автономия ", в. " Илинден ". А по-късно с разнообразни чети неведнъж минава границата и се бори за свободата на Македония , като става един от н ай-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - " Гоце Делчев " (1904 г.).
След гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, която нанася мощен нравствен удар на Яворов, той отчасти се отделя от революционната си активност заради недоразумение с Яне Сандански . Този интервал от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга " Хайдушки копнения " (1909 г.).
Озовал се в София със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време - сп. " Мисъл " .
През 1901 година издава първата си стихосбирка " Стихотворения ". В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси - " В полите на Витоша " от 1910 година и " Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва " от 1912 година
През 1907 година излиза втората му стихосбирка " Безсъници ", която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия . Символистичната лирика на Яворов - метафизична, пропита с бездънен скепсис и " прозрения " за " безконечните въпроси, що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета " Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Христо Ботев.
Източник:
Писането на любовна лирика е по едно и също време пристрастеност и нужда за Яворов. Любовната поезия е отдадена на двете обичани дами в живота му . Първата е Мина Тодорова - сестра на Петко Ю. Тодоров. Двамата се срещат на Благовещение през 1906 година На Мина той посвещава някои от най-красивите си стихове като " Благовещение ", " Вълшебница ", " Две хубави очи " и други Отношенията им са усложнени заради нежеланието на околните на Мина тя да свързва живота си с този на Яворов. Освен това тя самата не е сигурна в възприятията си към него и в дълги интервали от време го отбягва.
До скандал се стига след публикуването на цикъла " Писма " в списание " Мисъл " през 1906 година, когато Яворов е подложен на критика от две страни - от околните на Мина и от доктор Кръстев, поради откровеността, която си е разрешил.
На 18 юни 1909 година в София е тяхната последна среща. През септември тя отпътува за Париж. В края на февруари 1910 година се разболява от туберкулоза. Умира на 13 против 14 юли 1910 година Погребана е в гробището " Бианкур " в Париж, Франция. Там, на гроба й, всеки ден върви и самият Яворов. Отношенията си с нея той разказва в драмата " В полите на Витоша ".
Именно на гроба на Мина в Париж Яворов се среща със идната жена в своя живот - Лора Каравелова . Дъщеря на Петко Каравелов - 4 пъти министър-председател на България, Лора е една от най-съвременните и еманципирани дами в София. Двамата скоро се трансформират в обичаната двойка интелектуалци на столицата .
Яворов – поетът, държавник и родолюбец
В Народната библиотека откриха национална галерия
Сключват брак съвсем незабавно, само че Лора скоро схваща, че Яворов - към този момент " женен " за Македония и своето творчество - е сложен сателит. В началото на 1913 година Лора е уверена, че Яворов има връзка с Дора Конова - избраница на негов другар. При един от свадите посред им Лора заплашва да се самоубие . Нарочно или не, спусъкът е пернат на 29 ноември 1913 година и Лора умира. Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: " Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея " ). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява .
Яворов е съден за ликвидиране, само че бързо е оневинен, макар ширещите се клюки, че той е отговорен.
При втория опит да се самоубие, на 29 октомври 1914 година, поетът взема огромна доза отрова и се прострелва . Смята се, че отровата и револвера, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия стихотворец от Тодор Александров - до края на живота си Яворов другарува и кореспондира с именития лидер на ВМОРО.
Така завършва равносметката си с живота, само че не и с литературата огромният български стихотворец и родолюбец Пейо Яворов.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ